Решение № 77 от 16.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5619/2007 г.

Решение № 77 от 16.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5619/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по § 2, ал. 3 ПР на ГПК, във вр. с чл. 218а ГПК (отм.). Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от Х. Д. Н. срещу решение от 16.07.2007 г. по гр. д. № 437/2007 г. на Пловдивски апелативен съд, в частта му, с която е отхвърлен предявения от иск с правно основание чл. 2, т. 2 ЗОДОбВ. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Навежда и доводи за нарушение на съществени правила на съдопроизводството. Недоволна от решението, в частта му, с която е уважен предявения иск е и А. п. Пловдив, която моли решението да бъде отменено и определеното обезщетение за неимуществени вреди да бъде намалено по размер. Ответникът - О. с. с. - Пловдив не взема становище по жалбите. Касационните жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени в предвидения от закона срок. Върховния касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира следното: По Жалбата на Х. Д. Жалбата е неоснователна. С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от 12.03.2007 г. по гр. д. № 632/2006 г. на Старозагорски ОС, е осъдил Прокуратурата на РБ и О. с. с. Пловдив да заплатят солидарно на Х. Д. сумата 10 000 лева неимуществени вреди от незаконни действия на прокуратурата, ведно с лихви от 18.07.2006 г. и като е оставил в сила същото решение в останалата му част е отхвърлил иска до пълния му предявен размер от 15 000 лева. За да уважи частично предявения иск, въззивният съд правилно е приел, че ищцата търпи вреди от незаконни действия на Прокуратурата на РБ и ОСС П. Установено е по делото, че тя е задържана на 26.05.2003 г. със заповед за задържане на РПУ на МВР П. и с постановление от 28.05.2003 г. срокът на задържането продължен до 2805.2003 г., а е привлечена като обвиняема по сл.д. № 612/2003 г. ОСС П. по чл. 354а, ал. 1, пр. 1 НК на 28.05.2003 г., когато е взета мярка парична гаранция. Установено е също така, че с присъда 1.04.2005 г. по нохд № 2463/2004 г. Пловдивски ОС признал за невинна Х. Д. в това да е пренесла и държала марихуана с общо тегло 6,53 грама, като същата е потвърдена с решение от 15.10.2000 г. по н.о.х.д. № 273/2005 г. на Пловдивски АС. При така установените факти по делото въззивният съд правилно е приел, че Прокуратурата на РБ и ОСС - П. носят отговорност за причинените на ищцата неимуществени вреди от незаконни действия на правозащитни органи, която възниква от момента на влизане в сила на съдебния акт за признаване на жалбоподателката за невинна - чл. 2, т. 2 ЗОДОВ, т. е. от влизане в сила на акта, с който се признават за незаконни действията на държавния орган. От този момент държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение и започва да тече погасителната давност за реализиране отговорността на държавата. В случая правилно въззивният е приел, че са налице основанията за отговорност на прокуратурата и следствената с. по чл. 2, т. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Всички техни действия биха били законни, ако производството е завършило с влязла в законна сила присъда. В противен случай, какъвто е настоящият, действията са незаконни, защото чрез тях са били ограничени правото на спокоен начин на живот на Х. Д., което довело до отрицателни за здравето й последици - намалила рязко теглото си, останала без работа и загубила контакта със своите приятели. За да отхвърли предявеният иск до пълния му предявен размер, въззивният съд е правилно е приел, че жалбоподателката не е претърпял трайни здравословни увреждания и до пълния му размер от 15 000 лева. Неоснователно е оплакването на тази жалбоподателка, за това, че жалбата на Прокуратурата на РБ не следва да бъде разгледана по същество. Видно от съобщението за изготвеното решение то е получено на 28.08.2007 г., а жалбата е постъпила в съда на 14.09.2007 г., т. е. в предвидения от закона месечен срок. По жалбата на Прокуратурата на РБългария. Жалбата е основателна. Основателно е оплакването на Прокуратурата, за това, че определеният размер на обезщетението е несправедлив. Обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди. В случаите на прекратяване на производството се вземат предвид всички обстоятелства, включително и периода, през който лицето е било задържано под стража и се преценява причинна връзка между незаконността на всяко едно от обвиненията, за които впоследствие е прекратено производството и причинените от това вреди - болки и страдания, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД. В тези случаи обезщетението се определя глобално, а не поотделно за всяко едно деяние, за което обвиняемият е бил оправдан (в този смисъл ТР № 3/2004 г. на ОСГК). Органът отговаря за вредите, пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди - болки и страдания, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД. В случая липсата на трайни здравословни увреждания и на наложена мярка за неотклонение лишаване от свобода не са били взети предвид от въззивния съд при определяне на обезщетението. Обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди. - болки и страдания, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД. В случая същото неправилно е определено в размер на 10 000 лева. Търпените от Х. Д. неудобства и страдания не са били резултат единствено на незаконното обвинение, тъй като тя е била на място, където са разпространявани наркотици по време на полицейското задържане, като и самата тя е употребявала такива. Настоящата инстанция намира, че обезщетението следва да бъде намалено до размер на 5000 лева, в какъвто ще отговаря в по-пълна степен на критерия за справедливост. С оглед на така установените обстоятелства по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о. намира, че решението в частта му, с която е уважен предявения от Х. Д. иск срещу П. на Р. Б. и О. с. с. Пловдив, с правно основание чл. 2, т. 2 ЗОДОбВ, за разликата над сумата 5000 (пет хиляди) лева до сумата от 10000 (десет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно задържане е неправилно и следва да се отмени. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна настоящата инстанция следва да постанови решение по съществото на спора. Искът следва да се отхвърли и за разликата над 5 000 лева до 10 000 лева, както по отношение на Прокуратурата на РБ, така и по отношение на ОСС- П., която не е обжалвала същото, на основание чл. 206, ал. 1 ГПК (отм.), тъй като отговорността е солидарна и двете страни са необходими другари в процеса. В останалата си осъдителна и отхвърлител на част същото следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Предвид изложените съображения ВКС, състав на четвърто г. о.