Решение № 759 от 17.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4022/2010 г.

Решение № 759 от 17.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4022/2010 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Е. ОН България Продажби" АД срещу решение № 78 от 20.05.2009 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), с което е уважена жалбата на Светослав Генадиев Спасов против жалбодателя и на основание чл. 2, ал. 2, т. 2 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) е наложено наказание на последния, което да се осъществи по реда на Закона за административните нарушения и наказания и на основание чл. 12, т. 3 АПК е отхвърлено искането на Спасов за присъждане на разноски. В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на административния акт, като постановен при неспазване на установената форма, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби. Молят съда да прогласи нищожността на акта или неговата незаконосъобразност. Претендират разноски. Ответника не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Заинтересованата страна Светослав Генадиев Спасов в представени по делото писмени бележки счита на първо място, че жалбата е недопустима поради липса на пряк и непосредствен правен интерес от страна на жалбодателя, тъй като с обжалвания акт за него не възникват никакви последици, а при условия на алтернативност моли съда да отмени решението като неправилно и необосновано. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства, намира за установено следното: Производството пред административния орган е започнало по жалба на Спасов срещу жалбодателя за спазване на задължението му за обработка, съхранение и предоставяне на лични данни. По повод на жалбата КЗЛД, в рамките на правомощията си по чл. 10 от ЗЗЛД извършила проверка и въз основа на установените данни се произнесла с решение, с което уважила жалбата на Спасов, на основание 2, ал. 2, т. 2 от ЗЗЛД на администратора на лични данни - "Е. ОН България Продажби" АД постановила налагане на административно наказание, като приела, че административно наказателната отговорност следва да се осъществи по реда на ЗАНН и отхвърлила искането на Спасов за присъждане на разноски. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 7 ЗЗЛД разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон. Разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗЗЛД повелява комисията да се произнесе в 30-дневен срок от сезирането с решение, с което може да даде задължителни предписания, да определи срок за отстраняване на нарушението или да наложи административно наказание. В глава осма от ЗЗЛД е уредена административно наказателната отговорност, която носят нарушителите по този закон, като същата е индивидуализирана по вид и размер за различните нарушения на този закон, а в чл. 43 ЗЗЛД е уреден начинът на налагането й - по реда на ЗАНН - със съставяне на акт за установяване на административно нарушение от чл. на КЗЛД и издаване на наказателно постановление от председателя на същата. В конкретния случай в процесния административен акт - диспозитива на решението не се съдържа разпоредителна част - не е посочен нито един от елементите на решението, изискуеми по чл. 38, ал. 2 ЗЗЛД. Отделно от това от неясния диспозитив "уважава жалба с вх. № 78 от 25.11.2008 г. от Светослав Генадиев Спасов срещу "Е. ОН Продажби" АД" не може да бъде установено еднозначно извършено ли е нарушение по ЗЗЛД, ако е извършено, какво е нарушението, по кой текст от закона е извършено същото, от кого е било извършено. Дори наименованието на нарушителя, ако се приеме, че това е жалбодателя не е посочено точно макар в административната преписка същото да е посочено "Е. ОН България Продажби" АД. Такъв категоричен извод не се съдържа и в мотивите към административния акт, в който вместо това е обяснявано какви действия е предприела комисията по жалбата на Спасов въпреки, че същите са документирани, видно от приложената преписка. Пространно са посочени правомощията и статута на Комисията по ЗЗЛД, които обаче не са реализирани съгласно цитираните текстове. Действително разпоредбите на глава осма ЗЗЛД, относно начина на налагане на административни наказания за нарушения по този закон влиза в известна колизия с разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗЗЛД, предвиждаща налагане на наказание по този закон, но постановеното в обжалвания акт нито по т. 1, нито по т. 2 от води до извод за извършено от него конкретно нарушение по ЗЗЛД или за налично засягане на правната сфера на жалбодателя с акта, доколкото в пожелателна форма е постановено бъдещо налагане на наказание по реда на ЗАНН, без да е налице яснота какво е извършеното нарушение. От изложеното следва, че обжалваното решение е постановен в нарушение на чл. 38, ал. 2 ЗЗЛД и чл. 59, ал. 2 АПК, при което следва да бъде отменен поради наличие на отменителните основания по чл. 146, т. т. 2 и 4 АПК, като преписката бъде върната на административния орган, който следва да постанови акт в съответствие с предписаната в цитираните законови текстове форма и съобразяване на същия с приложимите материално правни разпоредби на ЗЗЛД. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение,