Решение № 10212 от 27.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 483/2017 г.

Решение № 10212 от 27.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 483/2017 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на Т. К. Г. срещу Решение № 6912 от 09.11.2016 г. на Административен съд С.-град, постановено по адм. дело № 9268/2015 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Т. К. Г. срещу Акт за установяване на задължения по декларация № 15002-1 от 30.07.2015 г. на орган по приходите в Столична община, с който за периода 01.01.2014 г. - 31.12.2014 г. са установени задължения за данък върху недвижимите имоти в размер на 112,04 лв. и лихви 12,32 лв. и за такса за битови отпадъци в размер на 114,94 лв. и лихви - 14,04 лв. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - директорът на Дирекция "Общински приходи" при Столична община не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е Акт за установяване на задължения по декларация № 15002-1 от 30.07.2015 г. на орган по приходите в Столична община, потвърден мълчаливо от директора на Дирекция "Общински приходи" при Столична община, с който за периода 01.01.2014 г. - 31.12.2014 г. са установени задължения за данък върху недвижимите имоти в размер на 112,04 лв. и лихви 12,32 лв. и за такса за битови отпадъци в размер на 114,94 лв. и лихви - 14,04 лв. При проверка на законосъобразността на акта, съдът е изложил мотиви, че е издаден от компетентен орган по приходите, при спазване на изискването за форма, в съответствие с процесуалния и материалния закон. Формирал е извод, че няма основания за отмяна на акта и е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е отхвърлил жалбата, без да изследва релевантните факти и обстоятелства, съставляващи соченото от ответника основание за установяване на процесните задължения и без да посочи приложимата нормативна уредба относно претендираното данъчно облекчение за енергийна ефективност на процесния имот. В процесния АУЗД като правно основание е посочен чл. 107, ал. 3 ДОПК, като изрично е уточнено, че става въпрос за неплатено в срок задължение. Предвид правното основание за издаване на акта, съдът е преценил, че в производството по установяване на задълженията не е приложим редът по чл. 103 от АПК. Този извод на съда обаче е необоснован, тъй като съдът не е извършил фактически установявания относно това дали действително жалбоподателката има неплатени задължения в срок. В жалбата има оплаквания, че задълженията са платени, тези оплаквания обаче не са разгледани, нито са обсъдени представените по делото доказателства и заключението на ССчЕ. Поради неизвършената от съда проверка относно твърдението на страната, че задълженията са платени, е останал неизяснен и въпросът дали е налице основание за начисляване на лихви за просрочие, за какъв период и в какъв размер. Съдът не е разгледал и оплакванията на жалбоподателката за неправилно определена основа за изчисляване на процесните задължения. Вместо това е посочил единствено, че от заключението на ССчЕ се установява, че данъчната оценка е изчислена правилно. При преглед на съдържанието на заключението на ССчЕ настоящият съдебен състав установи, че вещото лице е изложило констатации относно данъчната оценка на имота и рекапитулация на задълженията в приложението към заключението за периода 2009-2013 г., който обаче не съответства на процесния период 2014 г., т. е. констатациите на вещото лице са неотносими към процесния период и изводът на съда за правилното определяне на данъчната оценка на имота е изцяло необоснован. Относно оплакването за непризнато данъчно облекчение за енергийна ефективност съдът е възпроизвел констатациите на вещото лице, без да издири и приложи съответния материален закон. По изложените съображения обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Същото следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 от АПК делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане съдът следва да изясни всички релевантни факти и обстоятелства относно основанието и размера на процесните задължения за съответния период, ставката и основата за изчислението им, като бъдат събрани и обсъдени съответните относими и допустими доказателства и формира конкретни правни изводи относно приложението на процесуалния и материалния закон, включително относно претендираните данъчни облекчения. Разноските за производството пред тази инстанция следва да бъдат присъдени по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК . Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,