Решение № 7832 от 13.7.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ред Енимълс ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Лъчезар Станчев 3 срещу Решение 4228 от 23.06.2022 г. на Административен съд София град по адм. дело 11114/2021 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Ред Енимълс ЕООД срещу Решение РС-260/1/27.08.2021 г. на председателя на Патентно ведомство (ПВ), В ЧАСТТА МУ, с която е отменена регистрацията на марка с рег. 90850 ЦСКА 1948 комбинирана, за всички стоки и услуги от класове 3, 32 и 33, за стоките: "хартия, картон и предмети от картон, печатни изделия, вестници и периодични издания, книги, материали за подвързване, фотографии, канцеларски материали, лепила за хартии, материали за художници, четки за рисуване, пишещи машини, печатарски букви, клишета" от клас 16; "гребени и гъби, четки, материали за четкарство, стъклария, декоративен порцелан, фаянс, с изключение на такъв за строителството; сувенири от порцелан и фаянс" от клас 21; "тъкани, покривки за легло и маса" от клас 24; "обувки, включително спортни обувки, ботуши и пантофи" от клас 25 и "игри, играчки, гимнастически принадлежности, украшения за коледни елхи; карти за игра" от клас 28, както и "развлечения, културна дейност, производство на спортни телевизионни и радио програми" от клас 41 на Международната класификация на стоките и услугите (МКСУ). Касационният жалбоподател - Ред Енимълс ЕООД навежда доводи за неправилност на съдебното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че неправилно първоинстанционният съд приема, че става въпрос за доказване на използване на марка чрез сходни стоки и услуги, а става въпрос за доказване чрез използване на стоки и услуги, които формират общи категории или подкатегории. По делото са приложени снимки на фотоалбуми и календари, означени с марка ЦСКА 1948, както и юбилейна книга, съдържаща множество фотографии. Не е ясно каква разлика намира АССГ между стоките фотоалбум и календар, за които е използвана марката и стоките фотографии, за които е регистрирана, като по делото са представени достатъчно доказателства за използване на марката за стоките фотографии. Доколкото представения фотоалбум съдържа и текстови описания и е оформен като луксозно книжовно издание, тип книга, то с него се доказва и използване на марката за стоки книги. По отношение на стоката бира маркопритежателят няма задължение да представи всички фактури за всички продажби. Представените фактури са произволно избрани с цел да установят продажбите в релевантния период. Представени са доказателства за присъствие на кенчетата бира в публичното пространство, изхождащи от трети лица статии във вестници, интернет. Представен е и договорът с производителя на бирата. Сочи, че по отношение на услуги: производство на спортни телевизионни програми са представени конкретни доказателства, че футболният отбор има собствен TV канал, промотиран и достъпен в социалната мрежа Фейсбук и в платформата за споделяне на видеоклипове YouTube. Възпроизвеждане на записаното съдържание в собствен канал в дигитална среда представлява телевизия противно на приетото от първоинстанционния съд. Още повече, че марката е регистрирана за производство на спортни телевизионни програми, а не за телевизия. По делото са представени фактури за продажба на ТВ права за мачове. Това се установява и от събраните гласни доказателства, ето защо марката несъмнено е използвана за създаване и отстъпване на права за продуциране на ТВ програма. АССГ не е съобразил, че липсата на подкатегория установява използване за цялата категория. Счита за неправилна преценката на първоинстанционния съд по отношение на услугите развлечения, културна дейност. По делото са представени доказателства, че марката е използвана върху музей на футболния клуб, в който са се излагали спортни екипировки, свързани с историята на клуба. Представени са доказателства и за организирани множество развлекателни събития, в които е използвана марката. Твърди, че неправилно първоинстанционният съд приема, че определянето на марката като ползваща се с известност следва да бъде сторено в нарочно производство пред Патентно ведомство. Същото може да бъде сторено в рамките на съответното административно производство пред Патентно ведомство, което в случая е производството по чл. 35, ал. 1 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО). Иска отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което да се отмени обжалвания административен акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции съгласно представен списък. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Д. Тодоров Софийска адвокатска колегия. Ответникът по касационната жалба Председателят на Патентно ведомство изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Футболен клуб Централен спортен клуб на армията 1948 ЕАД не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. От представените по делото доказателства се установява следното: Производството пред административния орган е започнало на 01.09.2020 г. по Искане, вх. 70151894 подадено от Футболен клуб Централен спортен клуб на армията 1948 ЕАД. Искането е с правно основание чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗМГО и се отнася до всички стоки и услуги от класове 3, 16, 21, 24, 25, 28, 32, ЗЗ и 41 на МКСУ, за които е регистрирана процесната марка. В искането е посочено, че в срок от 5 години от датата на регистрацията на процесната марка притежателят й не е започнал реално да я използва на територията на Република България във връзка със стоките или услугите, за които е регистрирана. Марка, рег. 90850 "ЦСКА 1948", комбинирана, е заявена на 31.01.2014 г. и е регистрирана на 19.03.2015 г. за следните стоки и услуги от класове на МКСУ: Клас 3: сапуни, парфюмерия, козметика, средства за почистване на зъби; Клас 16: хартия и предмети от хартия, картон и предмети от картон, печатни изделия, вестници и периодични издания, книги, материали за подвързване, фотографии, канцеларски материали, лепила за хартии, материали за художници, четки за рисуване, пишещи машини и принадлежности за бюро, учебни и училищни материали (с изключение на апарати), печатарски букви, клишета; Клас 21: малки прибори и портативни съдове за домакинство и кухня, гребени и гъби, четки, материали за четкарство, стъклария, декоративен порцелан, фаянс, с изключение на такъв за строителството; сувенири от порцелан и фаянс; Клас 24: тъкани, покривки за легло и маса, текстилни произведения и сувенири; Клас 25: облекло, включително спортно облекло, обувки, включително спортни обувки, ботуши и пантофи; Клас 28: игри, играчки, гимнастически и спортни принадлежности, украшения за коледни елхи; карти за игра; Клас 32: бира, нискоекстрактна и отлежала, минерална и газирана вода; безалкохолни напитки, сиропи и други препарати за приготвяне на напитки; Клас 33: вина, спиртни напитки и ликьори; Клас 41: обучение, развлечения, спортна и културна дейност, тренировъчна и спортно-състезателна дейност, производство на спортни телевизионни и радио програми. Атакуваната марка с peг. 90850 ЦСКА 1948, комбинирана, е със срок на закрила до 31.01.2024 г. Притежател на марката е Ред Енимълс ЕООД. С Решение от 23.12.2019 г. на председателя на Патентно ведомство в Държавния регистър на марките е извършено вписване на прехвърлянето на изключителното право върху марка с рег. 90850 ЦСКА 1948, комбинирана, от ПФК ЦСКА АД (в несъстоятелност) на Ред Енимълс ЕООД. С Решение от 15.07.2020 г. на председателя на Патентно ведомство в Държавния регистър на марките е извършено вписване на изключителна лицензия по отношение на процесната марка с лицензополучател Професионален футболен клуб ЦСКА София ЕАД. Лицензията е с действие на цялата територия на Република България за всички стоки и услуги, за които е регистрирана марката, със срок на действие до 03.02.2023 г. и с право на предоставяне на сублицензия. На 21.09.2020 г. притежателят на марката -Ред Енимълс ЕООД получава екземпляр от искането, като му е даден двумесечен срок за становище и представяне на доказателства за използване на марката. На 17.11.2020 г. е подадено Възражение, вх. 131055/6/, срещу искането за отмяна, с което са представени доказателства за реално ползване на марката. Изложени са твърдения, че в изследвания период марката се е използвала активно за стоките и услугите, за които е регистрирана, за което са представени доказателства, подробно анализирани. Сочи се, че по безспорен начин се установява реалното използване на марка с рег. 90850 ЦСКА 1948, комбинирана, в релевантния период. Също така се твърди, че използването на марката не се различава съществено от вида, в който тя е защитена, тъй като са запазени характерните цветове, комбинацията от образния елемент и словния елемент ЦСКА 1948, както и характерния шрифт, с който е изписан словният елемент. В заключение се поддържа, че предвид безспорно установеното реално използване на атакуваната марка в релевантния период, искането за отмяна следва да бъде отхвърлено. Със Заповед 3-680/1 от 13.07.2021 г. на председателя на Патентно ведомство е назначен състав за разглеждане на спора, който е разгледал представените доказателства и е изготвил становище. На 27.08.2021 г., с Решение РС-260/1, председателят на Патентно ведомство, по пункт първи, на основание чл. 76, ал. 7, т. 1 ЗМГО, оставя без уважение Искане, вх. 70151894 от 01.09.2020 г. за отмяна на регистрацията на марка с рег. 90850 ЦСКА 1948, комбинирана, по отношение на стоките: "предмети от хартия, печатни изделия, принадлежности за бюро, учебни и училищни материали (с изключение на апарати)" от клас 16; "малки прибори и портативни съдове за домакинство и кухня" от клас 21; "текстилни произведения и сувенири" от клас 24; "облекло, включително спортно облекло" от клас 25 и "спортни принадлежности" от клас 28, както и по отношение на услугите "обучение, спортна дейност, тренировъчна и спортно-състезателна дейност" от клас 41 на МКСУ, по пункт втори, на основание чл. 76, ал. 7, т. 2 ЗМГО, отменя регистрацията на марка с рег. 90850 ЦСКА 1948, комбинирана, за всички стоки от класове 3, 32 и 33, за стоките: "хартия, картон и предмети от картон, печатни изделия, вестници и периодични издания, книги, материали за подвързване, фотографии, канцеларски материали, лепила за хартии, материали за художници, четки за рисуване, пишещи машини, печатарски букви, клишета" от клас 16; гребени и гъби, четки, материали за четкарство, стъклария, декоративен порцелан, фаянс, с изключение на такъв за строителството; сувенири от порцелан и фаянс" от клас 21; "тъкани, покривки за легло и маса" от клас 24; "обувки, включително спортни обувки, ботуши и пантофи" от клас 25 и "игри, играчки, гимнастически принадлежности, украшения за коледни елхи; карти за игра" от клас 28, както и за услугите "развлечения, културна дейност, производство на спортни телевизионни и радио програми" от клас 41 на МКСУ. Решение РС-260/1 от 27.08.2021 г. на председателя на ПВ е обжалвано от Ред Енимълс ЕООД В ЧАСТТА по пункт втори, с която е отменена регистрацията на процесната марка. За изясняване на релевантните за делото обстоятелства в първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателства посредством разпит на свидетели. На база на така установените факти, първоинстанционният съд приема от правна страна, че решението е издадено от компетентен административен орган, съгласно чл. 76, ал. 8 ЗМГО, в установената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. След анализ на разпоредбите на чл. 21, ал. 3 и 4 и чл. 13, ал. 2 ЗМГО, съдът счита, че под понятието "реално използване" на една търговска марка освен проявлението на някой/някои от начините, посочени в разпоредбите на ЗМГО, следва да се разбира действителното й използване, а не номинално или формално използване на марката, отговарящо на основната функция на марката, която се състои в това да гарантира на потребителя идентичност на произхода на стоките или услугите, за които е регистрирана, за да се запази или създаде пазар за тези стоки или услуги. Съдът обосновава извод, че не може да се приеме, че ако стоките и услугите, за които е използвана марката, съгласно приложените доказателства, са сходни/идентични със стоките и услугите от съответните класове, за които е постановена отмяна на марката, то е налице доказано използване и за тези стоки/услуги от същите класове на МКСУ. Анализ за идентичност/сходство между стоките от клас 16, за които е използвана марката, съгласно приложените доказателства, със стоките от клас 16, за които е постановена отмяна на марката, е неотносим в производството с правно основание чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗМГО. По отношение на юбилейния фотоалбум, чиято снимка фигурира в декларацията на П. Марков, първоинстанционният съд приема, че тази стока подробно е анализирана в мотивите на обжалвания административен акт, като законосъобразно е прието, че същата е сред стоките, които лицензополучателят е предлагал за продажба и рекламирал в релевантния период, и следва да бъде отнесена към категориите стоки на