Решение № 347 от 15.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 335/2009 г.

Решение № 347 от 15.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 335/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Харалампиев Производството е образувано по касационна жалба от защитника на подсъдимия В. В. Ш. против решение № 49 от 23.03.2009 г. по внохд № 1183/2008 г. по описа на Софийския апелативен съд. В касационната жалба като основание за проверка на въззивното решение е посочено явна несправедливост на увеличеното от въззивната инстанция наказание, наложено от първостепенния съд. В подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК се излага довода, че въззивният съд е надценил отегчаващите вината обстоятелства за подсъдимия в престъплението, за което е признат за виновен и това го е довело до неправилния извод, че с определеното по размер от първоинстанционния съд наказание целите на чл. 36 НК няма да бъдат постигнати. В съответствие с оплакването се прави искане за изменяване на постановения съдебен акт с облекчаване наказателноправното положение на подсъдимия, като наложеното му наказание се намали в рамките на първоначално наложеното. Пред касационната инстанция служебният з. на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като щрихира и съществени процесуални нарушения по чл. 107 и чл. 103 НПК, но без подкрепа с конкретни доводи по това оплакване. Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна, защото наказанието не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК и поради това, като законосъобразно, въззивното решение следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 1* от 08.09.2008 г. по нохд № 290/2008 г. на Врачанския окръжен съд, подсъдимият В. В. Ш. е признат за виновен в това, че на 04.02.2007 г. в с. Г., общ. Бяла Слатина, в съучастие като съизвършител с Ц. Г. Д. и М. Т. Б., последният като непълнолетен, но разбиращ свойството и значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките си, умишлено умъртвили И. П. Т. от с. Г., като деянието е извършено предумишлено и по особено мъчителен начин за пострадалия, поради което на основание чл. 116, ал. 1, т. 6 и т. 9, във вр. чл. 115 вр. чл. 20, ал. 2, във вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на десет години лишаване от свобода, като му е определен първоначален "Строг" режим за изтърпяване на наказанието. На основание чл. 59, ал. 1 НК съдът е приспаднал времето на предварително задържане по мярка за неотклонение "Задържане под стража" на Ш., считано от 05.02.2007 г. до влизане на присъдата в сила. Подсъдимият В. Ш. е осъден с подсъдимите Ц. Г. Д. и М. Т. Б. да заплатят солидарно на П. И. Т. от с. Г. сумата от седемдесет и пет хиляди лева, представляваща обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от 04.02.2007 г. до окончателното й изплащане, като в останалата част до предявения размер, гражданският иск е отхвърлен като недоказан. По реда на чл. 301, ал. 1, т. 12 от НПК съдът се е произнесъл по разноските по делото и по дължимата на държавата такса върху размера на уважения граждански иск, които присъдил съразмерно за всеки от тримата подсъдими в тяхна тежест. С обжалваното решение Софийският апелативен съд е изменил присъдата по отношение на подсъдимия В. В. Ш., като увеличил наложеното му наказание от десет на дванадесет години лишаване от свобода. К. прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки решението в пределите на чл. 347 от НПК, Върховният касационен съд намира жалбата на подсъдимия за неоснователна. Явната несправедливост на увеличеното на Ш. наказание, при направеното от въззивната инстанция изменение на присъдата, се поддържа с твърдението, че съдът е направил неправилна оценка за степента на участието му в целения престъпен резултат, а оттам и неправилни изводи относно завишената му лична степен на обществена опасност. В съдебната фаза пред първата инстанция производството се е развило по правилата на съкратеното съдебно следствие - глава ХХVII, чл. 370 - чл. 374 НПК. На основание чл. 373, ал. 2 и ал. 3 НПК съдът е постановил осъдителна присъда, като в мотивите към нея са приети за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт. Наказанията на подсъдимите, включително и на касатора по повдигнатото и прието за доказано престъпление са определени при задължителните при тази процедура условия на чл. 55 НК. Атакуваният съдебен акт е постановен по жалба на подсъдимия Ц (като към нея преди даване ход на делото на проведеното съдебно заседание от 17.02.2009 г. се присъединили и другите двама подсъдими), с която изразил изцяло недоволство от санкционната част на присъдата и по жалба на гражданския ищец и частен обвинител П. И. Т., с оплакване за заниженост на наложените на подсъдимите наказания и размер на присъденото обезщетение с искане за тяхното увеличаване. Доводът на частния обвинител и граждански ищец за явна несправедливост на наложените на подсъдимите наказания, като занижени по размер е правен пред въззивната инстанция и е възприет за основателен по отношение на Ш., за което са изложени подробни съображения на л-9-10 от мотивите на решението. Решението на въззивната инстанция е законосъобразно. Несправедливостта на наказанието на касатора, наложено от първата инстанция, въззивният съд е съзрял в резултат от неправилната оценка на обстоятелствата, значими за индивидуализацията на същото, при установения му индивидуален принос, който е най-съществен за настъпване на вредоносния резултат в общата съучастническа дейност на подсъдимите. Доколкото Ш. е нанесъл по главата и тялото на пострадалия удари с голям интензитет с бухалка, със забити на нея пирони и от тези удари са причинени увреждания с най-голяма тежест, то това обстоятелство правилно е възприето от въззивната инстанция като неотчетено от първостепенния съд отегчаващо вината обстоятелство, характеризиращо в конкретния случай личността му на деец с висока степен на обществена опасност, спрямо който целите на наказанието ще бъдат постигнати с по-осезателна по размер наказателна репресия. Всичко това е дало основание на въззивния съд да отмери наказанието му в посочения по-горе предел, а именно дванадесет години лишаване от свобода, който и според настоящия състав е достатъчен за постигане на целите, визирани в чл. 36 от НК и на изискванията за съответствие между престъплението и наказанието. Изложеното от защитника на подсъдимия в пледоарията му за първи път пред касационния състав основание за проверка и по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК следва да се остави без разглеждане, като процесуално недопустимо, защото не е изложено като основание в съдържанието на касационната жалба (чл. 351, ал. 1 НПК) и установените от законодателя предели посочени в чл. 347, ал. 1 НПК - "Касационната инстанция проверява присъдата или решението само в обжалваната част и по отношение на обжалвалите лица..". Ето защо, не е налице визираното в жалбата на касатора основание за изменяване на въззивното решение, което като законосъобразно, следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, III н.о.