Решение № 13449 от 11.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1123/2014 г.

Решение № 13449 от 11.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1123/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по две касационни жалби на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при ЦУ на НАП и на "Андрей Кирилов" ЕООД, подадена чрез адв. Ж. Жеков против Решение № 2884/14.11.2013 г., постановено по адм. д. № 1696/2013 г. по описа на Административен съд - Варна. Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"Варна обжалва съдебното решение в частта, отменяща РА № 271203966/17.01.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Варна, потвърдена с Решение № 97/08.04.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП, в частта в която са определени данъчни задължения по ЗДДС за данъчен период м. 8.2009 г. в размер на 90.35 лв. главница и 29 лв.; зад. период м. 12.2009 г. в размел на 43.24 главница и 12.60 лв. лихва; за д. период м. 09.2010 г. в размер на 62.94 лв. главница и 13.47 лв. лихва; за д. период м . 03.2012 г. в размер на 132.45 лв. главница и 7.17 лв. лихва и за данъчен период м. 04.2012 г. в размер на 7 173.34 лв. главница и 388.23 лв. лихва. В касационната жалба се твърди, че решението в тази част е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението на административния съд в обжалваната му част. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. "Андрей Кирилов" ЕООД обжалва съдебното решение, в частта отхвърляща жалбата на дружеството срещу РА, мълчаливо потвърден, в частта, в която са установени задължения по чл. 38, ал. 10 от ЗДДФЛ за данъчни периоди м. 07.2010 г., м. 10.2011 г.; м. 11.2011 г.; м. 01.2012 г. и м. 03.2012 г. в размер на 10 834.49 лв. и лихви в размер на 1617.79 лв. Твърди се, че решението в тази част е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението на административния съд в обжалваната му. В касационната жалба се позовава на практика на СЕС. По тези съображения се моли за отхвърляне на касационната на ДД "ОДОП" Варна и за уважаване на жалбата на дружеството. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационните жалби на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при ЦУ на НАП и на дружеството. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационните жалби, правилността на съдебното решение на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Двете касационни жалби са подадени в срок и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, касационните жалби на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна и на "Андрей Кирилов" ЕООД са неоснователни. По оспорване на "Андрей Кирилов" ЕООД предмет на първоинстанционното производство е била законосъобразността на РА № 271203966/17.01.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 97/08.04.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП, в частта на непризнато право на данъчен кредит в общ размер на 7 502.32 лв. и лихви в размер на 450.47 лв. по фактура № 420003373/04.08.2009 г.; фактура № 42004071/08.12.2009 г.; фактура № 42005639/30.09.2010 г.; фактура № 42008570/16.03.2012 г. и фактура № 1020896/27.04.2012 г., издадени от "Порше интер Ауто БГ" ЕООД, както и в частта му, мълчаливо потвърдена в която са установени задължения по чл. 38, ал. 10 от ЗДДФЛ за данъчни периоди м. 07.2010 г., м. 10.2011 г.; м. 11.2011 г.; м. 01.2012 г. и м. 03.2012 г. в размер на 10 834.49 лв. и лихви в размер на 1617.79 лв. Съдът е приел, че ревизионния акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Относно доставките по фактурите, издадени от "Порше интер Ауто БГ" ЕООД съдът е приел, че не е налице основание за отказ за признаване на данъчен кредит по тези фактури. Приел е, че необосновано органът по приходите е приел, че процесния автомобил е лек. Според съда случаят попада в първото от двете изключения на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС. Процесният автомобил е дълготраен материален актив. Изпълнено е изискването на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС стоката да се използва за целите на извършваните от РЛ облагаеми доставки в който смисъл е и тълкуването на чл. 168, б. А от Директива 2006/112/ЕО на Съвета относно общата система на ДДС. Относно установените задължения по чл. 38, ал. 10 от ЗДДФЛ за ревизирания период съдът е приел за правилен извода на органа по приходите за това, че "Интерпроект 2008" ЕООД, "Рапида инвест" ООД, "Нен Сив" ЕООД и "Апи Тренд" ЕООД не са реални доставчици на отпадъци от черни и цветни метали. Въз основа на тези съображения административният съд частично е отменил ревизионния акт и частично е отхвърлил жалбата на дружеството срещу ревизионния акт. В касационната жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна се оспорва обосноваността на направените от съда правни изводи относно наличието на предпоставка за възникване на право на приспадане на данъчен кредит. Касационните оплаквания са неоснователни. Съдът е изяснил пълно фактическата обстановка по спора въз основа на която е направил фактически изводи, които не са спорни между страните. Спорни са правните изводи относно това налице ли е пречката по чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС във вр. с § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато е придобит или внесен мотоциклет или лек автомобил. Правилно административният съд е приел, че процесният автомобил не е лек, а е товарен автомобил. Понятието лек автомобил има легално определение § 1, т. 18 от ЗДДС, съгласно което "лек автомобил" е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. В съответствие с доказателствата по делото административният съд е съобразил, че случаят попада в първото от двете изключения на разпоредбата - легално определение. Видно от свидетелството за регистрация процесният автомобил е регистриран, като товарен от категория N1 в този смисъл е и съдебно техническата експертиза, неоспорена от страните. Тези доказателства са съобразени от съда, още повече, че талонът за регистрация на автомобила съставлява официален документ, който не е оспорен от ответника по делото. Касатора оспорва извода на административния съд, основан на данни, събрани в хода на ревизионното производство, че с въпросния автомобил се извършва транспорт на стоки и то от предмета на дейност на дружеството. В тази насока, щом става дума за дълготраен материален актив на дружеството-ревизирано лице, чийто полезен срок на експлоатация е поне 5 години, необхванати от ревизирания период, този актив може да бъде използван за последващи облагаеми доставки, дори да не е доказано използването му за такива в ревизирания период, още повече, че обслужвайки стопанската дейност на ревизираното лице този актив участва косвено в облагаемия оборот. Изпълнено е изискването на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС стоката да се използва за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки и не е имало основание за отказ на данъчен кредит. В този смисъл е и тълкуването на чл. 168, буква а от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, дадено от Съда на ЕС в решение по дело С-118/11,, съгласно което, когато става дума за автомобил, който е ДМА, ако данъчнозадълженото лице придобива този актив и го включва изцяло в имуществото на своето предприятие има право на незабавно приспадане на ДДС (т. 63). С оглед на гореизложеното първоинстанционното решение, в частта, в която е отменен РА, в частта на непризнато право на данъчен кредит в общ размер 7 502.32 лв. и лихви в размер на 450.47 лв. по фактури, издадени от "Порше интер Ауто БГ" ЕООД е правилно и следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на "Андрей Кирилов" ЕООД . Обжалваното решение, в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против РА, в частта, в която са установени задължения по чл. 38, ал. 10 от ЗДДФЛ за данъчни периоди м. 07.2010 г., м. 10.2011 г.; м. 11.2011 г.; м. 01.2012 г. и м. 03.2012 г. в размер на 10 834.49 лв. и лихви в размер на 1617.79 лв. е правилно. Изводите на съда са обосновани, тъй като са съответни на установената по делото фактическа обстановка. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства, констатациите в РА и е достигнал до обоснован извод за законосъобразно определени задължения по чл. 38, ал. 10 от ЗДДФЛ за данъчни периоди 01.01.2010 г. - 31.05.2012 г. При определяне на облагаемата основа за всяка от годините са обсъдени относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Обоснован, базиран въз основа на анализ на всички доказателства, поотделно и в съвкупността им, е изводът на съда, че "Интерпроект 2008" ЕООД, "Рапида инвест" ООД, "Нен Сив" ЕООД и "Апи Тренд" ЕООД не са реални доставчици на отпадъци от черни и цветни метали. Съдът е обсъдил подробно доводите на жалбоподателя и е достигнал до обосновани правни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция. В касационната жалба се поддържат същите възражения, отговорите на които не следва да се повтарят. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед изхода на спора разноски не се дължат. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и чл. 222, ал. 1 и ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение