Решение № 16028 от 3.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10183/2013 г.

Решение № 16028 от 3.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10183/2013 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Мария Христова Димова, от гр. Варна, чрез пълномощника й - адв. Стоева, против Решение № 1267/20.05.2012 г. по адм. дело № 4020/2012 г. на Административен съд-Варна, с искане за отмяната му, като неправилно, поради нарушение на материалния закон. Ответниците: Венетка Иванова Златинова и Георги Иванов Георгиев, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Ответникът: началника на СГКК-Варна, редовно призован, също не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Варна, е отменил Заповед № КД-14-03-2012/31.07.2012 г. на началника на СГКК-Варна, като незаконосъобразна и е върнал преписката обратно на органа за ново произнасяне по заявлението на Мария Христова Димова от 21.06.2011 г. за изменение на ПНИ, в съответствие с дадените указания по тълкуване и прилагане на материалния закон. С отменената заповед, на основание § 4к, ал. 13, т. 2, вр. с ал. 8, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е одобрено изменението на КККР на гр. Варна, относно поземлен имот с идентификатор 10135.2517.1483, с площ от 904 кв. м., като вписания в КР собственик на този имот се заличава и на негово място се вписва като собственик Мария Христова Пейчева, за 600 кв. м., съгласно нот. акт № 78/1997 г. За разликата до 904 кв. м., видно от обяснителната записка към проекта за изменение на ПНИ, е предложена и одобрена таблица за изчисляване на необходимото обезщетение на собствениците. За да отмени заповедта, съдът е приел, че същата е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, допуснати от помощната комисия по § 4к, ал. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, изразяващи се в нарушение на чл. 30, ал. 2 от АПК-приемане и разглеждане на нередовно искане за изменение на ПНИ по отношение на ПИ № 1483, вместо да го върнат за отстранявяне на нередовностите, в съответствие с чл. 28, ал. 6,7 и 8 от ППЗСПЗЗ, като се обособи имот за заявителката, в рамките на признатото й право на трансформация на правото на ползване в право на собственост, а именно до 600 кв. м. Като не е направено тава и е издадена заповедта, органът е нарушил съществено материалния закон и целта му, обуславящи отмяна на заповедта, като незаконосъобразна, на основание чл. 146, т. 4 и 5 от АПК. Решението е правилно. С допуснатото изменение в КККР на гр. Варна, р-н "Приморски" е извършена промяна в КР, относно вписания собственик на поземлен имот № 1483, като на мястото на Желязка Парушева Кълчиклиева /за 860/905 ид. ч./ и неустановен собственик / за 45/905 ид. м./ е вписан касатора Мария Христова Пейчева - само за 600 кв. м., представляващи 600/904 ид. ч. от същия имот. За разликата до 904 кв. м., колкото е площа на имота по одобрената КК, не е записан друг собственик. Същевременно от приложения към административната преписка проект на изменение на ПНИ /таблица-стр. 84/, съдът правилно е установил, че за тази разликата е предвидено да бъде извършена оценка и заплащане на обезщетение от записания собственик - Мария Христова Пейчева на собствениците им: на Желязка Кълчиклиева за 289 кв. м. и на неустановен собственик за 15 кв. м. Изменението е на основание § 4к, ал. 8, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ -съществени непълноти или грешки в помощния план, въз основа на който е изработен ПНИ. В разпоредбата изрично е посочено, че при спор за материално право, заинтересованите лица осъществяват правата си по съдебен ред. По делото е установено, че страните не спорят за площа от 600 кв. м., включена в имот № 1483, върху която касатора, като правоприемник на сем. Христови, се явява ползувател по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, с трансформирано право на ползване в право на собственост. Това й право е било изрично предмет на съдебен спор по развилото се съдебно производство по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) между ответниците Златинова и Георгиев и праводателите й - Анка и Христо Христови, по в. гр. д. № 1944/2009 г. на ОС-Варна, приключило с влязло на 10.12.2010 г. в сила Решение № 198/15.02.2010 г., в полза на ползвателите Христови. Спорно е доколко органът заличавайки в КР собствениците на разликата от 304 кв. м. от площа на имот № 1483 има право на това, създавайки възможност за изкупуване на тази площ от записания нов собственик. Тази възможност е законово допустима само при невъзможност за образуване на самостоятелен имот от остатъка от имота на бившия собственик, в размер на 289 кв. м., при което този остатък остава като придаваемо място към имота на ползвателя и се заплаща от него на бившия собственик по реда на § 31 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ /Д. в. бр. 113/99 г./. Касационният съд споделя изводите на решаващия, че органът в нарушение на императивни законови правила, без изрично да го посочи, е включил частта от имота на бившия собственик-Желязка Кълчиклиева, като придаваема, към имота на ползвателя Мария Христова, без да има право. Тази част от 289 кв. м. е над 250 кв. м. и съгласно чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, във вр. с § 4з, ал. 1 и 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, подлежи на възстановяване на бившия собственик за образуване на нов имот, а не остава в имота на ползвателя, като придаваемо място. Поради това правилно е прието, че поради нарушение на посочените разпоредби, заповедта е материално незаконосъобразна. Ако касатора има претенции и върху този остатък, същият следва да ги разреши по общия исков ред и едва тогава да претендира изменение на ПНИ. От изложеното следва, че заповедта, така, както е издадена, с изменение на ПНИ, в частта на регистъра на собствениците на имот № 1483, без изменение в площа му, която да съответства на правата на ползвателя, е незаконосъобразна, поради което правилно е отменена, а преписката е върната на органа за ново произнасяне, в съответствие с дадените указания по тълкуване и прилагане на материалния закон. Като правилно и законосъобразно обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение