Решение № 253 от 7.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 718/2012 г.

Решение № 253 от 7.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 718/2012 г., III н. о., НК, докладчик председателят Фиданка Пенева Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК и е образувано по искане на осъдения Д. Б. М. за възобновяване на наказателното производство по в н о х д № 974/2011 г. по описа на Окръжен съд-Бургас. В искането като предпоставка за допустимостта му са въведени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 от НПК. По основанието за допуснато нарушение на закона се оспорва авторството на деянието, в което е обвинен осъдения - прест. по чл. 343б ал. 2 от НК. Поради неговата несъставомерност се прави искане осъденият да бъде признат за невиновен по това обвинение и оправдан от третата инстанция на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. По основанието за допуснато съществено процесуално нарушение се твърди, че е нарушена процедурата за установяване на пияното състояние на дееца, уредена в наредба № 30/27.06.2001 г. и по-конкретно в нарушение на чл. 6 от тази наредба. По същото основание в искането са въведени доводи за допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 305, ал. 3 от НПК, както и такива на основните принципи в процеса - разкриване на обективната истина по чл. 13, ал. 1 от НПК и правилата за изграждане на вътрешното съдийско убеждение по чл. 14, ал. 1 от НПК. По това основание искането е алтернативно на първото - да се отмени по реда на възобновяването въззивното решение и делото да се върне за ново разглеждане. По основанието за явна несправедливост на наложеното наказание се твърди, че съдът не е отчел ниската степен на алкохолно повлияване. Пред касационната инстанция осъденият М., редовно призован не се явява. Представлява го упълномощеният защитник - адвокат М. М. от САК, който поддържа искането по посочените основания и доводи в тяхна подкрепа. Прокурорът дава заключение за неоснователност на искането и оставянето му без уважение. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Искането е неоснователно. В производство по реда на глава двадесет и седма от НПК, съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 1 от НПК, състав на Айтоския районен съд е постановил присъда № 26/29.06.2011 г. по н о х д № 278/2011 г., с която осъденият Д. М. е признат за виновен в това, че на 26.06.2011 г. в гр. Айтос е управлявал МПС с алкохол в кръвта 1,72 промила, което е установено по надлежния ред, като деянието е било извършено след като същият е бил осъждан три пъти с влезли в сила присъди за престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК. За престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК, на основание чл. 54, ал. 1 от НК му е наложено наказание четири месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 300 лева. Определен е първоначалният режим за изтърпяване и вида на затворническото общежитие. На основание чл. 343г от НК му е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от осемнадесет месеца. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение условното наказание лишаване от свобода в размер на седем месеца, наложено по н о х д № 91/2009 г., по описа на РС-Несебър. По жалба на осъдения, Бургаският окръжен съд като въззивна инстанция потвърдил присъдата, като в мотивите /поради липса на протест/, само обърнал внимание на първостепенния съд, че неправилно е определил първоначалния режим за изтърпяване на наказанието, респ. затворническото общежитие, а за липсата на такова произнасяне по активираната присъда дал указания същият съд да се произнесе с определение по реда на чл. 306 НПК. За да приеме, че подсъдимият е осъществил състава на чл. 343б ал. 2 от НК, като при условията на повторност е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промили, а именно 1, 72, въззивният съд добросъвестно е изпълнил задълженията си по чл. 313 и 314 от НПК в рамките на предмета и пределите на въззивната проверка. При това правилно е приложил материалния закон. Безспорно е установено, че приетата концентрация на алкохол в кръвта на осъдения е установена по надлежния ред с регистратор за алкохол "Алкотест-Дрегер 7510". В съдебно заседание представителят на обвинението е предоставил писмено доказателство, прието от съда по реда на НПК, а именно разпечатка от "Алкотест - Дрегер 7510" с № ARBB - 0071, от която е видно, че на инкриминираните дата и час е констатирана приетата от съд концентрация на алкохол в кръвта на осъдения М. В конкретния случай е безпредметно да се обсъждат възраженията на защитата за допуснати нарушения на Наредба № 30/2001 г., тъй като по делото е изяснено, че на осъдения е връчен талон за изследване № 0327207. Личен избор на проверяваното лице с техническо средство е да използва предоставената му възможност от контролните органи за проверка чрез кръвен тест за наличие или липса на алкохолно съдържание в кръвта му. Обстоятелството, че осъденият не е използвал тази възможност, не прави деянието му несъставомерно. Именно поради фактическият отказ да се подложи на такова изследване, е налице предпоставката по чл. 6 от Наредба № 30/2001 г., за да се приеме за достоверно отчитането на алкохолното съдържание с посоченото техническо средство. Именно в тази хипотеза показанията на техническото средство попадат в обхвата на понятието "по надлежен ред". При проверката по делото се установи, че всички въпроси поставени от защитата в искането за възобновяване на наказателното производство са били обсъдени от въззивния съд. Настоящият състав ги приема и не намира за нужно да ги повтаря. Неоснователна е тезата на защитата, че са налице правни пороци при формиране на вътрешното убеждение у съда постановил въззивното решение. В съответствие с изискванията на чл. 14, ал. 1 от НПК решението за потвърждаване на първоинстанционната присъда е взето на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Наложеното наказание не е явно несправедливо, тъй като размерът му само с един месец надвишава предвиденият в общата част на НК минимум за наказанието лишаване от свобода. При това положение наказанието не е явно несправедливо, тъй като не е в очевидно несъответствие с обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. По принцип, за касационната инстанция може да се породи задължение за изменение на съдебния акт, само при наличие на касационното основание - явна несправедливост на наложеното наказание - арг. чл. 348, ал. 5, т. 1 и 2 от НПК. Затова няма правно основание за изменение по реда на възобновяването на обжалваното въззивно решение, с което е потвърдено наказанието лишаване от свобода наложено от първата инстанция. За кумулативно наложеното наказание глоба в искането липсват изложени съображения, които да налагат коментар. Поради изложеното, искането на осъдения Д. Б. М. за възобновяване на наказателното производство по в н о х д № 974/2011 г. по описа на Окръжен съд-Бургас, следва да се остави без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, трето наказателно отделение