Решение № 2808 от 4.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11499/2009 г.

Решение № 2808 от 4.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11499/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ е образувано по касационна жалба на "Попов-с. и. е." ООД гр. Шумен, представлявано от Илия Атанасов Попов подадена срещу решение № 49/18.06.2009 г., постановено по адм. дело № 61/2009 г. по описа на Административен съд Шумен. В жалбата се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно поради нарушение на приложимия закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия съдебен състав като прецени допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 203 АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ образувано по предявен иск за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди причинени на дружеството и лично на управителя на дружеството от незаконосъобразни актове и действия на администрацията на Агенция "Митници", гр. София, е отхвърлил предявените искове като неоснователни. Обжалваното решение е правилно като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. От представените от страните доказателства съдът е установил, че при извършена през м. март 2007 г. митническа проверка на търговското дружество са били издадени от Митническо бюро Шумен 28 броя решения за възникване на вносни митнически задължения и 4 броя решения за корекции на вземания в общ размер на 66 320,93 лв. След приключване на митническата проверка са били издадени от началника на Митница Варна 11 броя наказателни постановления, като на дружеството са наложени имуществени санкции и задължения в размер на 298,412 лв. За обезпечаване на публичните държавни вземания в общ размер на 364732 лв. с Постановление № 36/28.08.2007 г. на началника на Митница Варна за налагане на обезпечителни мерки е бил наложен запор върху банковите сметки на търговската дружество, както и върху депозити в търговски банки. С влезли в сила решения на районен съд Шумен наказателните постановления издадени от началника на Митница Варна са отменени, както и решенията за възникване на митнически задължения, издадени от началника на митническо бюро Шумен и по искане на дружеството банковата гаранция е била освободена. Искът за обезщетение за имуществени вреди причинени на дружеството в размер на 8622 лв. са определени от ищеца като направени разходи, свързани с обезпечаване на сумите по отменените като незаконосъобразни наказателни постановления на митническата администрация Врана и Шумен - такси за вписване на учредена договорна ипотека, такси за издаване на удостоверение за тежести, такси за заличаване на ипотеката, такси за издаване на банкови гаранции и за управление на банковата гаранция от Обединена българска банка. Обезщетението за неимуществените вреди причинени на дружеството като юридическо лица и лично на управителя на дружеството са определени като вреди изразяващи се в уронване на доброто име и престижа на дружеството и основателен страх за управителя на дружеството, че ръководенето от него дружеството може да изпадне в неплатежоспособност. При тези установени обстоятелства за предявените искове от търговското дружество за обезщетение с оглед предмета на имуществените и неимуществени вреди съдът законосъобразно е приел, че държавата /в случая ответника по иска/ ще дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането на основание чл. 4 ЗОДОВ. Съдът след преценка на фактите и доводите на страните обосновано е приел, че за конкретния иск за обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатени такси във връзка с договорите за банкова гаранция и договорна ипотека не са пряка и непосредствена последица от увреждане на основание отменени наказателни постановления и решения на митническата администрация. Пряката и непосредствена връзка между претендираната вреда като направени разходи за сметка на дружеството като юридическо лице и противоправния акт изключва опосредняване на резултата от други волеизявления и действия на администрацията, както законосъобразно е приел съдът. Отговорността на държавата за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, е за "административен деликт" -т. е. за административно увреждане при или по повод изпълнение на административна дейност, каквато дейност за конкретните искове не е установена. Причината за увреждането на ищеца и на търговското дружество не е издаване на незаконен административен акт при изпълнение на управленска, публична дейност, защото издаването на наказателни постановления от митническата администрация не следва да се преценява само като административна дейност. Дейността по налагане на административно наказание по реда на ЗАНН е дейност свързана с преценка за наличие на административно нарушение и отменените наказателни постановления не са административни актове по определението на чл. 21 АПК. По тази причина вредите, произтичащи от отмяната на наказателни постановления не могат да се претендират по реда на ЗОДОВ, както законосъобразно и обосновано е приел и съдът. Изложените мотиви и съображения от настоящата инстанция за неоснователността на предявения иск за имуществени вреди се отнасят и за неоснователността на предявените искове за неимуществените вреди, на търговското дружество и лично на управителя на дружеството. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд, III отделение