регистрацията: предмети от хартия, печатни изделия, принадлежности за бюро, учебни и училищни материали (с изключение на апарати), за които е доказано използване. Тази стока, с оглед нейното естество и предназначение/насоченост, не може да бъде отнесена и към стоките: фотографии и книги, каквито са доводите на жалбоподателя. Съставът на АССГ приема, че поставянето на марката върху клубния музей или върху паметник само по себе си не означава, че марката е използвана за услуги на регистрацията: развлечения, културна дейност, без да са представени доказателства за такова използване. Доводите по-скоро са релевирани във връзка с твърдяната известност на марката. По отношение на услугите, свързани с производство на телевизионни програми, а именно отстъпване на правата за това производство, без което не могат да се произвеждат телевизионните програми, съдът счита, че продажба на ТВ права за мачове няма как да удостовери използване на марката за услугата: производство на спортни телевизионни програми. В случая услугата на регистрацията: производство на спортни телевизионни програми от клас 41 няма подкатегории и е недопустимо да се разделя на отделни етапи, касаещи процеса на изготвяне на спортна телевизионна програма, за целите на настоящото производство. Първоинстанционният съд приема, че установяването на известност на процесната марка излиза извън обхвата на настоящия спор и не е предмет на същия. За да е приложима хипотезата на чл. 12, ал. 3 ЗМГО, водеща до право на по-висока защита и относно стоки/услуги, за които не е доказано използване, следва да е проведено нарочно производство за признаване на качеството на марката "ползваща се с известност" по реда на чл. 12, ал. 11 ЗМГО. Такива процедури не се твърди да са провеждани от страна жалбоподателя. По тези съображения, съдът обосновава извод за неоснователност на подадената жалба и за законосъобразност на оспорвания административен акт в обжалваната му част. Решението е частично неправилно. Следва да се обърне внимание, че е налице разлика в съдържанието на чл. 19, ал. 2, т. 1 и относимия към него чл. 13, ал. 2 ЗМГО (отм.) и чл. 21, ал. 3 ЗМГО, който не съдържа препратка към чл. 13, ал. 2 ЗМГО, която разлика е резултат на правилното транспониране в новия закон на Директива (ЕС) 2015/2436 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (Директива 2015/2436). Съгласно чл. 16, параграф едно от Директива (ЕС) 2015/2436, ако в срок от пет години от датата на приключване на процедурата по регистрация притежателят не е започнал реално да използва марката в държавата членка във връзка със стоките или услугите, за които тя е регистрирана, или ако използването ѝ е било преустановено за непрекъснат период от пет години, към марката се прилагат ограниченията и санкциите, предвидени в член 17, член 19, параграф 1, член 44, параграфи 1 и 2 и член 46, параграфи 3 и 4, освен ако не съществува основателна причина за неизползването. Параграф 5 от същата разпоредба предвижда, че използване по смисъла на параграф 1 е също така: използването на марката във вид, различен по отношение на елементи, които не променят отличителния характер на марката в сравнение с вида, в който тя е регистрирана, независимо дали във вида, в който се използва, марката е също така регистрирана или не на името на притежателя и поставянето на марката върху стоки или тяхната опаковка в съответната държава членка единствено с цел износ, като параграф 6 предвижда, че използването на марката със съгласието на притежателя се счита за използване от притежателя. Цитираните текстове на Директивата са транспонирани в чл. 21, ал. 1, 3 и 5 ЗМГО. Съгласно чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗМГО регистрацията на марка се отменя по искане на всяко лице, когато марката не е била използвана съгласно чл. 21. Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗМГО регламентира, че когато в срок 5 години от датата на регистрацията притежателят не е започнал реално да използва марката на територията на Република България във връзка със стоките или услугите, за които е регистрирана, или използването е било преустановено за непрекъснат период от 5 години, регистрацията може да бъде отменена, ако не съществува основателна причина за неизползването. Видно от чл. 35, ал. 4 ЗМГО когато са налице основания за отмяна само за част от стоките или услугите, регистрацията се отменя само за тези стоки или услуги. Съгласно чл. 21, ал. 3 ЗМГО за реално използване по смисъла на ал. 1 се счита и: т. 1. използването на марката от притежателя й във вид, който не се различава съществено от вида, в който е била регистрирана, независимо дали видът, в който се използва, е регистриран като друга марка на същия притежател; т. 2. поставянето на марката върху стоките или върху тяхната опаковка в Република България, независимо от това че са предназначени само за износ. При преценката на реалното използване се вземат предвид мястото, продължителността, обемът и естеството на употреба на марката за стоките или услугите, за които е регистрирана (чл. 21, ал. 5 ЗМГО). Решението на Съда на Европейския съюз (СЕС) за марката Minimax е основополагащо за разбирането на Съда за понятието реално използване на марка и начина на неговото оценяване. От изложеното в точки 35 39, обобщени в точка 43 на решение от 11 март 2003 г., Ansul, С-40/01, EU: C: 2003: 145 за марката Minimax, са установени следните принципи: 1. реално използване означава действително използване на марката (т. 35); 2. следователно под реално използване трябва да се разбира използване, което не е само символично и насочено единствено към запазване на предоставените от марката права (т. 36); 3. реалното използване трябва да е в съответствие с основната функция на марката, която се състои в това да гарантира на потребителя (или на крайния ползвател) идентичността на произхода на стоките или услугите, като му позволява без вероятност от объркване да разграничи тази стока или услуга от такива с друг произход (т. 36); 4. реалното използване води до използването на марката на пазара за стоките или услугите, защитени с тази марка, а не само вътрешно използване от въпросното предприятие (т. 37); 5. реалното използване трябва да се отнася за стоки или услуги, които вече са пуснати на пазара или ще бъдат пуснати на пазара скоро и във връзка с които предприятието в момента подготвя действия за осигуряване на клиенти, и по-специално под формата на рекламни кампании (т. 37); 6. оценката за реалното използване на марката трябва да се основава на всички факти и обстоятелства, които са относими за установяването дали търговското използване на марката е действително, и по-специално дали такова използване е считаното за оправдано в съответния икономически сектор по отношение на поддържане или създаване на пазарни дялове в полза на защитените от марката стоки или услуги (т. 38); 7. обстоятелствата по случая могат поради това да включват, inter alia, вземането предвид на естеството на разглежданите стоки или услуги, характеристиките на засегнатия пазар и мащаба и честотата на използване на марката (т. 39); 8. следователно за да се счита за реално, използването на марката не е нужно винаги да бъде съществено в количествено отношение, тъй като това зависи от особеностите на засегнатите стоки или услуги на съответния пазар (т. 39). По отношение доводите на касатора, че процесната марка е такава, ползваща се с известност на територията на Република България, следва да се има предвид, че по делото не са представени доказателства, в административното производство по издаване на обжалвания административен акт, Ред Енимълс ЕООД да е сезирал органа с такова искане, за да може да се твърди приложение на чл. 12, ал. 11 ЗМГО. Не са представени доказателства и за определяне на марката като ползваща се известност и в друго производство по чл. 12, ал. 11 ЗМГО, поради което правилно първоинстанционният съд е приел доводите на дружеството в тази насока за неоснователни. Във връзка с доводите на касатора свързани с доказването на реалното използване на марката за стоките от клас 16 МКСУ: книги и фотографии; стоките от клас 32 МКСУ: бира и услугите от клас 41 МКСУ: развлечения, културна дейност и производство на спортни телевизионни програми, настоящият съдебен състав приема следното: Реалното използване на марка не може да бъде доказано посредством вероятности или предположения, а трябва да бъде доказано чрез солидни и обективни доказателства за ефективно и достатъчно използване на марката на съответния пазар (решение от 18/01/2011, T-382/08, Vogue, EU:T:2011:9, § 22). Сведенията и доказателствата за използване трябва да се отнасят за мястото, времето, степента и естеството на използване на марката на възразяващата страна за съответните стоки и услуги, като тези изисквания за доказване на използване са кумулативни. Дали обаче сведенията и доказателствата относно мястото, времето, степента и естеството на използване са достатъчни, следва да се преценява с оглед на съвкупността от представените доказателства. Не е подходящо да се извършва отделна оценка на различните относими фактори, разглеждани всеки поотделно (решение от 17/02/2011, T-324/09, Friboi, EU:T:2011:47, § 31). Поради това се извършва цялостна преценка на представените доказателства. Трябва да се вземат предвид всички обстоятелства по конкретния случай, а всички внесени материали трябва да се оценят във връзка един с друг. Следователно, въпреки че отделни доказателства могат сами по себе си да не са достатъчни за доказване на използването на по-ранна марка, те могат заедно с други документи и информация да допринесат за доказване на използването. Доказателствата за използване могат да бъдат с непряк/косвен характер, като тези доказателства могат да бъдат определящи при цялостната оценка на представените доказателства. Тяхната доказателствена стойност трябва да бъде внимателно оценена. Например съгласно решение от 08/07/2010, T-30/09, Peerstorm, EU:T:2010:298, § 42 при определени обстоятелства само каталозите биха могли да бъдат определящо доказателство за достатъчна степен на използване. Представените материали, при които не е обозначена датата на използване, могат все пак да бъдат от значение в контекста на една цялостна оценка и да се вземат под внимание във връзка с другите доказателства, при които е посочена дата на използване (17/02/2011, T-324/09, Friboi, EU:T:2011:47, § 33). По делото са приети като доказателства снимки на фотоалбуми и календари, означени с марка ЦСКА 1948, както и юбилейна книга, съдържаща множество фотографии. От мотивите на първоинстанционното съдебно решение не става ясно защо съдът намира, че тази стока, с оглед нейното естеството и предназначението/насоченост, не може да бъде отнесена към стоките фотографии и книги от клас 16 МКСУ. Думата албум съгласно Тълковния речник на българския език, публично достъпен на електронен адрес: https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%B0%D0%BB%D0%B1%D1%83%D0%BC/ означава: луксозна книга, в която се подреждат снимки, илюстровани картички, марки и др.. Тъй като в случая става въпрос за фотоалбум, то следва да се приеме, че това е луксозна книга, в която се подреждат снимки (фотографии). Думата фотография съгласно посочения речник означава: получаване образи на предмети върху чувствителна към светлината плака или лента чрез особен оптически апарат и пренасяне на тези образи чрез химическо въздействие върху специална хартия. Следователно, от една страна фотоалбумът е книга, а от друга, в тази книга се съдържат фотографии. Ето защо неправилно първоинстанционният съд е потвърдил изводите на административния орган по отношение липсата на доказателства за реално ползване на стоките от клас 16 МКСУ фотографии и книги. Изводите на съда по отношение на стоката от клас 32 бира също са неправилни. По делото са събрани като доказателства за реално ползване на марката по отношение на тази стока произволно избрани фактури за продажба за периода 2018 2021 г., снимки, статии, гласни доказателства, договор с производителя на бирата, както и доказателства за продадени кенчета в релевантния период над 240 000 броя. Както вече беше посочено, сведенията и доказателствата относно мястото, времето, степента и естеството на използване следва да се преценяват с оглед на съвкупността от представените доказателства. Не е подходящо да се извършва отделна оценка на различните относими фактори, разглеждани всеки поотделно, какъвто подход неправилно е бил възприет от първоинстанционния съд. В случая от съвкупния анализ на представените по делото доказателства може да се обоснове извод за установяване на реално ползване на марката в релевантния период по отношение на стоката бира. Ето защо неправилно първоинстанционният съд е потвърдил изводите на административния орган по отношение липсата на доказателства за реално ползване на стоките от клас 32 МКСУ бира. По отношение услугите от клас 41 производство на спортни телевизионни програми възраженията на касатора са неоснователни. В релевантния период, правната уредба относно производството на телевизионни програми се съдържа в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ). Съгласно §1, т. 2 от ДР на ЗРТ, "Създаване" е творчески акт, който включва авторски замисъл и неговата реализация с цел производство на предаване или програма, а в съответствие с §1, т. 3 от с.з. "Програма" е система от всички елементи, които създава и разпространява операторът, и която е носител на определено съдържание, разпределено в часова схема. Разпоредбата на чл. 125а, ал. 1 ЗРТ предвижда, че лица, които желаят да създават телевизионни програми, подлежат на регистрация. В случая от касатора не са представени доказателства за такава регистрация, а представените по делото доказателства не могат да бъдат отнесени към производство на телевизионна спортна програма, както правилно приемат съдът и административният орган. Продажбата на телевизионни права за мачове не попада в понятието производство на спортни телевизионни програми по смисъла на посочените разпоредби на ЗРТ, тъй като не представлява творчески акт, който включва авторски замисъл. Както правилно приема първоинстанционният съд, посочената услуга няма подкатегории и е недопустимо да се разделя на отделни етапи. От представените по делото доказателства може да се обоснове извод за използване на марката по отношение на услугите от клас 41 МКСУ културна дейност. От представените по делото доказателства се установява, че марката е използвана върху музей на футболния клуб, в която са се излагали спортни експонати, свързани с историята на клуба. Това се установява както от писмените, така и от гласните доказателства по делото. Тъй като става въпрос за услуги, поради тяхното нематериално естество, използването на марката се установява чрез предлагането и предоставянето на услугите, като в случая марката е била поставена върху музея и следователно това използване на марката се счита за достатъчно. Ето защо неправилно първоинстанционният съд е потвърдил изводите на административния орган по отношение липсата на доказателства за реално ползване на услугите от клас 41 МКСУ културна дейност. Доводите на касатора свързани услугите от клас 41 МКСУ развлечение преповтарят оплакванията му пред първоинстанционния съд, който подробно ги е обсъдил и настоящият съдебен състав намира за правилни мотивите му, които е ненужно да преповтаря, в съответствие с чл. 221 ал. 2 АПК. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлена жалбата на Ред Енимълс ЕООД срещу Решение РС-260/1/27.08.2021 г. на председателя на Патентно ведомство /ПВ/, В ЧАСТТА МУ, с която е отменена регистрацията на марка с рег. 90850 ЦСКА 1948 комбинирана, за стоките " книги, фотографии" от клас 16; бира от клас 32; както и услугата "културна дейност" от клас 41 на Международната класификация на стоките и услугите и оставено в сила в останалата му част. При този изход на спора, в първоинстанционното производство разноските следва да бъдат присъдени съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от жалбата. Делото е с фактическа и правна сложност, поради което доводите на ответника за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение са неоснователни. Следва да бъде отменено първоинстанционното решение и в частта относно присъдените разноски на Патентно ведомство, за сумата над 176 лева съразмерно на отхвърлената част от жалбата, като бъде осъдено Патентно ведомство да заплати на Ред Енимълс ЕООД разноски в размер на 265 лева, съразмерно на уважената част от жалбата. С оглед на изхода от спора в настоящото производството, направено от страните искане и на основание чл. 143 АПК, съдът следва да присъди разноски съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от касационната жалба. Делото е с фактическа и правна сложност, поради което доводите на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение са неоснователни. Касаторът претендира разноски в общ размер от 2570 лева, от които 370 лева платена държавна такса и 2200 лева платено адвокатско възнаграждение, като следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 303,00 лева съразмерно на уважената част от касационната жалба. Ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, като следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 176,00 лева съразмерно на отхвърлената част от касационната жалба. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 Върховният административен съд