Решение № 12151 от 16.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6888/2009 г.

Решение № 12151 от 16.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6888/2009 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ДНИКЕ-Николай Колев" ЕТ, със седалище в гр. Бургас, представлявано от Николай Атанасов Колев, чрез процесуалния си представител адв. Константин Костов, срещу решение № 383 от 10.04.2009 г. на Административен съд - Бургас, постановено по адм. дело № 1742/2008 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 53 от 07.10.2008 г., издадено от началника на Митница-Бургас, потвърдено с решение № РД-6600-0744/07/05.11.2008 г. на директора на Регионална митническа дирекция - гр. Бургас. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост, допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, съдът не е извършил цялостен анализ на събраните доказателства и не е изложил мотиви за отхвърлянето на тези от тях, които установяват преференциалния произход на внесения автомобил. Твърди, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от Протокол Б от Споразумението за свободна търговия между Република България и страните от ЕАСТ (Споразумението). Претендира отмяна на решението и присъждане на направените по делото разноски. Ответниците по касационната жалба - началник на Митница- Бургас и директор на РМД - Бургас не изразяват становище. Заинтересованата страна - директорът на Дирекция ДОУИ" - гр. Бургас не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея отменителни касационни основания съгласно чл. 209, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Бургас е било ППСПДВ № 53/07.10.2008 г., издадено от началника на Митница-Бургас, потвърдено с решение № РД-6600-0744/07/05.11.2008 г. на директора на РМД - Бургас, с което е определено на ДНИКЕ - Николай Колев" ЕТ, със седалище в гр. Бургас, представлявано от Николай Атанасов Колев на осн. чл. 232, ал. 1 от МК, чл. 211, чл. 211а и чл. 212, ал. 2 от Закона за митниците мито в размер на 1183, 35 лв. и ДДС - 220, 67 лв. заедно със законната лихва от датата на възникването на задължението (28.08.2006 г.) За да отхвърли жалбата на ДНИКЕ - Николай Колев" ЕТ, Бургаският административен съд е приел, че според представения официален документ, издаден от швейцарските митнически власти, внесеният лек автомобил не може да се счита за стока с произход от страна от ЕАСТ. Изводите на окръжния съд изцяло кореспондират със събрания по делото доказателствен материал, а решението е постановено при спазване изискванията на материалния закон и без да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Основното възражение на касатора е за допуснато нарушение от българските митнически органи на разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от Протокол Б от Споразумението за свободна търговия между Република България и страните от ЕАСТ, доколкото те не са изпратили за проверка от митническите власти на страната на износа сключения договор за покупко-продажба на процесното МПС марка "Рено", модел "Еспейс", съдържащ декларация от износителя. Упражнявайки правомощията си по чл. 32 от Протокол Б, митническите органи са извършили проверка на достоверността на представения документ за произход - сeртификат EUR 1. Швейцарските митнически власти са отговорили с писмо от 23.04.2008 г., приложено по делото, в което са посочили, че за процесното МПС не може да бъде потвърдено, че е стока с произход по смисъла на ЕСА, тъй като износителят на стоката не е открит на посочения адрес. Съгласно ал. 6 на чл. 32, ако отговорът не съдържа достатъчна информация, за да се определи автентичността на въпросния документ или действителния произход на продуктите, митническите власти, отправили молбата, отказват предоставянето на преференции, освен при изключителни обстоятелства. В конкретния случай не се сочат изключителни обстоятелства и отговорът на швейцарските митнически власти не съдържа достатъчна информация, за да се определи действителния произход. Хипотезите, визирани в ал. 6 на чл. 32, при които се отказва предоставянето на преференции от митническите органи, отправили запитването, са предвидени алтернативно, а не кумулативно, т. е. достатъчно е да не се съдържа достатъчно информация в отговора относно автентичността на документа или относно действителния произход на стоката. Поради това, именно с оглед отговора, получен в резултат на запитването, правилно митническите органи са отказали предоставянето на преференции. Отговорът на швейцарските митнически власти, обективиран в писмото от 23.04.2008 г., представлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, тъй като е изготвен от длъжностно лице в кръга на службата му по установената форма и ред и се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него факти и обстоятелства, както правилно е приел решаващия съдебен състав. Правилен е изводът на съда, че представения пред него договор за покупко-продажба на процесния автомобил, съдържащ декларация на износителя, не оборва направените от митническите органи констатации, тъй като същият представлява частен документ, който не се ползува със същата материална доказателствена сила, доколкото съдът не е обвързан от нея и я преценява заедно с всички доказателства по делото. Както правилно е посочил съдът в мотивите на обжалваното решение, в представения от жалбоподателя договор и в изследвания от швейцарските митнически власти сeртификат EUR 1 като продавач фигурира едно и също лице - автокъща Амро Аутоекспорт, а така също е и в двата документа е посочен същия адрес. Тези обстоятелства водят до извода за липса на допуснато съществено процесуално нарушение от митническия орган, тъй като изпращането на договора за покупко-продажба и декларацията върху него на швейцарските митнически власти не би довела до различни резултати на извършената от тях проверка, предвид неоткриването на износителя на адреса му. С оглед на гореизложеното, обжалваното решение на Административен съд - Бургас следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение