Решение № 9491 от 17.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2672/2017 г.

Решение № 9491 от 17.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2672/2017 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Н. Т. против решение № 2139 от 20.12.2016 г., постановено по адм. дело № 2008/2016 г. по описа на Административен съд - Б., с което е отхвърлена жалбата на Т. срещу заповед № УРИ 3282з-1952/1.07.2016 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" (ГДГП) - МВР, с която на Т. е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Моли да бъде отменено, като му се присъдят разноските по делото пред двете съдебни инстанции. Ответникът - директорът на Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, състав на пето отделение констатира следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Оспореното решение е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от представените доказателства. Изводите на първоинстанционния съд за отсъствие на основания за отмяна на обжалваната заповед са направени при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба. При постановяване на съдебното решение не са отчетени допуснатите нарушения във формата на оспорения административен акт. В противоречие с изискванията на чл. 210, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) в административния акт и в справката за извършената проверка, цитирана в заповедта, не са изложени конкретни факти, които да очертават поведението на служителя. Не са описани действията, които същият в качеството на началник на Гранично полицейско управление (ГПУ) - Калотина е следвало да предприеме по ръководство на дейността на управлението с оглед конкретните обстоятелствата, както и това, което същият не е направил в противоречие със служебните си задължения по провеждане на контрол и оказване на практическа помощ на подчинените структури. В заповедта и в справката нарушенията са описани като са цитирани две общи задължения по длъжностната характеристика, без да е уточнено какво конкретно служителят не е изпълнил или съответно е извършил в противоречие с тях. Отсъствието на фактически констатации, очертаващи поведението на служителя, препятства и квалифицирането на деянията от правна страна, поради което законосъобразността на изводите на органа, че жалбоподателят Т. е допуснал дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 6 и т. 11 ЗМВР, изразяващи се в "неупражняване на контрол на подчинени" и "неизпълнение на служебни задължения и заповеди" не може да бъде проверена. Допуснатите нарушения на формата на административния акт са съществени, тъй като са пречка за установяване на нарушението или нарушенията на служителя по този начин ограничават правото му на защита. Тези нарушения са самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Възражението на жалбоподателя за това, че наказанието е наложено, без да е изслушан, е неоснователно, тъй като са представени писмени обяснения, които осъществяват изискванията на чл. 206, ал. 1 ЗМВР, но въпреки това при постановяване на заповедта са допуснати други съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които също не са съобразени от първоинстанционния съд. Не е отчетено, че в нарушение на чл. 206, ал. 4 ЗМВР от страна на дисциплинарно наказващия орган не са взети предвид всички доказателства. Не са обсъдени графиците за работа на служителите в ГПУ- Калотина на 24.04.2016 г., сформираните екипи със съответни ръководители, списъка на нарядите, както и данните за проведен инструктаж, които установяват предприетите от Т. действия по ръководство на дейността на ГПУ- Калотина на посочената в заповедта дата. Тези нарушения на процедурата са съществени, тъй като засягат правилността на изводите на административния орган относно наличието на предпоставки за налагане на дисциплинарно наказание и са самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Изводите на съдебния състав за съответствие на заповедта с материалния закон също са в противоречие с нормативната уредба и с представените доказателства. Посочените нарушения във формата на административния акт и на процедурата по издаването му, обосновават противоречие на заповедта и с материалния закон, тъй като не са установени допуснати от служителя дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 6 и т. 11 ЗМВР. Изложеното в заповедта не разкрива действия или бездействия на Т. в противоречие с конкретни правни норми или служебни задължения. Установено, че като началник на ГПУ- Калотина, в изпълнение на служебните си задължения по ръководство на дейността на граничното управление, същият утвърждава график за работа на служителите на посочената в заповедта дата, организира екипи със съответни ръководители, както и провеждането на инструктаж на служителите, който включва указания по различни дейности и мероприятия, част от които са тези по извършване на личен обиск на мигранти и спазване на изискванията на Инструкцията за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в Министерството на вътрешните работи. Представени са и отчети за работата на нарядите на съответната дата (докладни записка). По този начин задълженията на Т. по ръководство, организация и контрол на дейността на граничното управление са изпълнени и следователно не са налице основания за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Пропуските и нарушенията при конкретни проверки на граждани, допуснати от отделни служители на граничното управление, описани в заповедта, обосновават отговорност на тези служители, но не и на жалбоподателя в качеството му на началник на съответната структура, тъй като правомощията по контрол предполагат отчет и проверка на извършеното, а не пряко и непосредствено наблюдение на работата на всеки един служител, във всеки момент на изпълнение на служебните функции. Това заедно с липсата на конкретни факти, сочещи какви действия Т. е следвало да предприеме и съответно какво точно не е извършил в противоречие със служебните си задължения, налагат заключението, че служителят не е допуснал нарушения по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 6 и т. 11 ЗМВР, посочени в заповедта. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че не са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя на посочените в заповедта основания. Ето защо изводът на първоинстанционния съд за наличие на материалноправните предпоставки за санкциониране на служителя и за липса на основания за отмяна на заповедта, са направени в противоречие с нормативната уредба и събраните доказателства. Поради всичко изложено настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, приема, че оспореното решение е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Тези пороци са достатъчно основание за отмяна на съдебния акт, без да се обсъждат останалите доводи на жалбоподателя. Ето защо оспореното решение следва да бъде отменено, като на основание чл. 222, ал. 1 АПК се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповед № УРИ 3282з-1952/1.07.2016 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР да бъде отменена. С оглед изложеното, направеното искане, доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред двете инстанции, както и възражението за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение, направено в касационното производство, Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР следва да заплати на жалбоподателя П. Т. сумата 505.00 лв. разноски по делото, пред касационната инстанция включващи 500.00 лв. възнаграждение за адвокат и 5.00 лв. държавна такса. Съдът намира, че възнаграждението, заплатено от жалбоподателя на адв. А. в касационното производство е прекомерно и следва да бъде намалено при условията на чл. 78, ал. 5 ГПК до посочената сума и присъдено в този размер с оглед фактическата и правна сложност на спора. Разноските пред първата инстанция следва да бъдат присъдени в пълен размер, тъй като възражение за тяхната прекомерност не е направено до приключване на устните състезания в производството пред Административен съд - Б.. П. тези съображения Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР следва да заплати на жалбоподателя П. Т. общо сумата 3505.00 лв. разноски по делото пред двете инстанции. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,