Решение № 11125 от 15.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6261/2023 г.
ВАСВторо отделение15.11.2023 г.докладчик Славина Владова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛАрешение 339 от 21.02.2023г., постановено по адм. д. 2296/2022г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив.
ОСЪЖДА Община Перущица да заплати на Р. Данева от гр. Перущица сума в размер на 900 /деветстотин/ лева, разноски за настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: /п/ ЛЮБОМИР ГАЙДОВ Членове: /п/ СЛАВИНА ВЛАДОВА /п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по касационна жалба на Кмета на община Перущица във връзка с уточняваща молба от 15.06.2023г., чрез процесуалния му представител адв. Ванев, против решение 339 от 21.02.2023г., постановено по адм. д. 2296/2022г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, с което е отменена заповед 193 от 30.06.2022г. на Кмета на община Перущица, с която на основание чл. 195 ал. 5 ЗУТ е одобрено решение взето с протокол от 03.06.2022г. на комисията, назначена на основание чл. 196 ал. 1 ЗУТ, със заповед 181 от 22.06.2022г. на кмета на община Перущица за неправомерно прокаран ел. кабел, преминаващ през ПИ идентификатор 55909.501.209, собственост на А. Чопаринова, който захранва масивна сграда /МС/ в ПИ идентификатор 55909.501.207, собственост на Е. Данев по кадастралната карта и кадастралния регистър /КККР/ на гр. Перущица от 2019г., находящ се на [адрес]. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Навежда съображения, че е неправилен извода на съда за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, а именно, че е одобрено решение на комисия, която е назначена със заповед на кмета, след постановяване на решението, тъй като посочва, че по делото служебно от съда е изискана вярната заповед 40 от 16.02.2021г. за назначаване на комисията и е неясно защо съдът не я е кредитирал. Твърди и че са били налице предпоставките за издаването на заповедта по чл. 195 ал. 5 ЗУТ, тъй като е наредено преместването на кабела в интерес на сигурността и спокойствието на гражданите, като посочва, че не е налице законово задължение за административния орган да очертае къде следва да е новото трасе, съответно не е налице е такова нарушение, както е прието от съда в решението. Иска оспореното съдебно решение, с което е отменена заповедта, да бъде отменено. Ответникът Р. Данева, чрез процесуалния си представител адв. Маринов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът Е. Данев не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС гр. Пловдив е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Достигнал е до извод, че описаният в заповедта ел. кабел действително преминава през чужд имот, макар и прокаран регламентирано, както и че макар и да не е изяснено кой е прокала спорният ел. кабел, заповедта е насочена към собствениците, в чиято отговорност е вменена отговорността за поддържането му в технически изправно състояние. Приел е и спазване на процедурата по чл. 196 ал. 2 ЗУТ, доколкото на заинтересованите страни е дадена възможност да отправят възражения срещу констативния протокол, което и те са сторили в предоставения им срок. Приел е обаче че със заповедта е одобрено решение, прието с констативен протокол от 03.06.2022г. на комисия, която обаче е назначена със заповед на кмета на 22.06.2022г., т.е. след като е бил съставен протоколът, те. протоколът е съставен от комисия, която към датата на съставянето му не е била оправомощена и не би могла да го състави. Приел е и друго допустнато нарушение, а именно доколкото със заповедта се засягат права и свободи, административният орган не е указал и очертал рамките на бъдещото трасе, през което следва да бъде прокаран кабелът през съответно конкретно място през ПИ идентификатор 55909.501.207, с което е направил извод за нарушаване на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. По тези съображения е отменил оспорената заповед. Решение е правилно, но по съображения различни от изложените в него. Разпоредбата на чл. 195 ал. 5 ЗУТ, съгласно който текст кметът на общината може да задължи със заповед собствениците на заварени или търпими строежи да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и други обекти по чл. 151, ал. 1, т. 1 15, временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения, както и да извършат необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите . Посочената разпоредба изисква ясно и точно формулирано волеизявление на кмета на общината, с което да посочи коя от хипотезите на правната норма възприема за налична, т.е. да нареди да се премахне или да се нареди да се преобразуват или ремонтират съответни описани строежи или друга категория обекти, посочени в правната норма. При издаване на заповедта следва и да се мотивира за какъв вид обект се касае неподходящ по местонахождение и защо или такъв, по отношение на който да се извършат визираните в нормата действия в интерес на сигурността, безопасността, здравеопазването и другите посочени в нормата. В случая с оспорената заповед липсва формулирано волеизявление на кмета на общината. В рамките на разпоредбата не е предвидено правомощие на кмета да ободрява решението на назначена в него комисия. В тази връзка настоящият състав намира и че оспорената заповед не съдържа ясно формулиран диспозитив съобразно изискванията на разпоредбата на чл. 195 ал. 5 ЗУТ, което е нарушение от категорията на съществените, тъй като се отразява на възможността на адресатите да разберат съдържанието на заповедта, съответно да организират защитата си. Само това е основание за отмяна на оспорената заповед като постановено при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, включително изискванията за форма, като в случая липсва ясен диспозитив съобразно изискванията на правната норма. Правилен е и извода на съда, че е налице и друго нарушение на административно производствените правила, а именно, че кметът одобрява решение по протокол от 03.06.2022г. на комисия, която е назначена със заповед от 22.06.2022г., т.е. проверката и констативният акт е съставен от комисия, която не е била надлежно оправомощена за това. Неоснователно е възражението, че се касае за техническа грешка, тъй като противопоставената от касатора заповед 40 от 16.02.2021г. е била за оправомощаване на действие на комисията по предходна издадена заповед 242 от 20.08.2021г. на Кмета на община Перущица, с окято е одорено решение по протокол от 28.06.2021 на комисията, назначена на основание чл. 196 ал. 1 ЗУТ със заповед 40 от 16.02.2021г. Т.е. налице е и нарушението прието от първоинстанционния съд, а именно, че констативният протокол, въз основа на който е издадена оспорената в настощото производство заповед, е съставен от комисия, която към момента на съставянето му не е била оправомощена по надлежния ред, съгласно изискването на чл. 196 ал. 1 ЗУТ. Най накрая за пълнота следва да се посочи, че законът в разпоредбата на чл. 195 ал. 5 ЗУТ не въвежда изискване административният орган да укаже как и в случая по какво трасе да бъде прокаран кабелът, както е приел съставът на АС гр. Пловдив, но това не се отразява на правилността на крайния извод в оспорената решение за незаконосъобразност на заповедта във връзка с изложените по горе съображения. По изложените съображения оспореното решение като правилно като краен резултат следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е основателно искането на ответника по касация Р. Данева за присъждане на разноски и същото като доказано /представени са доказателства за сторени такива в настоящата инстанция/ следва да бъде уважено в претендирания размер от 900 лв. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,