Решение № 7783 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11675/2017 г.

Решение № 7783 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11675/2017 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Б. Х., гражданин на Ирак, подадена чрез пълномощника С. П. от Адвокатска колегия - С., против решение № 5038 от 27.07.2017 г., постановено по адм. дело № 6759/2017 г. по описа на Административния съд - С. - град. В жалбата се поддържат твърдения, че съдебното решение е постановено при нарушение на съдебнопроизводствените правила, в нарушение на материалния и процесуалния закон, при несъобразяване с разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. В съдебно заседание се явява процесуалния представител на жалбоподателя, който заявява становище с което поддържа касационната жалба по наведените доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение на първоинстанционния съд. Ответната страна - Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, чрез юрк. Г. М., в съдебна зала оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът е обсъдил подробно фактическата обстановка по делото, свързана с бежанската история на касационния жалбоподател, както и доказателствата, относими към ситуацията в Ирак. Счита, че не са налице основанията по чл. 8 и 9 ЗУБ и предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд - четвърто отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд - С. - град, е отхвърлена жалбата на Д. Б. Х., гражданин на Ирак, против Решение № 10873/30.05.2017 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Р. Б., с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 във вр. чл. 8 и 9 ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел за правилен извода на административния орган за липса на приложение на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, тъй като в конкретния случай по отношение на чужденеца не се установява наличие на опасения за сигурността и правата му поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. По отношение на извода за липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут спрямо Д. Б. Х. по смисъла на чл. 9 ЗУБ съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че жалбоподателят не е бил принуден да напусне Ирак поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. АССГ е посочил, че не е установено по отношение на чужденеца да са налице тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване на доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международното право, намира, че решението на Административен съд С. - град, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Съдът е анализирал представените по делото доказателства и информация, и е извел извода, че по отношение на търсещия закрила не са налице основанията за предоставяне на статут на бежанец, посочени в чл. 8, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците. Правилно съдът е намерил за обоснован извода на административния орган за липсата на предпоставките за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, тъй като в процесния случай по отношение на чужденеца не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Правилно съдът е посочил, че причините за напускането на страната са най-вече икономически. Видно от Протокол № УП 2394/16.11.2016 г. от проведено с чужденеца интервю той изрично е заявил, че не е арестуван или съден или осъждан, както и не му е оказвано физическо насилие, като също така не е членувал и в политически организации. Също така е посочил, че в Ирак няма сигурност, но главната причина да напусне страната е по икономически причини. По делото е установено, че чужденецът е напуснал доброволно и съгласно законовите изисквания на държавата по произход на 12.12.2015 г. и е преминал легално на територията на Р. Т. след което е преминал границата с Р. Б. нелегално. На 26.12.2015 г., чужденецът е преминал границата с Р. С. след което е достигнал в Германия където е подал молба за закрила . След 10 месеца престой, настоящия касационен жалбоподател е върнат от властите на Германия на територията на Р. Б. На въпрос каква е била целта на желанието му да достигне до Германия, същият посочил, че там живеят негови роднини. Всичко посочено дотук обосновава извода, че в процесния случай не се касае за бежанец, принуден да напусне страната си поради някакво преследване по смисъла на ЗУБ, а за икономически мигрант, търсещ по-добри икономически условия за живот. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по чл. 9 ЗУБ правилно съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. В разглеждания случай, предвид разказаната бежанска история на чужденеца, не е установено същият да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Обосновано от съдът е приел, че в случая липсват данни свободата и живота на чужденеца да са реално застрашени. В тази връзка стандартите във вр. с чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, във вр. чл. 9 ЗУБ не могат да бъдат приложени поради липса на данни за безогледно насилие при вътрешен въоръжен конфликт, с оглед личното положение на заявителя. По изложените съображения решението - предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,