Решение № 8133 от 17.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15870/2009 г.

Решение № 8133 от 17.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15870/2009 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Бойко Ботев, в качеството му на пълномощник на Рахел Йахини, срещу решение от 27.02.2009 г., постановено по адм. дело № 1623/2000 г. от Софийски градски съд, АО. В жалбата се мотивират отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяната на съдебния акт. Ответникът - областният управител на област София и заинтересованите страни - Министерство на енергетиката, икономиката и туризма и Асоциация "Енергетика" не вземат становище. Заинтересованата страна НЕК - ЕАД в писмено становище пледира за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключени за неоснователност. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователна, жалбата на Рахел Йахини срещу мълчаливия отказ на областния управител на област София по заявление вх. № РД-97-00-6205 от 19.11.1998 г. за обезщетяване по реда на ЗОСОИ за одържавения от наследодателя й недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. София, ул. "Веслец" № 5, заедно с таванско и зимнично помещение, както и припадащите се към него 40/100 ид. части от общите части на сградата и от дворното място. За да постанови този резултат е приел, че жалбоподателката е наследник по завещание на Нисим Самуил Нисим, от когото е бил одържавен, на осн. чл. 23 от Наредбата за събиране на данъци и такси и изпълнителен лист от 29.06.1954 г., процесния имот. През 1972 г. на ъгъла на улиците "Веслец" № 5 и "Триадица" № 8 е построена девететажна административна сграда, актувана с акт за публична държавна собственост № 03377 от 03.04.2003 г., която е предоставена на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси на осн. РМС № 371 от 29.10.1991 г., ПМС № 242 от 26.05.1997 г., ПМС № 179 от 10.09.1999 г. и Решение на НС от 21.12.2001 г. Съдът е указал на жалбоподателката, но същата не е представила доказателства за собствеността на наследодателя й върху имота, чието обезщетение се търси, както и за това каква част от неговата собственост е била предмет на одържавяването. При тази фактическа установеност съдът е направил извод, че не са налице законово изискуемите предпоставки на чл. 2, ал. 1 от ЗОСОИ, за да бъде призната Рахел Йахини за правоимаща. Отделно от това имотът е бил одържавен по реда на Наредбата за събиране на данъци и такси от 1952 г., която е въведена с § 1 от ПЗР на ЗОСОИ в приложното поле на чл. 2, ал. 1 от ЗВСВОНИ и обявена за противоконституционна с Решение № 4 от 11.03.1998 г. (в сила от 21.03.1998 г.), постановено по конст. дело № 16/1997 г. от Конституционния съд (КС) на РБ. Тъй като искането за обезщетяване за отчуждения по реда на Наредбата за събиране на данъци и такси е депозирано след датата на влизане в сила на решението на КС претенцията за обезщетяване е неоснователна, тъй като е извън приложното поле на закона. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Не са налице отменителните основания посочени от касатора. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по случая, събрал е всички относими към спора доказателства, като е дал възможност на страните да представят допълнително такива, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. Безспорно е, че Рахел Йахини е депозирала заявление за обезщетяване по реда на ЗОСОИ в срока по чл. 6, ал. 1 от същия закон, пред компетентния административен орган. В заявлението е посочено, че имотът е бил одържавен по реда на ЗОЕГПНС, а одържавените по този ред имоти подлежат на реституция, съгласно нормата на чл. 1, ал. 1 вр. чл. 3, ал. 3 от ЗВСВОНИ. Тези данни се опровергават от доказателствата по делото - акт за държавна собственост на недвижим имот № 5925 от 1954 г., от който е видно, че на осн. чл. 23 от Наредбата за събиране на данъци и такси и изпълнителен лист от 29.06.1954 г. от Нисим Нисим са одържавени ... (не се чете) идеални части от партерен апартамент, находящ се на ул. "Веслец № 5, заедно с таванско и зимнично помещение, заедно с 40/100 ид. части от общите части. Първоначално с разпоредбата на § 1, т. 1, б. "а" от ПЗР на ЗОСОИ се предвижда възстановяване на собствеността и върху имоти, отнети по Закона за събиране данъците и други държавни вземания (обн., ДВ, бр. 304 от 1948 г.; отм., ДВ, бр. 12 от 1952 г.) и Наредбата за събиране на данъци и такси (Изв., бр. 13 от 1952 г.), преименувана в Наредба за събиране на държавните вземания (ДВ, бр. 59 от 1963 г.). С Решение № 4, постановено по КД № 16/1998 г. обаче тези актове са изключени от приложното поле на реституционния закон, както правилно е приел и решаващия съд. В мотивите на КС е посочено, че: "... В цитираните нормативни актове се уреждат административно-правни отношения във връзка със събиране на данъци, такси и други вземания на държавата с публично-правен характер. Натоварени да събират държавните вземания и в трите нормативни акта са финансовите органи към общините (в най-ранните години наричани бирници), като с развитието на уредбата в последната по време на издаване наредба функции за събиране на част от държавните вземания се възлагат и на съдебните изпълнители към правосъдната система. Предвидено е обжалване на актовете пред първоинстанционен съд, като продажбата на движими и недвижими имоти поради незаплатени данъци е ставала по реда на действащия по време на прилагане на нормативния акт граждански съдопроизводствен закон, тоест принудителното събиране на закъснелите държавни вземания се е придружавало с правото на данъкоплатеца да бъде защитен чрез съдебно-административен процес. Така изброените и обобщени норми за събиране на държавни вземания с нищо не налагат възстановяване собствеността на продадените за неплатени данъци имоти от данъчните органи или от съдебните изпълнители. В разпоредбите и на трите нормативни акта не е налице хипотеза на принудително отнемане от държавата на имоти на граждани без обезщетение, за да е необходимо собствеността да се върне чрез реституция. Гражданите са длъжни да плащат данъци и такси ... и ако техните имоти са продадени или възложени на държавата-кредитор по реда на принудителното изпълнение от съответния изпълнителен орган, това е напълно законно и оправдано. Затова връщането на тези имоти, предписано с § 1, т. 1, буква "а" от Преходните и заключителните разпоредби, противоречи на чл. 61 и на чл. 6, ал. 2 от Конституцията, защото поставя данъкоплатците в неравно положение спрямо възложените им с данъчните закони задължения, като облагодетелства неизправните данъкоплатци. Атакуваното разрешение не може да бъде оправдано с чл. 60, ал. 2 от Конституцията, който допуска със закон да се въвеждат данъчни облекчения, тъй като атакуваната разпоредба не въвежда облекчения, а освобождава от данъчно задължение чрез връщане на платеното, когато то е станало в резултат на законно проведено принудително изпълнение". С оглед изложеното ... Конституционният съд приема, че следва да се обяви за противоконституционна част от разпоредбата на § 1, т. 1, буква "а" от Преходните и заключителните разпоредби на ЗОСОИ, с която към чл. 2, ал. 1 ЗВСОНИ се добавя "... и по Наредбата за събиране на данъци и такси (Изв., бр. 13 от 1952 г.), преименувана в Наредба за събиране на държавните вземания (ДВ, бр. 59 от 1963 г.)." Ето защо е правилен извода на съда, че в конкретния случай имотът на Нисим Самуил Нисим не подлежи на реституция. Законодателят е приел ЗОСОИ, защото с него се дава възможност да бъдат обезщетени онези лица, чиито имущества са били одържавени по закони, за които не е било предвидено обезщетяване или пък е било предвидено такова, но с оглед конкретната ситуация обезщетението не им е било изплатено. Следователно изводът на първостепенния съд, че в конкретния случай не се дължи обезщетение по реда на ЗОСОИ, е обоснован и законосъобразен. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,