Решение № 6529 от 1.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 361/2021 г.

Решение № 6529 от 1.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 361/2021 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" /БДИБР/ към Министерство на околната среда и водите /МОСВ/, против решение № 215 от 13.10.2020 г., постановено по административно дело № 388/2019 г. на Административен съд - Сливен, с което по жалба на "Водоснабдяване и канализация – Сливен" ООД е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 114 от 08.07.2019 г. на директора на БДИБР към МОСВ. С доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се претендира отмяна на решението. Ответникът - "Водоснабдяване и канализация – Сливен" ООД, чрез процесуален представител адв. С. Р., в представено по делото писмено становище излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претедира присъждането на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е бил АУПДВ № 114 от 08.07.2019 г. на директора на БДИБР към МОСВ. С акта на "Водоснабдяване и канализация – Сливен" ООД, гр. Сливен, на основание чл. 195б, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "б" от Закона за водите (ЗВ) са установени дължими публични задължения в размер на главница – 73 214, 68 лв., представляваща такса за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. за правото на водовземане от подземни води за населените места в община Сливен, за които няма издадени разрешителни при отнети и подадени водни маси от 3 660 734 куб. м., ведно с лихва за периода на забава в размер на 9 437, ЗЗ лв. Правото на водовземане е предоставено по силата на Разрешително за водовземане № 0396/04.07.2001 г., издадено от МОСВ, съгласно което на дружеството е предоставено право на водовземане от сондажни кладенци – 107 бр., шахтови кладенци – 67 бр., дренажи – 140 бр и каптажи на естествени извори – 12 бр., за цели: "питейно-битово водоснабдяване" с място на водоползване населените места от общини Сливен, Нова Загора, Котел и Твърдица, област Сливен, с краен срок на действие на разрешителното: срока за преоформяне на разрешителното за всяко конкретно водовземно съоръжение или система посочен в Приложение № 1. За добитите количества подземна вода, дължимата годишна такса за 2017 г. е изчислена съгласно чл. 12, ал. 2, т. 1 от Тарифата за таксите за водоползване, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383/29.12.2016 г., обн., ДВ. бр. 2 от 06.01.2017 г., в сила от 01.01.2017 г. Таксата е изчислена за ползвани водни количества по подадени справки и декларации по чл. 194б от ЗВ от управителя на "Водоснабдяване и канализация – Сливен" ООД. За да отмени оспорения акт, административният съд е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 195б, ал. 1 от ЗВ в предвидената от закона писмена форма и съдържание, съответстващо на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК, но същият е постановен при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие на материалния закон. Този извод е обоснован след като съдът е приел за спорен въпроса относно водоснабдяването на селата Гергевец, Крушаре и Самуилово от различни водоизточници, като не се измерват отделно водни количества. От съвкупния анализ на доказателствата по делото и приетите в хода на съдебното производство комплексна съдебно – техническа експертиза /СТЕ/ и допълнителна такава, съдът обосновава извод, че е налице смесване на водоизточници, посочени в Разрешително № 0396 и процесния АУПДВ и водоизточници от други разрешителни, а именно: разрешително № 1204/08.10.2002 г. за водоснабдителна група "Гергевец" и съответно – други АУПДВ. Според заключението на експерта общо констатираното водно количество в оспорения акт включва водни количества за населени места, които се водоснабдяват от водоснабдителни системи по други разрешителни и с други издадени по тях АУПДВ, а именно - за ВС "Гергевец", откъдето се осъществява водоподаване към селата Гергевец и Крушаре, изцяло, и към село Самуилово, частично, е налице отделно разрешително – Разрешително № 1204/08.10.2002 г. и за таксите по ползваните въз основа на същото водни количества за 2017 г. е издаден АУПДВ № 94/03.07.2019 г. за сума от 17 751, 24 лв. Това задължение е заплатено от задълженото дружество на 17.07.2019 г., видно от представеното по делото платежно нареждане /л. 258 от делото/. С оглед описаното и при доказано наличие на смесване на води от различни водоизточници, според състава обективно е невъзможно, да се отчете реалното количество ползвана вода през процесния период по начина, по който е посочена – общо за конкретните населени места. При тези данни и доколкото от доказателствата се установява по безспорен начин, че възприетите от административния орган ползвани водни количества за питейно - битовото водоснабдяване на селата Крушаре, Самуилово и Гергевец не са черпани само от водоизточници по процесното разрешително, а са смесени с допълнително подавани водни количества, черпани и от други водоизточници, за които е издадено друго разрешително, съдът излага в мотивите си, че няма как да се установят с точност ползваните от водоизточниците по Разрешително № 0396/04.07.2001 г. и посочени в акта водни количества. Така установеното от експерта при извършената непосредствена проверка на място налага извода според съда, че посочените в процесния АУПДВ стойности като дължими такси за водовземане не са изчислени на база реално иззетите количества вода от съответните водоизточници. Съобразявайки нормата на чл. 194, ал. 2 ЗВ, съгласно която таксата по ал. 1, т. 1, букви "а" и "б" се определя на базата на отнетия обем вода и съответните норми за водопотребление, определени в наредбата по чл. 117а, решаващият състав излага доводи, че възприетият от административния орган отнет обем вода не съответства на фактически иззетите количества от съответните водоизточници за селата Самуилово, Гергевец и Крушаре, което променя и общия размер на дължимите такси за 2017 г., визиран в диспозитива на оспорения АУПДВ. В подкрепа на горното съдът сочи и обстоятелството, че установеното от експерта смесване на водни количества от два различни водоизточника е констатирано и при извършената документална проверка от длъжностно лице при БДИБР в констативен протокол /КП/ № СЛ 94/08.03.2018 г., т. е. в хода на административното производство са липсвали конкретни и точни данни за количества доставени водни маси до посочените населени места, за които ясно е посочено, че се захранват (изцяло или частично) от водоизточник с различно разрешение за водоползване. С оглед изложеното, съдът счита, че при липса на такива данни, некоректно е изчислена и следващата се такса както в цитирания КП, така и в оспорения административен акт, като при издаване на процесния АУПДВ органът е следвало да съобрази, че приетите при проверката изходни данни за отнети водни количества не са коректно отчетени и не съответстват на реално отнетите количества, поради което не могат да послужат като годна база за изчисление на такса за водовземане. В тази връзка определеното с АУПДВ задължение за плащане на такса за водовземане, изчислена върху водни количества, по – големи от реално отнетите от посочения водоизточник, съдът приема за незаконосъобразно. В допълнение съставът посочва, че доколкото в процесния случай срокът на издаденото разрешително е изтекъл и същото не е подновено, неприложима е и нормата на чл. 6, ал. 4 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (обн. ДВ, бр. 50/01.07.2011 г., отм. бр. 2/06.01.2017 г.), съгласно коята, до монтиране на отговарящи на нормативните изисквания измервателни устройства, таксата за водовземане се определя на базата на максимално разрешеното водно количество в разрешителното, тъй като при липса на измервателно устройство на конкретния водоизточник и при липсата на издадено разрешително за същия, няма как коректно да бъдат извлечени данните за количествата иззети води. По изложените мотиви административният съд обосновава краен извод за незаконосъобразно формирани с АУПДВ стойности на дължими такси за водовземане от водни обекти, които са визирани в друго разрешително за питейно-битовото водоснабдяване на три от посочените в акта населени места и е постановил неговата отмяна. Така постановеното решение е правилно. Неоснователно е твърдението в касационната жалба за необоснованост на обжалвания съдебен акт. Детайлно и подробно първоинстанционният съд е разгледал и обсъдил спорните по делото въпроси, в съответствие със закона. Съдът е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорвания административен акт, като счита същите за обосновани и изведени въз основа на фактите по делото, подробно описани в обжалваното решение, поради което настоящият съд не смята да ги преповтаря. По отношение на оплакването за противоречие с материалния закон, следва да бъде изложено следното: Няма спор по делото, че "Водоснабдяване и канализация – Сливен" ООД е титуляр по Разрешително за водоползване № 0396/04.07.2001 г., което към момента на издаване на процесния АУПДВ е с изтекъл срок на действие. Не е спорно и обстоятелството, че водовземните съоръжения за питейно – битово водоснабдяване на населените места на територията на община Сливен се експлоатират от същото дружество. Съгласно разпоредбата на § 9 от ПЗР на ЗВ, когато използването на водите се осъществява на основата на издадени разрешителни или без основание, лицето, използващо водите, дължи заплащане на таксите, предвидени в този закон, считано от влизането в сила на тарифите, предвидени от този закон, независимо от етапа, на който се намира процедурата за издаване или преоформяне на разрешителното му. На основание чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗВ дружеството дължи такса за правото на ползване на подземни води, като таксата се определя на базата на отнетия обем вода и съответните норми за водопотребление, определени в наредбата по чл. 117а /чл. 194, ал. 2 ЗВ/. В съответствие с установените факти и материалноправните разпоредби са достигнатите от първоинстанционния съд изводи досежно незаконосъобразността на издадения АУПДВ. Водоснабдяването на селата Гергевец и Крушаре от водоснабдителна система /ВС/ Гергевец, а на с. Самуилово от ВС Самуилово посредством 1 бр. шахтов кладенец и от ВС Гергевец посредством 2 бр. тръбни кладенци, като не се измерват отделно водни количества, са обстоятелства, констатирани както в хода на административното производство, така и в хода на съдебното такова. Видно от съдържанието на представеното по делото разрешително за водоползване № 1204/08.10.2002 г. /л. 248 и сл. от делото/ питейно – битовото водоснабдяване на гр. Сливен и с. Крушаре от водоснабдителната група "Гергевец" ще се осъществява посредством 11 бр. тръбни кладенци, данни съответни на описаните в приложение № 1 към Разрешително за водовземане № 0396/04.07.2001 г. относно ВС Гергевец със срок за преоформяне на разрешителното – м. 12. 2001 г. Горното идва да покаже, че за вододобивна система Гергевец за водоизточници в с. Гергевец с ЕКАТТЕ: 14800 и в с. Крушаре с ЕКАТТЕ: 40083, с място на водовземане съответно – землището на с. Гергевец и землището на с. Крушаре и място на водоползване – гр. Сливен и с. Крушаре, с цел – питейно – битово водоснабдяване е издадено ново разрешително през 2002 г., във връзка, с което е издаден и АУПДВ № 94/03.07.2019 г., с който е установено по основание и размер задължение на "Водоснабдяване и канализация – Сливен" ООД за разрешеното право на водовземане от подземни води за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. в размер на - главница 17 751, 24 лв. и лихви в размер на 2263, 46 лв. /л. 254 от делото/. В тази връзка правилно е прието от решаващия състав, че общо отнетото водно количество, констатирано в процесния АУПДВ за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г., включва водни количества за населени места, които се водоснабдяват от водоснабдителни системи по други разрешителни и с други издадени по тях АУПДВ. Възражението на касатора относно липсата на издадено разрешително за водоснабдяването на с. Гергевец и с. Самуилово и в тази връзка необоснованост на мотивите на първоинстанционният съд, не може да бъде споделено. Видно от констативно – съобразителната част на даденото допълнително заключение по СТЕ, при извършена проверка на технологичните схеми на водоснабдяване се установява, че с. Гергевец се захранва от 2 бр. тръбни кладенци, които са в землището на с. