Решение № 390 от 17.11.2014 г. на ВКС по н. д. № 1467/2014 г.

Решение № 390 от 17.11.2014 г. на ВКС по н. д. № 1467/2014 г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова Касационното производство е образувано по реда на чл. 346, т. 4 от НПК по касационна жалба от частния тъжител М. Д. Д. срещу определение от 27.05.2014 г., постановено по внчхд № 90/2014 г. на Софийски окръжен съд, с което на основание чл. 324, ал. 1 от НПК е прекратено въззивното производство по ВНЧХД № 90/2014 г. по описа на Софийския окръжен съд. В касационната жалба се изтъква, че с постановеното определение е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като частният тъжител Д. не е инициирал оттегляне на подадената от него въззивната жалба срещу първоинстанционната присъда нито устно, нито писмено в изрична молба; незаконосъобразно е преграден пътят за разглеждане на делото пред въззивната инстанция, с което са ограничени правата на частния тъжител да обжалва и защити засегнатите му с присъдата права пред по-горен съд. Иска се отмяна на определението и връщане делото на Софийския окръжен съд за разглеждане на въззивната жалба. В съдебното заседание пред ВКС жалбоподателят - частен тъжител М. Д. не се явява - редовно призован и не изпраща процесуален представител. Не сочи уважителна причина за неявяването си. Не се явяват подсъдимите С. Д. Д., Г. П. М. и С. М. В. - редовно призовани и не изтъкват причини от уважителен характер. В законния срок не са упражнили правото си на възражения в отговор на жалбата на частния тъжител. Прокурорът от В. дава заключение за основателност на частната жалба. Позовава се на липсата на данни за оттегляне на въззивната жалба на частния тъжител, както и на недопустимост на искането от частния тъжител за прекратяване на производството поради изтекла давност. Самите подсъдими са заявили пред съда производството по делото да продължи, въпреки изтеклата давност за наказателно преследване на инкриминираните деяния в частната тъжба. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, СЪОБРАЗИ ДОВОДИТЕ В ЖАЛБАТА И СТАНОВИЩЕТО НА ПРЕДСТАВИТЕЛЯ НА В., И В ПРЕДЕЛИТЕ НА ПРОВЕРКА, ВЪЗ ОСНОВА НА ПРАВОМОЩИЯТА СИ, ПРИЕ СЛЕДНОТО: Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. При проверката съставът на ВКС установи, че жалбоподателят М. Д. е частен тъжител по образуваното НЧХД № 10236/2009 г. на Софийски районен съд на основание подадена от него частна тъжба срещу подсъдимите С. Д. Д., Г. П. М. и С. М. В. с повдигнато обвинение за всеки от тях за престъпления по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 4, вр. чл. 147, ал. 1 от НК и по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 4, вр. чл. 146, ал. 1 от НК. С присъда от 02.03.2011 г. по НЧХД № 10236/2009 г. на Софийския районен съд подсъдимите са били признати за невиновни по повдигнатите им с частната тъжба обвинения и са оправдани, а частният тъжител е осъден да заплати поисканите от подсъдимата С. М. В. разноски за правна помощ по делото в размер на 600,00 лв. В срока по чл. 319 от НПК частният тъжител М. Д. е подал въззивна жалба от 10.03.2011 г. и допълнение към нея от 19.09.2011 г., срещу присъдата на СРС, на основание на която е образувано внчхд № 879/12 г. на Софийски градски съд. С определение № 3493 от 31.10.2012 г. по внчхд№ 879/12 г. на Софийски градски съд въззивното производство е прекратено на основание чл. 324, ал. 1 от НПК, поради оттегляне на въззивната жалба като съдът се е позовал на молба от частният тъжител Д. от 15.10.2012 г. / спр. на л. 85 по същото дело/, с която е поискал прекратяване на наказателното производство поради изтекла давност за наказателно преследване на инкриминираните в частната тъжба деяния. Определението е било обжалвано от частният тъжител пред ВКС, който с решение по нд № 57/2013 г. на ВКС, III н. о. е отменил определението за прекратяване на производството по въззивното дело, поради постановяването му от незаконен състав и е върнал същото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд за ново произнасяне. Образуваното въззивно производство по внчхд № 1325/13 г. на СГС е било прекратено поради невъзможност на съда да формира състав за разглеждане, след последвали отводи по чл. 29, ал. 2 от НПК на всички съдии и е изпратено на ВКС за произнасяне по реда на чл. 43, т. 3 от НПК. В три поредни производства пред ВКС за промяна на съда, функционално компетентен да разгледа делото, въззивното производство е пренасяно съответно пред Пазарджишкия окръжен съд, Пернишкия окръжен съд и последно - е изпратено от ВКС за разглеждане от Софийския окръжен съд, пред който е образувано внохд № 90/2014 г. на Софийския окръжен съд. В периода след образуването на делото, от 07.04.2014 г. до 23.05.14 г., жалбата на частния тъжител срещу първоинстанционната присъда не е разгледана в открито съдебно заседание, тъй като съдиите-докладчици са се отвеждали от участие по делото на основание чл. 29, ал. 2 от НПК. След сформиране на състав, съдът в закрито заседание по чл. 326 от НПК от 27.05.2014 г. по внчхд № 90/2014 г. на Софийски окръжен съд е прекратил въззивното производство на основание чл. 324, ал. 1 от НПК като е приел, че е налице оттегляне на въззивната жалба от частния тъжител Д., позовавайки се на молбата му от 15.10.2012 г., приложена по прекратеното към този момент въззивно производство по внчхд № 879/12 г. на СГС/ спр. - л. 85 от делото/, в която Д. е заявил, че желае производството по делото да бъде прекратено "поради изминал давностен срок". Наличните по делото данни не са интерпретирани правилно от решаващия съд. С определението от 27.05.2014 г. по внчхд№ 90/2014 г. на СОС е допуснато касационно основание по чл. 348, ал. 3, т. 1, вр. с ал. 1, т. 2 от НПК, представляващо съществено процесуално нарушение, тъй като е довело до ограничаване на процесуалните права на частния тъжител да получи защита пред по-горен съд при упражняване правото си на жалба срещу присъдата на първостепенния съд, с която претендира накърняване на правата и законните му интереси по обосноваване на обвинението. Основателно се изтъква в касационната жалба на частния тъжител Д., че той не е направил нито устно, нито писмено волеизявление пред състава на Софийския окръжен съд за оттегляне на подадената от него въззивната жалба срещу присъдата на първата инстанция и не е поискал прекратяване на въззивното производство. Неправилно съдът се е произнесъл в закрито заседание по чл. 326, във връзка с чл. 324 от НПК. Прочитът на молбата, с която тъжителят е поискал прекратяване на производството по делото не изразява воля за оттегляне на въззивната жалба. Искането за прекратяване е на основание позоваване на изтекла погасителна давност за наказателно преследване на инкриминираните в тъжбата престъпления, като е подчертано, че това се дължи на неоснователното забавяне на производството по делото. Съдът е трябвало да установи, че волеизявлението на частния тъжител е за прекратяването на делото "поради изминал давностен срок, във връзка със съзнателно забавяне на жалбата ми пред СГС"/ спр. цитат от молбата /. В молбата е посочено буквално, че: "практически изтече тригодишният давностен срок, касаещ престъплението и практически се обезсмисли жалбата ми, поради това съзнателно забавяне в Софийски градски съд... моля да прекратите настоящото дело"/ спр. цитат от молбата/. Следователно, частният тъжител не е направил оттегляне на въззивната жалба по смисъла на чл. 324, ал. 1 от НПК, което да има за последица прекратяване на производството пред въззивния съд и влизане в сила на обжалваната присъда, а е поискал прекратяване на наказателното производство поради настъпило погасително основание за наказателно преследване. Това волеизявление на частния тъжител не може да предизвика прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, без да се държи сметка за упражняване на правото на подсъдимите да поискат или не производството по делото да продължи, въпреки изтеклата преследвателска давност. Правата на частния тъжител да иска прекратяване на наказателното производство са лимитирани в хипотезите на чл. 24, ал. 4, т. 3 - помирение с пострадалия; т.4-оттегляне на частната тъжба; а по т.5 - т.н. "мълчаливо оттегляне на тъжбата" - когато не се яви в съдебното заседание пред първоинстанционния съд без уважителна причина, извън които той няма самостоятелно право да претендира прекратяване на наказателното производство на друго основание. Ето защо, като е приела, че жалбоподателят Д. се е отказал от деволутивния ефект на въззивната жалба, който създава задължение за по-горния съд да провери правилността на присъдата, въззивната инстанция неправилно е прекратила производството по делото. За настъпването на погасяващите наказателната отговорност основания съдът следи служебно/ арг. в чл. 289, ал. 1 от НПК; чл. 317, вр. чл. 289, ал. 1 от НПК; чл. 354, ал. 1, т. 2, предл. първо от НПК/ и е длъжен да прекрати наказателното производство, освен ако подсъдимият направи искане производството да продължи, когато в съдебно заседание бъдат разкрити основания за погасяване на наказателната отговорност като давност или амнистия по чл. 24, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НПК / без значение в коя съдебна инстанция/. Единствено подсъдимият е оправомощен от закона да поиска производството да не се прекратява, а да продължи като съдът се произнася с присъда, респ. с решение/ когато инстанцията е контролна/, в противен случай, съдът прекратява наказателното производство / арг. в чл. 289, ал. 2, вр. чл. 24, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 3 от НПК; респ. по чл. 317 вр. чл. 289, ал. 2, вр. чл. 24, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 3 от НПК; чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 289, ал. 2, вр. чл. 24, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 3 от НПК /. В хода на разглеждане на конкретното дело, съдът е игнорирал данните в молби от 11.07.2013 г. и 17.09.2013 г., подадени от подсъдимите С. Д. Д., Г. П. М. и С. М. В. по прекратеното внчхд № 340/2013 г. на Пазарджишкия окръжен съд, в които са упражнили правото си по чл. 24, ал. 2 от НПК наказателното производство пред въззивната инстанция да продължи, въпреки изтичането на предвидената в закона давност за наказателно преследване по повдигнатите им с тъжбата обвинения. Тези волеизявления, според императива на закона, обвързват дейността на съда със задължение за продължаване на съдопроизводствените действия по висящото наказателно производство, което задължение е нарушено с атакуваното определение. Извършено е недопустимо смесване на фактическите данни, пораждащи основанията за прекратяване на въззивното производство по делото, каквото би могло да предизвика валидно направено оттегляне на жалбата от страната, която я е подала, с данните по делото за изтекла абсолютна давност за наказателно преследване, пораждащи основание за прекратяване на наказателното производство. Частният тъжител не е направил оттегляне на въззивната жалба, а поисканото от него прекратяване на наказателното производство, поради изтекла давност, не е могло да породи поисканите с молбата последици - прекратяване на производството по делото. При разглеждане молбата на Д. от 15.10.2012 г. съдът е трябвало да се увери в актуалността на съдържимото в нея волеизявление, направено две години преди произнасянето и да го съобрази с волеизявлението на подсъдимите в молби от 11.07.2013 г. и от 17.09.2013 г., с които са поискали продължаване на наказателното производство, въпреки изтеклата давност. Разглеждането на молбите на страните е налагало провеждане на открито съдебно заседание от въззивната инстанция, в което да бъде дадена възможност за ефективно упражняване на процесуалните им права, произтичащи от наличие на погасяващо наказателното преследване основание. Допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила са съществени по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК и пораждат необходимостта от упражняване на правомощието на ВКС за отмяна на определението и връщане делото за ново разглеждане в подготвителния стадий на заседанието по чл. 327 от НПК, поради което и съгласно чл. 354, ал. 3, т. 2 вр. с чл. 348, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, ВКС, III н. о.