Решение № 12224 от 30.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4247/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. С решение 1180/ 08.07.2020 г., постановено по адм. дело 2906/ 2019 г. по описа на Административен съд Пловдив, по жалбата на Енерджи истейт ООД, сега ЕООД, ЕИК[ЕИК], е изменен Ревизионен акт /РА/ Р-16001618007344-091-001/ 17.06.2019 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 488/19.08.2019 г. на директора на дирекция ОДОП Пловдив като са намалени размерът на установените задължения по ЗДДС за данъчни периоди м.02.2017 г. и м.04.2017 г. от 22369,59 лв. на 17 248,17 лв. и лихвите за просрочие от 4862,11 лв. на 3752,26 лв. Със същото решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионния акт относно допълнително установен корпоративен данък за 2015 г. в размер на 665,77 лв. заедно с лихви 216,97 лв. и за 2016 г. в размер на 3270,40 лв. и лихви от 734,08 лв. Директорът на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, с която е постановено намаляване на данъчното задължение на търговеца по ЗДДС за данъчни периоди м.02.2017 г. и м.04.2017 г. с позоваване на трите касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според този касатор първоинстанционният съд е ценил безкритично заключението на съдебно-техническата експертиза без да анализира методите, използвани от вещото лице за определяне на пазарните цени на автомобилите. Експертът, изготвил оценката в рамките на ревизионното производство, е сторил това при изследване както на метода на пазарния аналог, така и този на амортизираната заместителна стойност, в резултат на което е определил пазарната цена на автомобилите с по-голяма достоверност. Претендира се отмяна на решението в частта, изменяща ревизионния акт, присъждане на разноските по делото и се възразява за прекомерност на възнаграждението за адвокат. Решението на Административен съд Пловдив се обжалва и от Енерджи истейт ООД, сега ЕООД, чрез адв. Йовчев само в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионния акт относно начислен ДДС върху продажбата на автомобил Ауди S7 рег. [рег.номер на МПС] . Поддържа се, че макар да е издадена фактура за доставка на това употребявано транспортно средство, негов собственик е лизингова компания. Срещу депозираните касационни жалби отговори не са постъпили. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за тяхната неоснователност. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, са неоснователни. Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на "Енерджи истейт " ООД, сега ЕООД, за данъчни периоди м.02.2017 г. и м.04.2017 г. допълнително е начислен ДДС в размер на 22369,59 лв. заедно с лихви, възлизащи на 4862,11 лв. и е установен корпоративен данък за 2015 г. в размер на 665,77 лв. с лихви от 216,97 лв. Административен съд Пловдив е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден съвместно от компетентни органи, подписан с квалифицирани електронни подписи на органите по приходите съгласно представените по делото доказателства. Възраженията на дружеството за нарушение на материалния закон са приети за частично основателни. В частта по ЗДДС съдът е анализирал събраните при ревизията доказателства по отношение на две доставки на употребявани автомобили, осъществени в полза на свързани по § 1, т. 3, б. г ДР на ДОПК лица, а именно: По силата на договор за покупко-продажба на МПС, сключен на 24.02.2017 г. Енерджи истейт ООД, сега ЕООД, прехвърля на Р. Йонков съдружник и управител в същото правото на собственост върху лек автомобил Ауди Q7 с рег. [рег.номер на МПС] за сумата 5100 лв. с включен ДДС. Застрахователната му стойност е 5000 лв. От дружеството е издадена фактура 00326/ 24.02.2017 г. с ДО 4250 лв. и ДДС 850 лв. С аргумент, че доставката е между свързани лица и че продажната цена на превозното средство е силно занижена приходните органи пристъпили към установяване на ценовите нива на сделки с идентични автомобили между несвързани лица. На основание чл. 63 ДОПК е възложено извършване на експертиза за определяне на пазарната цена на продадения автомобил. Според заключението пазарната цена на автомобила, който към датата на доставката е на 6 години и 3 месеца, към същия момент е 38005 лв. Органите по приходите възприели заключението и определили данъчната основа на доставката 38005 лв. и доначислили ДДС в размер на 6751 лв. с лихва за просрочие 1494,72 лв. С фактура 00340/ 06.04.2017 г., издадена от Енерджи истейт ООД, сега ЕООД, с получател Г. Йонкова, съдружник в дружеството и негов управител, е документирана доставка на употребяван автомобил Ауди S7 с рег. [рег.номер на МПС] с данъчна основа 5 000 лв. и ДДС 1000 лв. Поради свързаност между доставчик и получател по доставката нейната данъчна основа е определена по чл. 27, ал. 3, т. 1, б. а ЗДДС с възприемане на експертната оценка за пазарната стойност на автомобила, който към датата на доставката е на 4 години и 3 месеца, 83093 лв. Установено е данъчно задължение 15618,60 лв. заедно с лихви 3314,88 лв. Експертът е определил пазарната цена на двата автомобила като средна величина между установената заместителна пазарна цена и цената на пазарни аналози, посочвайки, че тези два метода съответстват на метода на сравнимите неконтролирани цени по Наредба Н-9 от 14.08.20106 г. за реда и начина за прилагане на методите за определяне на пазарни цени. По искане на дружеството е допуснато, изслушано и прието заключение на СТЕ, ценено от Административен съд Пловдив като обективно, точно и професионално дадено при използване на метода на пазарните аналози, според което пазарната стойност на лек автомобил Ауди Q7 към м.02.2017 г. е 37506 лв., а на автомобила Ауди S7 към м.04.2017 г. 77083 лв. Определянето на данъчните задължения е сторено след приобщаване на заключение на ССчЕ, според което те възлизат на 11847 лв. ДДС по фактура 00340/ 06.04.2017 г., съответно на 5401 лв. по фактура 00326/ 24.02.2017 г. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 27, ал. 3, т. 1, буква " а" ЗДДС сочи, че данъчната основа е пазарната цена при доставка между свързани лица, когато данъчната основа, определена по реда на чл. 26 е по-ниска от пазарната цена, доставката е облагаема и получателят няма право на приспадане на данъчен кредит или има право на частичен данъчен кредит, или право на възстановяване на платения данък по реда на чл. 81. Установяването на предпоставките за използването на пазарната цена като данъчна основа за начисляване на ДДС по двете доставки е в тежест на приходната администрация. Съгласно § 34 от ДР на ЗДДС "свързани лица" са лицата, по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК. В разглеждания случай свързаността е по § 1, т. 3, б. г ДОПК, доколкото всеки от получателите по доставките Г. Йонкова и Р. Йонков има качеството управител на доставчика Енерджи истейт ООД, сега ЕООД. Нормата на § 16 от ДР на ЗДДС дефинира, че "пазарна цена" е цената по смисъла на § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, определена чрез методите за определяне на пазарни цени по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ДОПК. Същият регламентира методите за определяне на пазарни цени, а редът и начинът за прилагане им се определят с наредба на министъра на финансите. Приложимият подзаконов нормативен акт е Наредба Н-9/14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, регулираща съотношението между отделните методи, предпоставките за използването им и относимите корекционни коефициенти в различните хипотези. За изготвяне на възложената в хода на ревизията експертна оценка инж. Ненов е използвал методите на амортизираната заместителна стойност и метода на пазарните аналози. Според приходната администрация този подход е довел до установяване на най-близки до пазарните цени. Доводът е неоснователен, тъй като общите правила за прилагане на методите сочат, че може да бъде използван всеки един от методите, посочени в чл. 3, ал. 1, т. 1 - т. 3 и в чл. 7, /метод на сравнимите неконтролирани цени; метод на пазарните цени; и метод на увеличената стойност/, а само ако тези посочени три метода не могат да доведат до резултат, в съответствие с целта по чл. 4 се прилага методът на транзакционната нетна печалба или методът на разпределената печалба. Следователно методът на амортизираната заместителна стойност не е меродавен за определяне на пазарната цена на разглежданите автомобили. Поради това съдът в съответствие с чл. 202 ГПК вр. с § 2 ДР ДОПК е ценил заключението на СТЕ, което не е оспорено от директора на дирекция ОДОП. При изслушване на заключението в осз процесуалният представител на решаващия орган не е поставил въпроси на вещото лице, а в писменото становище по съществото на спора отбелязва, че определените от него пазарни цени са близки до тези по експертната оценка от ревизията. В съдържанието на заключението на СТЕ са разгледани конкретните технчески характеристики на превозните средства и съобразно чл. 20 от Наредба Н-9/14.08.2006 г. са извършени корекции по чл. 11 с цел елиминиране на различията между контролираната и съпоставимата неконтролирана сделка, установени въз основа на фактори, които влияят върху цената. Въпреки тяхната лаконичност, съображенията на първоинстанционния съд за оценката на заключението на СТЕ са обосновани и съответни на очертаната уредба. Както пред АС Пловдив, така и пред настоящата инстанция дружеството възразява, че макар да е издадена фактура за доставка на употребяван автомобил 00340/ 06.04.2017 г. от Енерджи истейт ООД с получател Г. Йонкова, в действителност такава не е осъществена, тъй като Енерджи истейт ООД, сега ЕООД, не било собственик на превозното средство, предмет на договор за сублизинг. След като е издадена фактура за доставката, след като тя е отразена в счетоводството на търговеца и в неговите отчетни регистри по ЗДДС, данъкът по нея е разчетен с бюджета, без да е налице последващо счетоводно и фактическо отричане на тази доставка чрез издаване на кредитно известие дори и в рамките на ревизията, възражението е неоснователно. След като е стигнал до краен извод за частична незаконосъобразност на ревизионния акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което не страда от пороците, сочени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК, следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса дружеството-касатор следва да бъде осъдено да заплати на Националната агенция по приходите разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 500 лв., съставляващи юрисконсулско възнаграждение, както и 38,44 лв. разноски за държавна такса. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,