Решение № 15624 от 18.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15462/2018 г.

Решение № 15624 от 18.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15462/2018 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Радойков от [населено място], срещу решение № 676/20.06.2018 г. по адм. дело № 351/2018 г. на Административен съд – София област (АССО), с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ № 338000-1454/7.03.2017 г. на началника на Районно управление (РУ) – Самоков, за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е кредитирал събраните доказателства в тяхната цялост, поради което е достигнал до необосновани правни изводи. Счита, че в съдебното производство не са установени и доказани от ответника описаните в оспорения отказ предпоставки, поради което събраните доказателства следва да се тълкуват изцяло в негова полза. В допълнение към касационната жалба е изложено, че необходимостта от притежание на оръжие е безспорно установена, представени са всички необходими документи, поради което заявлението му е следвало да бъде уважено. Моли обжалваното решение да бъде отменено, ведно с постановения отказ на началника на РУ – Самоков. Ответникът - началникът на Районно управление – Самоков изразява становище за неоснователност жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – София област е отхвърлил като неоснователна жалбата на И. Радойков срещу отказ № 338000-1454/07.03.2017 г. на началника на РУ – Самоков, за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, издаден на основание чл. 83, ал. 5 вр. с чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). За да постанови обжалваното решение съдът е приел за установено от фактическа страна, че И. Радойков е подал заявление от 14.02.2018 г. за издаване на разрешение за придобиване на 1 бр. огнестрелно оръжие чрез закупуване, поради рестартиране на фирмата му и необходимостта от носене на пари в брой - по 10, 15 хиляди лева. В допълнителна молба от 26.02.2018 г. е мотивирал заявлението си с необходимостта за охрана на самия него и семейството му, както и с оглед на рестартиране на фирмата му, което налага да носи пари в брой. Посочил е още, че "в смутни времена живеем, така че искам да се опитам да предотвратя някои неща". С оспорения отказ № 338000-1454/07.03.2017 г., на основание с чл. 58, ал. 1, т. 10 и чл. 83, ал. 5 ЗОБВВПИ, на Радойков е отказано издаването на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана, като отказът е мотивиран с необоснованост на искането и недоказана необходимост за издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана като физическо лице. Прието е, че от една страна заявителят не сочи конкретна обосновка и основателна причина за издаване на исканото разрешение, а от друга - че не е установено наличието на факти и обстоятелства, сочещи на необходимост от самоотбрана, като основание за издаване на разрешителен административен акт. Посочено е, че изложените в заявлението причини, факти и обстоятелства, не обосновават по несъмнен начин необходимостта от издаване на исканото разрешение, въз основа на което решаващият орган е направил извод за липса на нормативно установена предпоставка за издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана. Въз основа на така установеното съдът е приел от правна страна, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, като при издаването му са спазени административнопроизводствените правила и материалния закон. Приел е, че в тежест на лицето, подало искане за издаване на разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие е да обоснове своята необходимост от издаване на разрешението. Посочено е, че нуждата от самоотбрана не е установена, а обстоятелството, че Радойков осъществява дейност като управител на фирма, с оглед на което му се налага да борави с парични средства, не оборват изводите на административния орган за липсата на причина, обуславяща издаването на разрешение. Счетени за недоказани са твърденията на жалбоподателя за извършване на разходи над 10000 лв., тъй като се опровергават от отчетите и счетоводния баланс на фирмата, представени от самия жалбоподател, от които е видно, че оборота на фирмата е в размер много под твърдените суми в порядъка на 10 000 лв. Съобразена е и разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за ограничаване плащанията в брой (ред. ДВ, бр. 31 от 10.04.2018 г.). Съдът е изложил, че при липсата на данни за актуални, конкретни и целенасочени действия, застрашаващи личната безопасност на жалбоподателя и целостта на имуществото му, необходимостта от притежаването на оръжие не е доказана. Прието е, че предотвратяването на евентуални посегателства върху личността и имуществото не може да мотивира издаването на разрешение, тъй като заплаха от действия с такъв характер съществува хипотетично по отношение на всеки един гражданин. Решението е правилно. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, абсолютна предпоставка за издаване на разрешението за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие е наличието на основателна причина. Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по този закон. Законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина, обуславяща издаване на исканото разрешение. Законът е въвел разрешителния режим и неговите изисквания не сочат на формално представяне и преглед на приложенията към заявлението. Притежаването на оръжие трябва да сочи на необходимост от носене и употреба на оръжие. Тъй като дейностите, свързани с огнестрелно оръжие са такива с висока степен на обществена опасност, законодателят, освен че е разграничил целите за ползване на оръжие на служебни и граждански - чл. 6, ал. 1, 2 и 3 ЗОБВВПИ, лимитативно е определил и видовете граждански цели - чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, така, както са посочени в чл. 6, ал. 3, съответно в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Те не могат да придобиват оръжие за служебни цели, тъй като такива цели имат само физическите и юридически лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин. В случая лицето фактически обосновава причината за исканото разрешение не с гражданска цел, а със служебните цели на извършвана от него дейност. По-голямата част от доводите на заявителя са съсредоточени върху неговите трудови задължения. Тези доводи, са неотносими към законосъобразността на оспорения отказ. При така установените законови предпоставки, преценката за наличие или липса на обстоятелства, установяващи необходимостта от боравене с огнестрелно оръжие е въпрос за законосъобразността на акта и правилно е изследван от първоинстанционния съд, като е прието, че лицето не е обосновало и от данните по делото не се установява необходимост от носене на огнестрелно оръжие. Изложените от жалбоподателя доводи, с които мотивира причината за исканото разрешение не обосновават необходимост от притежаване на огнестрелно оръжие. Нито упражняваната от него дейност, нито "смутните времена" не доказват необходимост от притежание на огнестрелно оръжие по смисъла на специалния закон. Подобно тълкуване би довело до необосновано въоръжаване на населението, каквато не е целта на закона. При липсата на данни за конкретна или потенциална опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на касационния жалбоподател, не е обоснована необходимост от извършване на дейността с цел самоотбрана. Обратно на възприетото в касационната жалба, в тежест на иницииралото производството лице е да докаже нуждата от извършване на съответната дейност по ЗОБВВПИ, а при данните по преписката и въз основа на приобщените писмени доказателства изводът, че не са налице материалноправните предпоставки за постановяване на позитивен (облагоприятстващ) административен акт по искането на Радойков е правилен. След като в рамките на проведеното административно производство касаторът не е посочил и доказал основателна причина, обосноваваща необходимост от носене на оръжие за самоотбрана, съдът е приложил правилно специалния ЗОБВВПИ. Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високия риск от обществена опасност не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквито не съставляват изложените от касатора аргументи. Предвид изложеното не са налице релевираните доводи за отмяна на първоинстанционното решение и същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника по касационната жалба искане за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 4 във вр. с чл. 228 АПК в полза на ОДМВР – София се дължат такива в размер на 100 (сто) лева – юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданскопроцесуалния кодекс, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение