Решение № 834 от 22.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11491/2013 г.

Решение № 834 от 22.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11491/2013 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Столична РДНСК, чрез проц. представител ю. к. Анна Сабинова, против Решение № 4078/18.06.2013 г., постановено по адм. д. № 4564/2009 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Бейт шама" ЕООД, гр. София, чрез управителя Газуан Шараф, против заповед № ДК-02-СО-21 от 03.04.2009 г., издадена от началник сектор "Строителен контрол" в СРДНСК. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си, решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, е достигнал до верни правни изводи. С оспорената пред първата инстанция заповед е разпоредено премахването на незаконен строеж "Гараж с пристройка", находящ се в УПИ ХI-601, 603, кв. 207Б, м. "Гърдова глава" по плана на гр. София, при условията на § 184, т. 12 ЗИД ЗУТ. За процесния строеж е влязъл в сила отказ за узаконяването му, решение на АССГ от м. април 2011 г. Мотивирано и обосновано решаващият съд е направил паралел между узаконяване и търпимост. Ако незаконен строеж бъде признат за незаконен с влязъл в сила акт, от това не следва автоматично задължение за неговото премахване. Законът изрично е предвидил хипотези (в § 16 ПР ЗУТ за настоящия казус), при наличието на условията, от които - незаконните строежи не подлежат на премахване като търпими. Прието е заключението на СТЕ, видно от което е, че процесният "Гараж с пристройка" е бил допустим по действащите към момента на построяване правила и нормативи, както и че е бил деклариран за узаконяване в определения за това срок, т. е. налице са условията на § 16, ал. 3 ПР ЗУТ. Нещо повече - видно от доказателствата е, че процедура по узаконяване е била висяща към момента на издаване на административния акт, предмет на настоящото производство - 03.04.2009 г. В оспорения административен акт органът не е изследвал наличието на условията за търпимост на незаконния строеж, които решаващият съд е намерил и на които се е позовал с отменителния си акт. Неправилно и в повече в мотивите си съдът е разсъждавал и по наличие на условията на § 127, ал. 1 ПЗР ЗУТ, която норма не е приложима в настоящото производство. Тези разсъждения, обаче, не правят обжалвания съдебен акт нито неправилен, нито незаконосъобразен, както твърди касаторът. В обжалваното решение ясно и категорично диспозитивът е обоснован с критерия, заложен в § 16, ал. 3 ПР ЗУТ. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав