Решение № 13003 от 21.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 229/2020 г.

Решение № 13003 от 21.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 229/2020 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Димитров, чрез пълномощника му адв. Я. Тончева, против решение № 59 от 18.11.2019 г., постановено по адм. дело № 627/2019 г. на Административен съд - Русе, 3 състав, с което е отхвърлена жалбата му против Уведомително писмо (УП) № 02-180-6500/1217 от 06.08.2019 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) за извършена оторизация и изплащане на финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г., за кампания 2016 г., в размер на 0 лева. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и да бъде отменен оспорения административен акт като незаконосъобразен, съответно преписката да бъде върната на административния орган, за ново произнасяне по искането за финансово подпомагане. Претендират се разноски за производството. Подробни доводи са развити в касационната жалба и писмени бележки. Ответникът - заместник изпълнителният директор на ДФЗ, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Железарова, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на контрол в производството пред Административен съд - Русе е УП № 02-180-6500/1217 от 6.08.2019 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания", направление "Биологично пчеларство" от ПРСР 2007 – 2013 г., за кампания 2016 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което заявителя Д. Димитров е уведомен, че "оторизираната субсидия" по посочената мярка (АЕП), съгласно подаденото заявление за подпомагане УИН 18.13.0516/73182 и приложение за кандидатстване по мярка 214 от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2016 г., е в размер на 0 лв. за всички заявени за подпомагане от жалбоподателя 370 пчелни семейства в посочените в писмото пчелини, които не са включени в оторизацията и за тях не е извършено плащане. След като е събрал и е обсъдил доказателствата, съдът е установил фактите по делото. Безспорно е установено, че жалбоподателят е регистриран като земеделски производител в ИСАК с УРН 259705 и за кампания 2016 г. е подал цитираното заявление за плащане по мярка 214 АЕП, направление "Биологично пчеларство" за 370 броя пчелни семейства, находящи се в три пчелина - № 7161-0174, № 7161-0167 и № 7161-0176. В заявлението е вписан код АП 12, т. е. пчелни семейства в период на преход (БП2- съкращение на дейността по приложение № 1 б от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007-2013 г. (Наредба № 11/2009 г.). Не се спори, че 2016 г. е четвърта година от поетия агроекологичен ангажимент, което е посочено и на първата страница на оспорения административен акт. Съдът е приел, че мотивите на акта са развити на втората страница на писмото, като отказът за финансово подпомагане е поради констатирани при административните проверки несъответствия с изискванията за подпомагане, на основание чл. 29, чл. 17, ал. 1, т. 2 и т. 5 от Наредба № 11/2009 г. и/или по т. V, озаглавена "Намаления при неспазване на базови изисквания за дейностите от мярка 214 от ПРСР 2007-2013" от Методика за намаляване и отказване на агроекологични плащания, утвърдена със заповед № РД 09-243 от 17.03.2017 г., издадена от министъра на земеделието и храните на основание чл. 16 от Наредба № 11/2009 г. Като причина за отказа е посочено и неспазване на изискването на чл. 13, ал. 3 от Наредба № 11/2009 г., съответно изтичане на минималните периоди на преход към биологично производство по чл. 36, чл. 37 и чл. 38 от Регламент (ЕО) № 889/2008 на Комисията от 5.09.2008 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола (Регламент (ЕО) № 889/2008 г.). Основанието за отказ се съдържа и в данните в табличен вид на стр. 3 на акта, като в колона 7 "Неспазване на базовите изисквания" е посочена сумата от 13 315, 09 лева, а в пояснението към колоната - санкция за неспазени базови изисквания, съгласно т. V "Намаления при неспазване на базови изисквания за дейности по мярка 214 от ПРСР 2007-2013, от Методика за намаляване и отказване на агроекологични плащания, утвърдена със Заповед № РД 09-243 от 17.03.2017 г., издадена от министъра на земеделието и храните на основание чл. 16 от Наредба № 11/2009 г." При така установените данни, от правна страна съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган - заместник изпълнителния директор на ДФЗ, на основание делегирани правомощия със заповед № 03-РД/715/27.06.2017 г. на изпълнителния директор, която възможност е изрично предвидена в Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) - чл. 20а, ал. 2, т. 2 и ал. 4, в изискуемата форма, в това число и при спазване на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 - изрично посочване на фактическото основание - изтичане на минималните периоди на преход, както и че при издаването на процесния акт не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Съдът е приел, че уведомителното писмо е издадено и в съответствие с материалния закон и целта на закона. Това е така, тъй като не са спазени изискването на чл. 13, ал. 3 от Наредба № 11/2009 г., съгласно която агроекологичните плащания за периодите на преход по ал. 1, т. 1, 3, 5, 7, 9 и 10 се предоставят на подпомаганите лица за срок, който не надвишава периодите на преход към биологично производство, съгласно чл. 36, чл. 37, пар. 2 и чл. 38, пар. 3 на Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола (ОВ, L 250 от 18.09.2008 г.). Това е и причината за отказ за финансиране, тъй като 2016 г. е четвърта година в преход. Съгласно разпоредбите на ПРСР 2007-2013 г., преходният период за преминаване към биологично производство е задължителен етап, като регламентация относно ПРСР 2007-2013 г. е в Наредба № 1 от 7.02.2013 г. за прилагане на правилата на биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането ; , но приложима за периода на кампания 2016 г. (Наредба № 1/2013 г.) Съгласно чл. 26 от Наредба № 1/2013 г. ; преходният период по чл. 23 за отглеждане на животни, птици и пчелни семейства по биологичен начин и продукти, произведени от тях, е дванадесет месеца за пчелини при спазване на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 834/2007 и Регламент (ЕО) № 889/2008. Следователно, след изтичането на тези 12 месеца, правилно е постановен отказ за финансиране по подадено от жалбоподателя заявление за кампания 2016 г. Няма други фактически или правни основания за отказа. Вярно е, че с акта са посочени като неспазени и базовите изисквания, но същите са определени като нарушение на чл. 13, ал. 3 от Наредба № 11/2009 г. Предвид разпоредбата на чл. 26 от Наредба № 1 от 7.02.2013 г. ; , жалбоподателят няма право на субсидия в размера, който се иска - за пчелни семейства в преход. По тези съображения първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата. Така постановеното съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Не може да бъде споделен изводът на съда, че оспореният акт съответства на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Вярно е констатираното от съда, че в обстоятелствената част на писмото се съдържа посочване, че "2016 година е четвърта година от последно поетия от Вас ангажимент по това направление". Редом с това, като фактически и правни основания за издаване на отказа се сочат данните в табличен вид в акта, като в колона 7 от таблицата на страница 2 от уведомителното писмо, както и в поясненията към нея, касаеща спазването на базовите изисквания е посочена цялата сума за отказ, а в поясненията към колоната е посочено, че се касае за изисквания съгласно раздел V "Намаления при неспазване на базови и изисквания по управление за направленията от мярка 214 от ПРСР 2007-2013, от Методика за намаляване и отказване на плащания, утвърдена на основание чл. 16 от Наредба № 11/2009 г., със заповед № РД 09-243/17.03.2017 г., издадена от министъра на земеделието и храните, т. е. прието е неспазени базови изисквания. На втората страница има и посочване, че са констатирани несъответствия с чл. 29 и чл. 17, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 5 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г., както и на чл. 13, ал. 3 от Наредба № 11/2009 г. за условията за прилагане на мярка 214 АЕП от ПРСР 2007 - 2013 г., установено чрез извършване на административни проверки. Видно от данните по административната преписка обаче не са извършени проверки на място, а при извършената административна проверка, не са установени несъответствия, Няма спор, че 2016 г. е четвъртата от поетия от заявителя ангажимент по мярка 214 от ПРСР 2007-2013 г. Посоченият в УП за нарушен чл. 29 от Наредба № 11 предвижда, че за подпомагане по направлението се одобряват собствениците на пчелни семейства, като в писмото не се съдържат мотиви, че заявителят не е собственик на заявените пчелини. Такива данни няма и в административната преписка. Не отговаря на фактите по делото посоченото в УП, че има несъответствия с изискванията на чл. 17, ал. 1, т. 2 и т. 5 от Наредба № 11/2009 г. Не се предоставя финансова помощ, когато при административни проверки или проверки на място са установени по-малко от минималния изискван брой пчелни семейства или когато броят на пчелните семейства, записани в регистъра на БАБХ е по-голям от заявения и за разликата не е представен договор с контролиращо лице. Административният орган нито е посочил, нито е доказал обстоятелства, които да докажат наличието на посочените две хипотези на чл. 17 от Наредба № 11/2009 г., поради което е необоснован изводът на първоинстанционния съд, че не е налице нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК - за посочване на фактическо и правно основание за издаване на акта. Необоснован и незаконосъобразен е и правния извод на съда, че са изложени съображения за отказ на основание разпоредба на чл. 13, ал. 3 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР, за периода 2007 - 2013 г. В оспореното уведомително писмо разпоредбата е посочена декларативно, без да са изложени конкретни мотиви и съображения. Съгласно тази разпоредба агроекологичните плащания за периодите на преход се предоставят на подпомаганите лица за срок, който не надвишава периодите на преход към биологично производство съгласно чл. 36, чл. 37, пар. 2 и чл. 38, пар. 3 на Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола (ОВ, L 250 от 18.09.2008 г.). Съгласно чл. 38, пар. 3 от Регламент 889/2008 пчелните продукти могат да бъдат продавани с означения за биологичния начин на производство само когато разпоредбите, посочени в настоящия регламент, са спазвани в течение най-малко на една година. Съгласно пар. 5 на същия член от Регламента по време на периода на преход восъкът се заменя с восък, произхождащ от биологично пчеларство. Доколкото в случая се касае до пчелни семейства, безспорно по делото, че минималният преходен период е една година. Разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. препраща към периодите на преход към биологично производство, уредени в Регламента, но гласи, че агроекологичните плащания, в предвидените случаи, се предоставят на подпомаганите лица, за срок, който не надвишава периодите на преход по чл. 38 от Регламента. Няма разпоредба нито в Регламент 889/2008 г., нито в Наредба № 11/2009 г., която да посочва кои са максималните периоди на преход, а очевидно за административния орган минималният срок от една година означава и максималния период на преход. Подобно тълкуване не съответства на смисъла на чл. 38 от Регламента. Що се касае до утвърдената със заповед на министъра на земеделието и храните Методика, в същата не могат да се въвеждат условия, които не са нормативно регламентирани в Наредба № 11/2009 г., както и в актовете от по- висш порядък. Недопустимо е с вътрешно служебен акт, какъвто е Методиката, да се извършва първична правна уредба на базови изисквания като се дописва Наредба № 11/2009 г. и се създава правило, което не съответства на смисъла на европейското право. В чл. 38, пар. 3 от Регламент № 889/2008 г. е посочен само минималния, но не и максималния период на преход. С оглед посочените съображения, оспореното писмо е незаконосъобразно, тъй като не съответства и на материалния закон, което не е констатирано от съда. ВАС нееднократно в практиката си е посочвал, че правилата за осъществяване на биологично производство са регламентирани с нормите на Регламент (ЕО) № 843/2007 относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2092/91, като въведения в Регламента термин "преход", съгласно чл. 2, б. "з", това представлява периодът на преход от небиологично към биологично земеделие в рамките на определен срок, по време на който са прилагани разпоредбите относно биологичното производство. В Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 са определени подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 г., като в Глава V са включени разпоредби за прехода. Чл. 38 посочва продължителността на периодите на преход за животни и животински продукти като в § 3 на този член е регламентирано, че пчелните продукти могат да бъдат продавани с означения за биологичния начин на производство само когато разпоредбите, посочени в настоящия регламент, са спазвани в течение най-малко на една година. Съгласно чл. 38, ал. 3 от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008, пчелните продукти могат да бъдат продавани с означения за биологичния начин на производство само когато разпоредбите, посочени в настоящия регламент, са спазвани в течение най-малко на една година, т. е. срокът е посочен като минимален, но не е фиксиран като абсолютна величина. Подходът на регламента за определяне само на минимални периоди е заявен и в преамбюла - съображения 23, 24 и 27 - минималното време на преход е необходимо с оглед спецификата на всяко производство и необходимото време земята или животните да се изчистят от небиологични препарати, с които е възможно да са третирани. Това минимално време гарантира чистота на производството. Увеличаването на периода, в който производството е в преход, може да е в резултат на обективни причини и допълнително гарантира крайния целен резултат – произвеждане на биологична продукция. Следователно период на преход към биологично производство, който обективно е по-дълъг от определения с дял II, глава 5 от Регламент 889/2008 не води до нарушаване на разпоредбата на чл. 38, параграф 3 от същия, поради което не представлява и основание за отказ за оторизация на подпомаган стопанин по направление "Биологично земеделие". (За сравнение, в сходната норма на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4/2015 г., с която изплащането на финансово подпомагане за преминаване към биологично земеделие е ограничено до регламентираната продължителност на периодите на преход съобразно Регламент (ЕО) № 889/2008 – чл. 36, ал. 1, чл. 37, ал. 1 и чл. 38, ал. 1, като противоречаща на изискванията на общностното право е отменена с решение № 8834/2019 г. на ВАС, ДВ, бр. 97/2019 г., в сила от 10.12.2019 г.) В случая, жалбоподателят действително е заявил за подпомагане четвърта година от поетия ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие, направление Биологично пчеларство, 370 броя пчелни семейства с код за подпомагане "Биологично пчеларство в преход", но липсват фактически констатации стопанството да е преминала към биологично производство при спазване на всички изисквания за това, поради което отказът и на това основание е незаконосъобразен. Също така не са налице и сочените основания за неспазени базови изисквания, каквито не са посочени и не са установени. Административният акт е немотивиран и не съответства на изискванията на закона, поради което приемайки, че същият е законосъобразен, решаващият съд е постановил неправилно решение. Същото следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго по съществото на спора, тъй като той е изяснен от фактическа страна и се отмени оспореното писмо като незаконосъобразно. Преписката следва да се върне на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията на съда по приложението на закона. С оглед изхода на спора е основателна претенцията на касатора за присъждане на разноски, съобразно представения списък, които възлизат на 1120 лева, от които 70 лева държавна такса за касационното производство, заплатена видно от приложената вносна бележка, както и 1050 лева действително заплатена сума за адвокатски хонорар, за един адвокат, или общо 1120 лева, в какъвто размер е претенцията. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,