Решение № 15063 от 7.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11603/2016 г.

Решение № 15063 от 7.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11603/2016 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Дирекцията за национален строителен контрол е подала касационна жалба срещу решение № 5050/14.07.2016 г. по адм. дело № 2830/2016 г. по описа на Административния съд-С. град в частта, в която е осъдена да заплати на Е. А. К. обезщетение в размер на 490 лева за имуществени вреди, причинени от заповед № РД16-060/2.06.2011 г. на главния секретар на Дирекцията за национален строителен контрол, заедно със законната лихва, считано от 20.12.2012 г., както и разноски в размер на 630 лева. Направени са оплаквания за неправилност на решението, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост и е поискано да бъде отменено и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от другата страна. Ответникът Е. А. К. е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери служебно допустимостта на решението и неговата правилност с оглед оплакването за нарушение на материалния закон, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по предявения от Е. А. К. срещу Дирекцията за национален строителен контрол иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение в размер на 490 лева за имуществени вреди, причинени в периода май 2011 г. – октомври 2011 г. в резултат на издадената заповед №РД16-060/2.06.2011 г. на главния секретар на Дирекцията за национален строителен контрол, заедно със законната лихва, считано от предявяването на иска- 28.09.2011 г. Административният съд установил, че Е. А. К. заемал по служебно правоотношение длъжността "младши инспектор" в Регионалната дирекция за национален строителен контрол-Югозападен район, сектор [населено място]. Със заповед № РД 16060/02.06.2011 г., издадена от главния секретар на Дирекцията за национален строителен контрол, на служителя било наложено дисциплинарно наказание "забележка". Заповедта била отменена като незаконосъобразна с решение по адм. дело № 5441/2011 г. по описа на Административния съд-С., влязло в сила на 20.12.2012 г. За периода 01.05.2011 г. – 31.10.2011 г., на основание чл. 12 от Наредба № 2 от 08 май 2006 година за условията и реда за начисляване и разходване на средствата за премахване на незаконното строителство, за развитие на материалната база, за повишаване на квалификацията и за стимулиране на служителите на Дирекцията за национален строителен контрол (отм.); , на Е. К. била начислена сума за материално стимулиране в размер на 1631 лева. Фактически обаче му била изплатена сумата 947 лева. Размерът на полагащото му се възнаграждение, представляващо допълнително материално стимулиране, бил намален поради наложеното дисциплинарно наказание, както предвижда чл. 16, ал. 4, т. 1 от Наредба № 2. От правна съдът приел, че предявеният иск в частта относно претендираното обезщетение за вреди в размер на 490 лева е основателен. В пряка и непосредствена причинна връзка с отменения от съда незаконосъобразен административен акт за налагане на дисциплинарно наказание на ищеца била причинена имуществена вреда, тъй като му била изплатена сума за допълнително материално стимулиране, намалена с 490 лева. При наличието на фактическия състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ административният съд осъдил Дирекцията за национален строителен контрол да заплати на Е. К. обезщетение в размер на 490 лева заедно със законната лихва, считано от 20.12.2012 г. или от датата на влизане в сила на решението за отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Искът в частта, в която законната лихва се претендира за времето от 28.09.2011 г. до 20.12.2012 г. бил отхвърлен. Касационната инстанция намира, че решението в обжалваната част е постановено при точно прилагане на материалния закон. Съдът е установил предпоставките за ангажиране на имуществената отговорност на юридическото лице, в състава на което се включва издателят на отменения като незаконосъобразен административен акт, причинил на ищеца имуществена вреда. Съобразно доказателствата по делото съдът е определил размера на имуществената вреда и е присъдил съответното обезщетение ведно със законната лихва за забава, считано от момента на възникване на фактическия състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Във връзка с възражението на касационния жалбоподател, че средствата за допълнително материално стимулиране са целеви, отнасят се за определен период и вече са били разпределени между служителите на дирекцията, по причина на което към днешна дата няма наличен финансов ресурс, следва да се отбележи, че първоинстанционният съд е присъдил в полза на ищеца обезщетение за вреди, а не възнаграждение за материално стимулиране. По тази причина е без значение, че към момента на разпределение на средствата за материално стимулиране ищецът е имал наложено дисциплинарно наказание, с оглед на което е било извършено намаление на целевото му възнаграждение. При отсъствието на поддържаното касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК решението в частта за присъждане на обезщетение заедно със законната лихва и разноските по делото следва да се остави в сила. Решението не следва да се проверява за правилност с оглед другите две касационни основания, тъй като жалбата не съдържа обстоятелства, които да ги обосновават. При извършената служебна проверка за допустимост касационната инстанция констатира, че административният съд е присъдил два пъти разноските на ищеца. Поради това решението следва да се обезсили в частта, в която Дирекцията за национален строителен контрол е осъдена повторно да заплати на Е. А. К. 630 лева разноски по делото. В полза ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева. Не се налага намаляване на възнаграждението поради прекомерност, тъй като съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване без процесуално представителство възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 500 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд