Решение № 6708 от 16.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12752/2012 г.

Решение № 6708 от 16.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12752/2012 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Рилка Иванова Кандиларова от гр. София срещу заповед № ЧР-П 119/27.09.2012 г., издадена от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) във връзка с Постановление на Министерския съвет № 98/28.05.2012 г. за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, приет с ПМС № 268/2009 г. (обн., ДВ, бр. 93 от 2009 г., изм., ДВ, бр. 41 от 01.06.2012 г., в сила от 01.09.2012 г.), с което местоработата на служителите в дирекция "Туристическа политика" се премества в гр. Пловдив и липса на съгласие за промяна на служебното правоотношение съгласно заповед № ЧР-И-1586/10.08.2012 г. за преместване в гр. Пловдив, което представлява обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателката, заемаща длъжност Началник на отдел "Регулиране на туристическите дейности", дирекция "Туристическа политика" в МИЕТ. С твърдения за незаконосъобразност на оспорената заповед се иска отмяната й. Ответникът - министърът на икономиката, енергетиката и туризма, представляван от юрк. Кадиева оспорва жалбата като неоснователна. Върховният административен съд, състав на пето отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: До прекратяване на служебното правоотношение Рилка Канделарова заема длъжността началник отдел в дирекция "Туристическа политика" в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. След измененията и допълненията в Устройствения правилник на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, приети с ПМС № 98 от 28.05.2012 г. (ДВ, бр. 41 от 01.06.2012 г.) в чл. 37 е създадена нова алинея втора, според която местоработата на служителите в дирекция "Туристическа политика" в рамките на която жалбоподателката изпълнява служебните си задължения, се премества в гр. Пловдив. Позовавайки се на промените в Устройствения правилник, министърът издава заповед № 1586/10.08.2012 г. за преназначаване на служителката на същата длъжност в гр. Пловдив. На 06.08.2012 г. Цветкова депозира молба до органа по назначаване, в която го уведомява във връзка с предстоящите промени на местоработата в друго населено място, че няма възможност да се премести със семейството си в гр. Пловдив и моли за назначаване на друга подходяща длъжност. Молбата не е удовлетворена от министъра на икономиката, енергетиката и туризма и на 27.09.2012 г. е произнесена заповед № 119, предмет на съдебен контрол в настоящото производство. Върховният административен съд намира, че административният акт е законосъобразен, издаден от компетентен орган, в границите на неговите правомощия, при спазена процедура и правилно приложени материални правни норми. Служебното правоотношение на жалбоподателката е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, чийто текст регламентира, че органът по назначаването може да прекрати правоотношението без предизвестие при обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения, извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл. В разпоредбите на ЗДСл не се съдържа нормативно определение на понятието "обективна невъзможност", прието като материално правна предпоставка за упражненото от органа субективно право. Касае се за бланкетна правна норма, поради което органът по назначаването приема, че промяната на местоработата на дирекция "Туристическа политика" от гр. София в гр. Пловдив по силата на Устройствения правилник на МИЕТ и несъгласието на държавната служителка да изпълнява служебните си задължения в новото населено място, обуславя обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения, произтичащи от тази служба. В хипотезата на разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, за да е законосъобразно прекратяването на служебно правоотношение на това правно основание "обективната невъзможност" следва да е породена от причини, за настъпването на които нито една от страните по правоотношението не съдейства в една или друга степен. В конкретния случай разпоредената с ПМС № 98 от 28.05.2012 г. за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма промяна (чл. 37, ал. 2), на седалището на дирекция "Туристическа политика" от едно населено място в друго по характера си представлява нормативна промяна, която е извън волята на страните и води до изменение на обстоятелствата, свързани с установеността и местожителството на жалбоподателката в гр. София и наложеното по силата на нормативния акт промяна на това статукво, което е нежелано от Кандиларова. В тази връзка е представената по делото молба от Рилка Иванова Кандиларова № ТД 93-00-1668/06.08.2012 г. до министъра на икономиката, енергетиката и туризма, в която заявява, че няма възможност /по семейни причини/ да се премести и работи в гр. Пловдив, поради което моли за преназначаване в друга структура в МИЕТ, с място на изпълнение на длъжността в гр. София. По изложените съображения и според фактическите обстоятелства, изложени в заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, настоящият състав на ВАС намира, че е доказано соченото в акта правно основание по чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл - налице е обективна невъзможност за изпълнение на длъжността началник отдел в дирекция "Туристическа политика" към МИЕТ, с местоположение на административната единица - гр. Пловдив, породена от нормативна промяна, за която страните не съдействат. Неоснователно е в тази връзка възражението на жалбоподателката, че фактическата промяна на местоработата се дължи на субективната воля на министъра, който в упражнение на правомощието си по чл. 42, ал. 4 от Закона за администрацията, разпореждащ, че Устройственият правилник на министерството се приема от Министерския съвет по предложение на съответния министър, предлага промени в УП на МИЕТ, изразени в промяна на местонахождението на определена структура на министерството. Предложението за промени, включително обсъжданата в настоящия казус, не променят извода за не подвластността и на страните по делото, тъй като се касае само до предложение, което не обвързва волята на колективния орган на управление - Министерският съвет да ги одобри и съответно приеме с подзаконов нормативен акт. По изложените съображения жалбата на Рилка Иванова Кандиларова от гр. София като неоснователна следва да бъде отхвърлена.