Решение № 2673 от 26.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10385/2008 г.

Решение № 2673 от 26.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10385/2008 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на адв. Валентина Стоянова, в качеството й на процесуален представител на Веселин Димов Димов, срещу решение № 600 от 26.06.2008 г. по адм. дело № 579 по описа за 2008 г. на административния съд - гр. Бургас, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу РА № 02-00-1635 от 14.01.2008 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-85 от 12.03.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Бургас. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Излага доводи и за постановяване на решението при непълнота на доказателствата. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - гр. Бургас е бил РА № 02-00-1635 от 14.01.2008 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-85 от 12.03.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Бургас. Същият е издаден на физическото лице в резултат на осъществена ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК за ревизиран период 1.01.2002 г. - 31.12.2002 г. и 1.01.2004 г. - 31.12.2004 г., като тя е във връзка с прилагането на чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.). Ревизиращият орган е обосновал наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 5 от ДОПК, като го е предупредил на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК, че ревизията ще бъде осъществявана по този ред, като при определяне на данъчната основа за облагане, той е приложил разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, като е анализирал критериите, визирани в нея. Определените задължения са в размер на 1 673.87 лв. главница и 989.51 лв. лихва за 2002 г. и 2 926.27 лв. главница и 986.31 лв. лихва за 2004 г., както и 70.98 лв. доп. лихва. В процеса на ревизията е установено, че лицето през 2002 г. е получавало доходи от трудови правоотношения с работодател "Параходство Български морски флот" и доходи от трудови правоотношения като рулеви на кораб "Зим джапан", чиито корабособственик е местно лице на Израел. Спогодбата между РБългария и Израел за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите е влязла в сила от 31.12.2002 г. е прието, че изплатените през 2002 г. доходи на лицето от израелския му работодател подлежат на облагане по реда на ЗОДФЛ (отм.). Констатирано е, че през 2004 г. лицето не е подало годишна данъчна декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.) и не е посочило, че е получавало доходи от трудови правоотношения платени му от "V SHIPS LEISURE INS", с адрес на управление Монако Седекс, с която държава РБългария няма сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане. Тази фактическа обстановка е обсъдена в мотивите на съдебното решение, като съдът е приел също, че по делото е безспорен фактът, че лицето не е подавало годишни декларации по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.), както и не е представило доказателства от значение за определяне на задълженията му, включително и изискваните такива доказателства, подробно посочени в ревизионния доклад, т. е. обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, поради което данъчната основа е определена след анализ на предпоставките и фактите по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Същият е конкретизирал фактите относно полагания труд като рулеви на корабите "ZIM USA" и "ZIM ITALIA" на компанията-корабособственик "ZIM Integrated Shipping Services Ltd", която е с адрес на регистрация и управление - гр. Хайфа, Израел и на кораб "Олимпия експлорър", чийто корабособственик KFW Bankengruppe е с адрес на управление Франкфурт на Майн, Германия, а работодател е"V SHIPS LEISURE INS", с адрес на управление Монако. За 2002 г. са извършени преводи от 3 230 $ от "ZIM IZRAEL NAVIGATION COMP". За 2004 г. наредител на плащанията в размер на 7 800 $ е "V SHIPS LEISURE INS", като според договора за посредничество от 3.04.2004 г. той се явява работодател. От правна страна съдът се е позовал на чл. 6, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОДФЛ (отм.), като е обсъдил същата и е преценил правилното й прилагане от страна на административния орган. Според същата местни физически лица без оглед на тяхното гражданство са лицата, чието постоянно местоживеене е в България или които пребивават в България повече от 183 дни през всеки 365-дневен престой. Съгласно § 1, т. 3 от ДР на ЗОДФЛ (отм.) "постоянно местоживеене" е трайното установяване на физическо лице на територията на България, без оглед на времето прекарано в чужбина за определен данъчен период, когато престоят в чужбина не е свързан с трайно установяване там. Според съща в конкретния случай не се спори, че лицето е с постоянно местоживеене в България, понеже той трайно се е установил на територията й без оглед на времето прекарано в чужбина за определен данъчен период и понеже престоят му в чужбина не е свързан с трайно установяване там. Според цитираното определение дори и да прекара повече от 183 дни през определена календарна година в чужбина, то той не губи качеството си на местно физическо лице. Същият не е ангажирал доказателства за трайно установяване в друга държава и се явява данъчнозадължено лице при отчитане обстоятелството на липсата на Спогодба за избягване на двойно данъчно облагане за 2002 г. с Израел и на такава за 2004 г. с Монако. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не се установяват твърдяните нарушения на материалния и процесуалния закон, а непълнотата на доказателствата не е касационно основание. Също така съдът не следва да обсъжда възраженията насочени към незаконосъобразността на административния акт, понеже той е бил предмет на първоинстанционния съдебен контрол. Предмет на настоящия касационен контрол е съдебното решение на административния съд. Не може да бъде споделено възражението на лицето, че то не е данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 5, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.), понеже няма качеството на местно лице през 2002 г. и през 2004 г., през които периоди същият е бил в чужбина повече от 183 дни за всеки един от посочените периоди. Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОДФЛ (отм.) местни лица без оглед на тяхното гражданство на лицата, чието постоянно местоживеене е в България или които пребивават в България повече от 183 дни през всеки 365-дневен период. В случая лицето попада в първата хипотеза по т. 1 от цит. норма, като има постоянно местоживеене по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОДФЛ (отм.), т. е. то е трайно установено на територията на България без оглед на времето прекарано в чужбина за определен данъчен период, когато престоят там не е свързан с трайно установяване там. В спорния случай касаторът не е доказал трайно установяване в чужбина. Неоснователна е претенцията му за облагане при съобразяване с чл. 8, ал. 3 от ЗОДФЛ (отм.), понеже той не е чуждестранно лице по аргумент от чл. 7 от с. закон, за да бъде облаган само за доходи с източник от РБългария. По повод втория спорен момент относно осъщественото двойно облагане на доходите на касатора, поради неприлагане на СИДДО, то същият застъпва становището, че за 2002 г. корабът, където е работил, действително е собственост на компания със седалище - Израел, но компанията оператор е със седалище South Hampton - Great Britain - Обединено Кралство Великобритания, с която държава има такава спогодба. За 2004 г. застъпва становището, че корабът е собственост на компания със седалище Германия, с която също е налице СИДДО. За 2002 г. е представена служебна бележка от 2.02.2007 г., издадена от "Космос Шипинг" АД, гр. Варна, според която лицето има подписани договори за работа като рулеви на корабите"ZIM USA" и "ZIM ITALIA" на компанията-корабособственик "ZIM Integrated Shipping Services Ltd", която е с адрес на регистрация и управление - гр. Хайфа, Израел. Твърдението в касационната жалба, че работодател му е друга фирма, която е оператор и е със седалище Обединено Кралство Великобритания не е доказано. С оглед презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК фактическите констатации в процесния РА се смятат за истински до доказване на противното, включително и тази че доходите за тази година са изплащани от "ZIM IZRAEL NAVIGATION COMP", със седалище Израел, която фирма би следвало да се приеме като оператор и работодател. По повод последния момент и с оглед защитната си теза касаторът не е ангажирал доказателства. За 2004 г. е установено, че лицето има сключен договор за посредничество за наемане на работа с "П и М Маринър" ООД от 3.04.2004 г., като според него работодател е "V SHIPS LEISURE INS", като същият се явява и наредител на сметките с титуляр-касаторът, видно от банковите бордера към тях. Посочената фирма е със седалище Монако Седекс, с която държава РБългария няма сключена СИДДО. Без значение е фактът, че корабът "Олимпия Експлорър" е собственост на KFW Bankengruppe, с адрес на управление Франкфурт на Майн, Германия, доколкото в случая ревизионното производство е по реда на чл. 122 от ДОПК и съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК издаденият РА съдържа фактически констатации, които се смятат за верни до доказване на противното. Последното следва да се отчете с оглед неангажиране от страна на касатора на доказателства за отношенията между "V SHIPS LEISURE INS" и KFW Bankengruppe. Представеното писмо изх. № 0520 (ГТ от "П и М Маринър" ООД) е частен свидетелстващ документ, чиято материална доказателствена сила се преценява съвкупно с останалите доказателства по делото и не обвързва съда. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, първо отделение