Решение № 4121 от 16.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 982/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. В. К., с постоянен адрес в [населено място], обл. Пазарджик, чрез процесуален представител, срещу частите от решение 4337/13.11.2024 г. по адм.дело 928/2024 г. на Административен съд - Пазарджик, с които е отхвърлена жалбата му срещу частта от заповед 4581з - 1787/12.07.2024 г. на ректора на Академията на Министерство на вътрешните работи /АМВР/, с която е разпоредено курсант С. В. К., от 50 - ти випуск, ОКС "бакалавър", редовна форма на обучение, специалност "Пожарна и аварийна безопасност" поради незаверен семестър за учебната 2023 - 2024 година, считано от датата на издаване на заповедта и в частта, с която К. е осъден да заплати разноски по делото на АМВР в размер на 240 лева. Касационният жалбоподател поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно - необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, иска отмяната му, отмяната на заповедта, присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - ректорът на АМВР, в писмен отговор чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба срещу по - горе описаните части от решението за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови решението в обжалваните му части, АС е изложил мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган ректор на АМВР предвид разпоредбите на чл.49, ал.4, т.4 от закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ и чл.109, ал.1, т.1 от Правилника за устройството и дейността на АМВР /ПУДАМВР/, в предписаната от закона писмена форма и има изискуемотото от чл.59, ал.2 АПК съдържание. АС е обосновал извод, че при издаване на заповедта не са допусати съществени нарушения на административно - процесуалните норми. Заповедта е издадена и в съответствие с приложимата правна норма - чл.109, ал.1,т.1 ПУДМВР, според която норма курсантите се отстраняват от академията със заповед на ректора преди завършване срока на обучение при незаверен семестър. Съгласно чл.95, ал.2, изр. второ от ПУДАМВР в студентските книжки по всяка дисциплина преподавателите удостоверяват с подпис участието в учебния процес и изпълнението на учебните задачи, а видно от копието на студентската книжка на жалбоподателя, същият не е получил заверка от преподавателите за две от учебните дисциплини "Хидравлика и противопожарно водоснабдяване" и "Химични, биологични и радиоактивни рискове", изучавани през летния семестър на учебната 2023 - 2024 година, което се потвърждава и от извлечението на главната книга за курсиста. По делото има постановен отказ на декана на факултета да разреши административна заверка на основание чл.95, ал.4 ПУДМВР. Представеното от К. медицинско удостоверение за трудоустрояване на К., за срок от 6 месеца, считано от 03.07.2024 година, е обсъдено в заповедта и обосновано е прието за неизвинително според АС, тъй като диагнозата "[заличен текст]" и противопоказанието за тежък физически труд са неотносими към двете теоретични дисциплини, по които липсва заверка и освен това е за период след завършване на летния семестър, който е до 28.06.2024 година. Решението на АС е правилно в обжалваните части. Неоснователно е твърдението на касатора, че се касае за наложено дисциплинарно наказание "отстраняване от академията". Видно от разпоредбата на чл.109, ал.1 ПУДАМВР в нея са уредени в осем точки хипотези, в които курсантът се отстранява преди завършване на срока на обучение, като в чл.109, ал.1, т. 6 ПУДАМВР е предвидено отстраняване за извършени дисциплинарни нарушения. В случая обаче жалбоподателят е отстранен на основание чл.109, ал.1, т.1 ПУДАМВР - поради незавършен семестър. Както правилно е посочил и АС това основание за отстраняване не е дисциплинарно нарушение и съответно в случая отстраняването не е дисциплинарно наказание. Това е така защото дисциплинарната отговорност е уредена в чл.160 -173 ПУДАМВР и в тези текстове липсва дисциплинарно нарушение "незаверен семестър". Незавереният семестър е обективен факт, поради който се отстранява курсантът, без същият да е дисциплинарно нарушение и да се провежда дисциплинарно производство. Това следва и от систематичното място на чл.109, ал.1 ПУДАМВР, който не е в главата за дисциплинарната отговорност, а е в глава "Отписване, отстраняване, прекъсване и възстановяване на курсантите, студентите и специализантите. Същият съдържа и други хипотези на отстраняване поради обективни факти, които не са дисциплинарни нарушения - например слаб успех, отнемане на разрешението за достъп до класифицирана информация, при които също не се провежда дисциплинарно производство. В случая АС правилно е обсъдил законосъобразността на обжалвания акт - заповед за отстраняване на курсанта поради незаверен семестър. Съдът не е имал задължение да обсъжда дали са били налице основания за отписването на курсанта по здравословни причини, доколкото пред съда не е обжалван отказ за отписване по здравословни причини. При отказ на декана да завери административно /л.29 от първоинстанционното дело/ ректорът е действал при обвързана компетентност и е бил длъжен да отстрани К. на основание чл.109, ал.1, т.1 ПУДАМВР. Предвид изложеното решението е правилно в обжалваните части и същите следва да бъдат оставени в сила. С оглед изхода на спора няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение