Решение № 14233 от 20.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2484/2018 г.

Решение № 14233 от 20.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2484/2018 г., I о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. Пейчев, [населено място], [адрес], чрез адвокат Д. Аврамов, срещу решение № 848 от 5.12.2017 г. по адм. д. № 733/2017 г. на Административен съд гр. Хасково. В касационната жалба се излагат доводи за наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното съдебно решение и да постанови друго, с което да отмени Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0271-000105 от 15.06.2017 г. на Началник РУП към ОДМВР Хасково, РУ Харманли, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ временно му е отнето свидетелството за правоуправление на моторно превозно средство /СУМПС/, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Ответникът по касационната жалба, Началникът на РУ гр. Харманли към ОДМВР гр. Хасково не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховния административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, а по същество за неоснователна Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд гр. Хасково е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0271-000105 от 15.06.2017 г. на Началник РУП към ОДМВР Хасково, РУ Харманли, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата на А. Пейчев, [населено място], временно е отнето свидетелството за правоуправление на моторно превозно средство /СУМПС/, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, във валидна форма, при правилно приложение на материалния и процесуалния закон. При установено нарушение по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП в относимата редакция към датата на извършване на нарушението – при отказ на водача да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване, са възникнали материално-правни предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Касае се за административна принуда, предвидена в специалния закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като са налице елементите от фактическия състав относно установяването, правилно административният орган е наложил мярката. Заповедта е мотивирана с конкретни прояви на лицето като водач на МПС, установени с писмени доказателства, съдържащи се в приетата по делото административна преписка. Възраженията на жалбоподателя за нищожност на оспорения акт следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни. Видно от приложената Заповед № 272 з – 355/16.02.2017 г. (лист 15 от делото) на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП на Началник ПУ са делегирани правомощия за издаване на заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП. Правилно е заключението на първоинстанционния съд за издаване на оспорения акт от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при наличие на задължителните реквизити по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК. Установената фактическа обстановка напълно попада в хипотезата на чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДвП. В случая водачът е отказал да бъде изпробван за алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7410 с № ARSM-0016, издаден му е талон за медицинско изследване № 0448838, не желае да даде кръвна проба. За реализиране на състава на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП е достатъчна и една от посочените хипотези. Неотносими са възраженията на касатора относно допуснатите нарушения във връзка със съставяне на Акта за установяване на административно нарушение. С процесната заповед се налага принудителна административна мярка /ПАМ/. Мерките за административна принуда по чл. 171, т. 1 ЗДвП /съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП/ се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. При настоящата законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежен ред управление на МПС и отказ на водача да бъде изпробван с техническо средство за алкохол или отказ да даде кръвна проба за изследване въпреки връчен талон за медицинско изследване. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Наведените от касатора доводи за допуснати процесуални нарушения в хода на процедурата по съставяне на АУАН са неотносими към това производство, като не са от естество, че да оборят доказателствената му сила. Жалбоподателят не ангажира доказателства за опровергаване на констатациите по акта, нито относно управлението на посоченото МПС на изписаната дата, място и час, нито относно установения отказ. Предназначението на ПАМ с превантивен характер е да осуети възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като тази мярка не съставлява вид административно наказание (арг.: чл. 12 и чл. 13 ЗАНН). Поначало административният акт, с който се прилага превантивна ПАМ предхожда наложеното на адресата административно наказание с правораздавателен акт на административнонаказателна юрисдикция (НП), като двата акта имат общ правопораждащ юридически факт - допуснатото закононарушение. Всеки от тях обаче има различно предназначение и самостоятелни правни последици, поради което не се касае за дублиране на административна отговорност като вид юридическа отговорност за правонарушения. ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, докато административните наказания са израз на държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено административно нарушение. Административнонаказателната отговорност се свежда до осъществяване на санкции, предвидени за виновно неизпълнение на административноправни задължения, докато ПАМ са средство за обезпечаване осъществяването на различни правоотношения, възникващи в сферата на изпълнително-разпоредителната дейност, поради което няма нормативна пречка за едновременното прилагане на ПАМ и налагане на административно наказание по реда на ЗАНН за констатираното нарушение на ЗДвП. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, в случаите по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, ПАМ се прилага под прекратително условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца". Целта на приложената принудителна административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание (арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН). При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на нормативноопределения срок, ПАМ следва да се счита за отпаднала, с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието й. Релевираните доводи в жалбата за нарушения на ЗАНН при издаване на АУАН са извън предмета на проверка в настоящото производство. Процесният АУАН е редовно съставен, като удостоверява констатираното от компетентните автоконтрольори факти досежно посочения отказ, които са единствено релевантни в случая с оглед доказателствената сила на акта. Дали правната квалификация на отразените в него нарушения е законосъобразна за реализиране на административно-наказателната отговорност на лицето, е без значение за законосъобразността на процесната заповед за налагане на ПАМ. При вярно установената фактическа обстановка по делото, административният съд правилно е приложил материалния закон и обосновано е приел заповедта, предмет на оспорване за законосъобразен административен акт. Релевантният за приложението на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато административно нарушение, което следва да е установено и подведено под приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя. Органът е посочил фактическите обстоятелства, които съставляват основание по закон за издаването на заповедта и е цитирал относимата правна уредба, при което следва да бъде споделена преценката на административния съд, че актът за прилагане на ПАМ съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, вр. с чл. 59, ал. 2 АПК. За да наложи ПАМ, за компетентния орган е достатъчен съставеният надлежно АУАН с констатирано от компетентните лица нарушение, което при условията на обвързана компетентност го задължава да наложи посочената мярка. Неоснователна е касационната жалба в частта, в която се излагат доводи за неправилност на решението, относно наложената ПАМ-отнемане на СМПС № 006573642. Такава принудителна мярка не е предвидена в приложимата разпоредба на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП и съответно не е наложена. Отнемането на СМПС № 006573642, не е в разпоредителната част на обжалваната заповед, а в частта отнети документи и е последица от съставения АУАН. Предвид изложеното, не са налице наведените с касационната жалба основания за отмяна на съдебното решение. При тези данни по делото, преценката на съда е правилна, а постановеното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, вр. с чл. 223 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,