Решение № 7200 от 18.7.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез процесуалния му представител юрисконсулт Д. Георгиев, против Решение 1840 от 28.10.2021 г., постановено по адм. дело 287/2021 г. на Административен съд (АС) - Благоевград, с което е отменено Уведомително писмо (УП) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г., изх. 02-010-6500/12029 от 02.11.2020 г., на изпълнителния директор на ДФЗ, с което е отказано финансово подпомагане по посочените схеми и мерки, по заявлението на Г. Велев. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради необоснованост на изводите на съда, че административния орган не е изпълнил указанията, дадени в предходно съдебно решение, съответно съдът неправилно е приложил и материалния закон и е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че независимо от допуснатите грешки в оспорения административен акт, крайните изводи на административния орган относно процентите на наддекларирани площи са по-благоприятни за жалбоподателя, поради което е неоснователно приетото, че писмото е издадено при съществено нарушение на административно производствените правила. Иска се отмяна на съдебното решението и да бъде оставено в сила оспореното УП. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за ответната страна. Ответникът - Г. Велев, в писмен отговор, чрез пълномощника си адв. Д. Стойкова, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита съдебното решение за правилно и предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред АС - Благоевград е УП за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г., изх. 02-010-6500/12029 от 02.11.2020 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, с което е отказано финансово подпомагане по подаденото от Г. Велев общо заявление за плащания на площ по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г., както следва: по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) отказ за сума в размер на 41980.85 лева; по плащания на земеделските стопани за природни ограничения в планински райони (НР1) - в размер на 6885.20 лева, и по плащания на земеделските стопани за природни ограничения, различни от планинските (НР2) в размер на 11548.61 лева, както и са наложени санкции за бъдещ период: по НР1 в размер на 3 905.34 лева. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, в това число е назначил и съдебна експертиза и след като подробно е обсъдил вярно и точно е установил фактите по спора. Приел е за установено, че земеделският производител е подал Заявление с УРН 254892 за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2011 г. с УИН 01/220611/68675 по СЕПП, НР1, НР2 и по Схемата за национални доплащания за овце-майки и кози-майки, обвързана с производството. Общата декларирана площ за ползване е 187.40 ха, като по СЕПП са заявени 25 бр. парцела/БЗС с обща площ от 187.40 ха, по НР1 2 броя парцела/БЗС с обща площ от 27.08 ха и по НР2 23 бр. парцела/БЗС с обща площ от 160.32 ха След извършени административни проверки по чл. 24, ал. 3 от Наредба 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) е установена площ, извън допустимите за подпомагане площи за 2011 г. в размер на 79.92 ха за СЕПП, 17.95 за НР1и в размер на 61.97 ха за НР2. За констатираните двойно заявени площи, Велев е уведомен с УП изх. 02-010-6500/8341 от 07.10.2011 г. С УП за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г., изх. 02-010-6500/12029 от 02.11.2012 г. (в съдебното решение е допусната очевидна фактическа грешка като за писмото е посочено, че е издадено през 2020 г.) , издадено от изпълнителния директор на ДФЗ е отказано финансово подпомагане по подаденото заявление, както и са наложени санкции за бъдещ период. По жалба на Велев, с Решение 1334/13.10.2016 г., постановено по адм. дело 5112015 г. по описа на АС-Благоевград, цитираното УП е отменено и преписката е върната на административния орган за ново разглеждане и произнасяне. Съдебното решение е оспорено и с Решение 13009/30.10.2017 г., постановено по адм. дело 138452016 г. тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) го е отменил и е върнал делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. След връщане на делото, АС - Благоевград се е произнесъл с Решение 315/20.02.201 г. постановено по адм. дело 863/2017 г., като отново е отменил УП с изх. 02-010-6500/12029 от 30.06.2012 г. и е върнал делото като преписка на административния орган за повторно разглеждане и произнасяне, като е посочил, че имотите, заявени от Велев са проверени по стара ортофотокарта, като установените по делото разминавания и процентът на наддекларираните площи е много по-малък от приетия от административния орган и е под 50%. С Решение 2218/15.02.2019 г., постановено по адм. дело. 4819/2018 г. по описа на ВАС, е оставено в сила цитираното решение по адм. дело 863/2017 г. по описа на АС-Благоевград. На основание влязлото в сила съдебно решение е издадено оспореното в настоящото производство УП. От приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза (СТЕ), съдът е установил, че по отношение на заявен парцел /БЗС/ 40912-671-8-5 съгласно възприетата в предходното отменително съдебно решение и залегнала в указанията на съда до административния орган съдебно-техническа експертиза (СТЕ), установената площ е 11.15 ха, а наддекларираната площ е 0.02 ха, докато в оспореното писмо тези стойности са 10.9 ха и 0.27 ха, по отношение на заявен парцел /БЗС/ 62623-44-3-1 по СТЕ установената площ е 2.10 ха, а наддекларираната площ е 0.32 ха, а в оспореното писмо тези стойности са 1.44 ха и 0.98 ха. Освен това в обжалваното уведомително писмо липсват 3 броя заявени за подпомагане парцели - парцел /БЗС/ 40912-21-5-2 с установена площ от 1,77 ха и наддекларирана площ от 0.007 ха, парцел /БЗС/ 40912-27-5-1 с установена площ от 3,91 ха и наддекларирана площ от 0.01 ха и парцел /БЗС/ 69119-167-3-1 с установена площ от 7,39 ха и наддекларирана площ от 0.00 ха. Съдът е възприел установеното от експерта, че изчислените в оспорения акт проценти на наддеклариране и несъответствие са: по СЕПП - 44.43%, по НР1 - 100% и по НР2 - 35.83%, докато по адм. дело. 863/2017г. са посочени проценти: по СЕПП - 47.87%, по НР1 - 100% и по НР2 - 38%, като тези разлики се дължат именно на посочените техническите грешки в два от парцелите и липсващите три парцели в писмото. Процентът на наддекларираната площ остава в диапазона 20% до 50% по СЕПП и НР2 и няма да окаже влияние върху крайния резултат. При така установеното от фактическа страна от правна страна съдът е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в изискуемата писмена форма, но при издаване на писмото не са спазени указанията на влязлото в законна сила решение по адм. дело 863/2017 г. по описа на АС-Благоевград, тъй като по отношение на заявен парцел /БЗС/ 40912-671-8-5 по СТЕ установената площ е 11.15 ха, а наддекларираната площ е 0.02 ха, докато в оспореното писмо тези стойности са 10.9 ха и 0.27 ха . По отношение на заявен парцел/БЗС/ 62623-44-3-1 по СТЕ установената площ е 2.10 ха, а наддекларираната площ е 0.32 ха, докато в оспореното писмо тези стойности са 1.44 ха и 0.98 ха, както и в писмото липсват 3 броя парцели спрямо подаденото заявление и предходното отменено уведомително писмо. Съдът е счел, че дори това се дължи на техническа грешка, както смята експертът по делото, като краен резултат този пропуск води до извод, че административния акт не съответства на констатациите и указанията в отменителното решение на съда. Посоченото важи и за изчислените проценти по СЕПП - 44.43%, по НР1 - 100% и по НР2 - 35.83%, които са различни от тези, посочени по адм. дело 863/2017 г. Съдът е отхвърлил останалите доводи в жалбата, като е посочил, че по същество несъответствието между заявените и реално ползваните площи от заявилия финансово подпомагане земеделски производител е установено с влязлото в законна сила съдебно решение, но поради допуснатите съществени нарушения на административно производствените правила е постановил отмяна на УП и е върнал делото като преписка на административния орган за изпълнение в цялост на указанията на съда. Така постановеното съдебно решение е правилно. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че изводите на съда са необосновани и неправилно е прието, че оспорения административен акт е издаден при съществено нарушение на административно производствените правила. Не може да се възприеме посоченото в касационната жалба, че независимо, че в УП са допуснати грешки в установената площ, ползваната площ и недопустимата площ по отношение два от спорните парцели/БЗС, както и че в писмото изцяло са изпуснати и не фигурират три парцела/БЗС, подробно описани в мотивите по-горе, то посоченото не се отразява на законосъобразността административния акт, тъй като като крайна оценка, изчислените проценти на наддеклариране, посочени в писмото са дори по-благоприятни от тези, които са указани с влязлото в сила съдебно решение, постановено по адм. дело 863/2017 г. на АС- Благоевград. Независимо дали установените от съда грешки в съдържанието на оспорения административен акт по отношение заявените парцели са технически, (вероятно същите са именно технически грешки), но те обективират липса на воля, съответно произнасяне по отношение пропуснатите три парцела от заявлението, както и като цяло необоснованост на изводите на органа от фактическа и правна страна по отношение постановения отказ за същите парцели за финансиране по отделните схеми и мерки, както и по отношение крайното изчисление на процентите за наддекларирани площи, относими към определянето на санкциите за бъдещ период. Тези пропуски имат значение както за пълнотата относно предмета на произнасяне, така и по отношение обосноваността на административния акт, ще рефлектират и върху евентуалните последващи произнасяния по заявления за подпомагане на същия земеделски производител. Правилно съдът е приел, че УП следва да бъде отменено, за да се даде възможност на административния орган да коригира акта си, с оглед дадените указания в предходното и настоящото съдебно производство. Правилен и обоснован е и изводът на съда, че чрез допуснатите пропуски в УП, независимо от декларираното съобразяване с указанията на съда, дадени в предходното отменително решение, с което е отменен предходния отказ за финансиране, на практика се е стигнало до неизпълнение на тези указания, които са конкретни и са свързани с всеки от цитираните парцели. Посоченото правилно е прието, че обективира допуснато съществено нарушение на административно производствените правила и е порок, водещ до отмяната на оспорения административен акт. При тези пропуски, правилно съдът е приел, че следва да бъде отменено обжалваното УП като незаконосъобразно и преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията на съда. Постановеното съдебно решение е допустимо, валидно и правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото е основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за касационното производство, възлизащи на 500 лева, действително заплатена сума за един адвокат по договор на правна защита и съдействие от 31.03.2022 г. Сумата не е прекомерна, напротив определена е в минималния размер по чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което е неоснователно възражението на касатора за прекомерност на адвокатския хонорар. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение,