Решение № 245 от 10.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4216/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на С. Е. Й. от [населено място], общ. Свищов, чрез адв. И. Тошев, срещу Решение 732 от 01.03.2024 г., постановено по адм. дело 616/2023 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлен изцяло предявеният от касатора срещу Областна дирекция на МВР гр. Велико Търново иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на сумата от 10 000 лв., съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконни фактически действия на служители на РУ Свищов, осъществени при задържането на ищеца на 05.10.2017 г. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да осъди ОД на МВР гр. Велико Търново да заплати на С. Е. Й. претендираната сума в пълен размер. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател С. Е. Й. се явява лично и с адв. И. Тошев, който поддържа касационната жалба, а по същество развива доводи за основателност на касационната жалба, съответно - за неправилност на обжалваното с нея съдебно решение. Ответната страна, Областна дирекция на МВР гр. Велико Търново, редовно призована, не изпраща представител. От същия по делото е депозирано писмено становище по касационната жалба с подробно развити в него доводи за неоснователност на същата, съответно за правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав намира касационната жалба за предявена от надлежна страна, за която подлежащото на касационно оспорване съдебно решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение Административен съд Велико Търново е отхвърлил изцяло предявения от С. Е. Й. против ОД на МВР гр. Велико Търново иск на стойност 10 000 лв. за причинени му неимуществени вреди, резултат от незаконосъобразни фактически действия на служители на РУ Свищов, осъществени при задържането му на 05.10.2017 г. Обжалваното в настоящото производство съдебно решение е постановено, след като с Решение 9876/18.10.2023 г. по адм. д. 7798/2023 г. по описа на ВАС, ІІІ отделение е отменено постановеното по адм. д. 701/2022 г. по описа на АС Велико Търново решение 172/23.06.2023 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Ищецът твърди, че при управление на лек автомобил и след спирането му от полицейските служители, с които имал лоши отношения и вражда от доста време, му било поискано свидетелство за управление на МПС и регистрационния талон на автомобила. В хода на извършената му проверка били установени нарушения на ЗДвП, за които му бил съставен АУАН 177804/05.10.2017 г. .Ищецът се обадил на сина си за извършваната му проверка, който скоро дошъл на място. След връчване на така съставения акт, единият от полицейските служители поискал от ищеца да предаде ключовете за автомобила, тъй като, предвид констатираното нарушение - управление на МПС с изтекъл СУМПС ,следвало да бъдат свалени регистрационните табели на автомобила и същият да бъде спрян от движение. Пристигналият междувременно на мястото на проверката син на ищеца, след размяна на реплики с полицаите, се протегнал да извади ключовете на автомобила от таблото, но друг от проверяващите служители ги дръпнал рязко и с това си движение отворил вратичката на сейфа, от където изпаднал плик. Последвала укорителна реплика от ищеца към двамата полицаи, че за тази гавра Господ щял да ги накаже, без да прави разлика между тях и децата им, при което те започнали да го удрят и ритат /както и сина му/, положили ги на със силови хватки на предния капак на автомобила, с извити на гърба ръце, където били удряни и ритани отново и им били поставени белезници зад кръста, след което го хвърлили на земята на колене. На ищеца и сина му били връчени заповеди за задържане за срок от 24 часа, вследствие на което били откарани в ареста в град Павликени. Четири часа по-късно били освободени. Въз основа на изготвен от полицейските служители доклад за случая срещу ищеца било образувано досъдебно производство за извършени престъпления по чл. 325, ал. 2 НК и чл. 270, ал. 1 НК, частично прекратено с влязло в законна сила прокурорско постановление изх. 1226/28.11.2017г. по описа на РП-гр.Свищов. Твърди, че в резултат на посочените действия на органите на РУ-Свищов са му причинени телесни увреждания с разстройство на здравето, негативни преживявания - уплаха, стрес, чувство на безпомощност, унижение и срам, за обезвредата на които претендира обезщетението, предмет на исковата му претенция. Съдът е приел за безспорно установено по делото, че ищецът С. Е. Й., е бил спрян при управление на автомобил от полицейски служител за извършване на проверка. След установяване на нарушения започнал да се държи неуважително, а действията на сина му, изразяващи се в неизпълнение на полицейско разпореждане, довели до използването на физическа сила и помощни средства, на който ищецът се противопоставил като бутнал един полицаите, което наложило и неговото задържане, при което е използвана също физическа сила и помощни средства. Съдът е приел, че от приложените по делото доказателства и допълнително събраните такива, не може да се направи извод, че твърденията на ищеца са доказани по несъмнен начин. Изложил е и съображения, че след като ищецът изведнъж е блъснал в гърдите полицейски служител с цел да осуети свалянето на регистрационните табели на автомобила, е възникнала хипотезата на чл. 85, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, а именно- нападение срещу полицейски орган от лице от мъжки пол, във видимо добро физическо състояние независимо от възрастта си /[възраст] към този момент, но ръководил взвод във Франция 9 години по думите му в съдебно заседание на 07.06.2023 г./, което обуславя необходимостта от използването на физическа сила и помощни средства от страна на полицейските органи. Счел е, че при внезапно нападение няма как използването на физическата сила да е след предупреждение, каквато възможност допуска чл. 86, ал. 1 от ЗМВР , като, освен това, поставянето на белезниците отзад на гърба е правилния начин за действие съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба 8121з-418 от 14.03.2017 г. за реда за употреба на физическа сила и помощни средства от служителите на Министерството на вътрешните работи. Съдът е заключил, че установените в съдебно-медицинското удостоверение от 06.10.2017 г. травми кореспондират именно на начина на задържане, описан от свидетеля Г., който е хванал за ръката С. Е. Й., като същите се обясняват с поведението на ищеца -безспорно оказаната съпротива и дърпането му при поставянето на белезниците. Заключил, че при извършеното задържане не се установява неоправдано или прекомерно използване на сила или други нарушения на ЕКЗПЧ. След подробно обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, АС Велико Търново е отхвърлил изцяло предявения иск като неоснователен, приемайки че не е налице една от кумулативно изискуемите по закон предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл.1 от ЗОДОВ не се доказва извършването на незаконосъобразни фактически действия от страна на полицейските служители. Съдебното решение е частично неправилно по следните съображения. Неправилен е решаващият извод на АС- Велико Търново за това, че по делото не се доказва наличието на незаконосъобразни фактически действия от страна на полицейските служители при осъществяване задържането на ищеца при проверката на управлявания от него автомобил на 05.10.2017г. Съдът не е изпълнил указанията по тълкуването и прилагането на закона, цененето на вече събраните доказателства и относимата съдебна практика на ЕСПЧ, съдържащи се в мотивите на отменителното решение на ВАС и отново е стигнал до неправилния извод за законосъобразност на всички фактически действия на служителите на МВР при задържането на ищеца. При изясняване на фактите неправилно АС-Велико Търново е приел за достоверни и е кредитирал единствено свидетелските показания на полицейските служители, вкл. и напусналата вече структурата на МВР св. Л.Г.. Същите действително са очевидци на случилото се, но в същото време са същностно заинтересовани от изхода на делото. Св.С.Й. и св.В.Г. продължават да бъдат служители на МВР, именно законосъобразността на техните фактически действия са предмет на установяване / макар и преюдициално/ в процеса, поради което, ако се установи незаконосъобразност на същите действия, това би довело до финансово ощетяване на държавната структура-техен работодател- от една страна, а от друга би могло да ангажира тяхната дисциплинарна отговорност и във всички случаи засяга професионалната им репутация. В същото време, абсолютно неоснователно, съдът е игнорирал показанията на други очевидци на събитието, установяващи употребата на сила спрямо ищеца, нанасянето на удари върху тялото му, събарянето му на земята на колене,за да му се сложат белезници и др., позовавайки се на това, че тези показания били недостоверни и дадени от лица, които не били разпитани в проведеното по делото досъдебно производство. Цененето на всички събрани по делото доказателства показанията на двете групи разпитани свидетели и писмените доказателства / вкл. постановлението за привличане на обвиняем от 13.10.2017г. и постановлението за частично прекратяване на досъдебно производство от 28.11.2017г. - л.13-15 по адм.д. 701/2022/ВТАС, медиц. удостоверение от 06.10.2017г. и др./- поотделно и в тяхната цялост, налага извод за наличие на незаконосъобразни фактически действия от страна на служителите на МВР при задържането на ищеца на 05.10.2017г. Дори свидетелите- полицейски служители удостоверяват, че при извършената на тази дата проверка на автомобила, управляван от ищеца, същият е проявявал раздразнението си и несъгласието си с констатациите на проверяващите най-вече вербално като е твърдял, че полицейските служители само имитират работа, че господ ще им върне- на тях и на децата им и др. В същото време той фактически не е извършил никакви действия, осуетяващи планираната проверка спрял е автомобила при подадения му сигнал, предоставил е СУМПС, предоставил е исканата жилетка и др. Дори да се приеме, че вербалните му нападки спрямо полицаите са ескалирали при появата на сина му, същите пререкания не са основание за повалянето му на земята и употребата на физическа сила за задържането му./св.Г. удостоверява само говорене от страна на ищеца към полицаите, което квалифицира като безобразно поведение , станало причина за задържането му с белезници/. Единствено св.С.Й. и св.В.Г. / най- заинтересованите от изхода на спора/ свидетелстват за оказана от страна на ищеца съпротива чрез физически действия, извън говоренето, изразяваща се в блъсване на св. Й. в гърдите, в резултат на което същият направил една-две крачки назад. Подобно физическо бутане/ извършено еднократно/ е отразено и в изготвената в същия ден от св. В.Г. до началника на РПУ-Свищов докладна записка и е приповторено в постановлението за привличане на С. Й. като обвиняем по ДП /впоследствие прекратено/. От съвкупността на свидетелските показания , разясняващи целия механизъм на осъщественото от ищеца бутане на полицейския служител, не може да се направи извод за това, че бутането е умишлено с цел осуетяване на проверка по чл.85, ал.1,т.1 от ЗМВР, а още по-малко- че съставлява нападение срещу полицейски орган по см. на чл.85, ал.1,т. 5 от ЗМВР / както неправилно го е определил административният съд в мотивите на решението си/. Самият бутнат , св.С.Й., не е възприел това физическо съприкосновение като нападение срещу себе си той е бил бутнат от възрастния човек, не знае дали с една или с две ръце,в резултат на което не е паднал, ищецът не е влизал силно срещу него, просто го е бутнал/л.174-175 от адм.д. 701/2022/ВТАС/. Подобно бутане не може да съставлява основание за прилагане на физическа сила и помощни средства от вида и по начина на прилагането им, тъй като не попада в хипотезите на чл.85, ал.1 от ЗМВР и използването им не е абсолютно необходимо в случая. Ако поведението на сина на ищеца може да се квалифицира като основание за използване на физическа сила и помощни средства от страна на полицейските служители спрямо него, то това не се отнася за поведението за ищеца. Дори да се приеме, че подобно бутане на полицейски служител попада в хипотезата на чл.85, ал.1,т.1 от ЗМВР/ каквото не е становището на настоящия касационен състав/, то и в този случай извършените от полицейските служители фактически действия по задържането на ищеца чрез повалянето му на земята, нанасяне на удари и поставянето му на колене с ръце, вързани отзад с белезници, са незаконосъобразни, тъй като се явяват прекомерни - интензитетът и характерът на приложената сила не съответстват на вида на проверката и констатираните нарушения, личността на задържания и поведението му при задържането. Това бутане на полицейския служител може да се третира като съпричиняване на вредата, но не съставлява основание да се приеме, че конкретните фактически действия по употребата на сила и специални средства в случая са законосъобразни и съответстват на разпоредбата на чл.85 от ЗМВР, както и на целта на закона. Доказани по делото са и другите елементи от сложния фактически състав на отговорността на държавата за вреди по чл.1 от ЗОДОВ. Видно от събраните по делото гласни доказателства св.М.Й. , св.Д.А.; медицинското удостоверение от 06.10.2017г. и приетата по делото съдебно-психиатрична експертиза, се доказва реалното настъпване на вредите- преживени болки и страдания, обида,страх, унижение, както и влиянието на инцидента върху психическото състояние на ищеца и наличието на пряка и непосредствена причинно- следствена връзка между търпените вреди и незаконосъобразните фактически действия на полицейските служители при задържането на С.Й. на 05.10.2017г. По горните съображения и на основание чл.52 от ЗЗД във вр. с чл.5, ал.2 от ЗОДОВ настоящият състав на ВАС намира, че съдебното решение следва да бъде отменено в частта, в която предявеният иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е отхвърлен за сумата над 800 /осемстотин /лв до пълния му предявен размер от 10 000 лв, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба - 30.09.2022г. до окончателното изплащане на главницата и, вместо него, ВАС следва да постанови друго по съществото на спора, с което да осъди Областна дирекция на МВР гр. Велико Търново да заплати на С. Е. Й. от [населено място], община Свищов, [улица], [ЕГН] сумата от 800 /осемстотин/ лв, съставляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, резултат от незаконосъобразните фактически действия на полицейски служители, изразяващи се в прилагането на ненужна и прекомерна физическа сила и помощни средства при задържането на С. Й. на 05.10.2017, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба.В останалата му част съдебното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора ОД на МВР- гр. Велико Търново следва да бъде осъдено да заплати на С. Е. Й. от [населено място], община Свищов, [ЕГН] съдебни разноски и за двете съдебни инстанции съразмерно на уважената част от иска, както следва : общо 185 /сто осемдесет и пет /лв Водим от горното и на основание чл.чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение