Решение № 13363 от 9.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2565/2015 г.

Решение № 13363 от 9.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2565/2015 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Бургас срещу Решение № 99 от 15.01.2015 г. по адм. дело № 700/2014 г. по описа на Административен съд Бургас, ХII състав. С обжалваното решение по жалба на "Булелектрикс" ООД е отменен Ревизионен акт /РА/ № 021302303 от 20.12.2013 г., издаден от Надя Колева Желева - началник сектор Дирекция "Контрол" при ТД на НАП Бургас, възложил ревизията и Петко Георгиев Димов - главен инспектор по приходите в ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение № 73 от 07.03.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, издаден по отношение на "Булелектрикс " ООД. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради противоречие на фактическите изводи на решаващия състав със събраните по делото доказателства и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че РА е материално законосъобразен съобразно доказателствата по делото, преценени в тяхната съвкупност, поради което изводът на съда се явява необоснован и в противоречие с материалния закон. Иска отмяната на решението със законните последици. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Булелектрикс " ООД, гр. Бургас, представляван от адв. Галина Найденова, изразява подробно становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на обжалваното решение съгласно чл. 218 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, но по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС Бургас е бил ревизионен акт /РА/ 021302303 от 20.12.2013 г., издаден от Надя Колева Желева - началник сектор Дирекция "Контрол" при ТД на НАП Бургас, възложил ревизията и Петко Георгиев Димов - главен инспектор по приходите в ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение № 73 от 07.03.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, издаден по отношение на "Булелектрикс " ООД. С процесния РА са установени задължения по ЗДДС в размер на 219 642,22 лева и лихви в размер на 39 637,18 лева в резултат на отказан данъчен кредит по фактури, издадени от "Ла Лига Трейд" ЕООД, "Нар 7" ЕООД, "Ди Ейч Пи груп" ЕООД, " Ози Комерс" ЕООД, "Газ Евротерм " ЕООД, "Текомат" ЕООД, "МДА Нова пропъртис " ЕООД и "МД Прециз" ЕООД. С обжалваното решение съдът е приел, че РА е издаден от материалнокомпетентен орган, но при неправилно прилагане на материалния закон. Обоснован е изводът, че процесните фактурирани доставки на стоки и услуги са действително извършени от посочените доставчици, както и е доказано използването на доставките във връзка с облагаемата дейност на ревизираното лице. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. АС Бургас е извършил дължимата проверка по чл. 160, ал. 1 и ал. 2 ДОПК като е разгледал и се е произнесъл по всички основания за законосъобразност на ревизионния акт, предмет на съдебен контрол, но неправилно е приел, че актът е издаден от компетентен орган по приходите, на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК. От доказателствата по делото се установява, че процесният ревизионен акт е издаден във връзка с решение № 116 от 18.04.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, с което на основание чл. 155, ал. 4 ДОПК е отменен предходен ревизионен акт № 1201675 от 19.11.2012 г. и преписката е върната на органите по приходите за нова ревизия. Първата ЗВР № 1201126 от 29.06.2012 г. е издадена при действието на ДОПК преди изменението на чл. 119, ал. 2 от ДОПК / в сила от 01.01.2013 г./. С отмяната на предходния РА от решаващия орган и връщане на преписката за нова ревизия, се възстановява висящността на ревизионното производство. Нормата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК е изменена с ДВ бр. 82/2012., в сила от 01.01.2013 г. и същата предвижда, че ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията в 14 - дневен срок от подаването на възражение или от изтичането на срока за възражения. Съгласно § 35 от ПЗР на ЗИДДОПК /ДВ бр. 82/2012 г. в сила от 01.01.2013 г./ всички образувани и висящи ревизионни производства към деня на влизане в сила на този закон, се довършват по досегашния ред. В този преходен режим попадат образуваните и висящи ревизионни производства, по които преписката е върната за нова ревизия от решаващия орган, тъй като съгласно чл. 155, ал. 6 от ДОПК, с решението по чл. 155, ал. 4 ДОПК не се поставя началото на ново ревизионно производство. Следователно, производството по извършване на процесната ревизия, се явява образувано и висящо към момента на изменението на чл. 119, ал. 2 ДОПК /ДВ бр. 82/2012/, поради което и на основание § 35 от ПЗР на ЗИД ДОПК е приложим действащият до 01.01.2013 г. ред за издаване на ревизионния акт, който изисква компетентният орган по приходите да бъде оправомощен със заповед на органа, възложил ревизията. В случая по делото няма спор, че ревизионният акт е издаден от органа, възложил ревизията и от ръководител екип, които не са оправомощени със заповед по чл. 119, ал. 2 от ДОПК / в ред., действаща преди изм. с ДВ бр. 82/2012 г./ и не разполагат с материална компетентност да издадат ревизионния акт на "Булелектрикс" ООД. При липса на компетентност на органа - издател, ревизионният акт се явява нищожен. Като е приел, че актът е валиден, АС Бургас е постановил решението си в противоречие с чл. 119, ал. 2 във връзка с § 35 от ПЗР на ЗИДДОПК, поради което и на основание чл. 218, ал. 2 АПК във връзка с чл. 221, ал. 1 АПК то следва да бъде отменено изцяло. Спорът следва да се реши по същество като на основание чл. 168, ал. 2 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК се прогласи нищожността на оспорения ревизионен акт. Предвид наличието на порок, който засяга преценката на съда относно валидността на акта, е безпредметно да се обсъждат останалите доводи на касационния жалбоподател. При този изход на спора, в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 5200 лева, представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение съгласно приложения на л. 37 от делото договор за правна защита и съдействие от 01.12.2015 г. Водим от горното, Върховният административен съд, Осмо отделение,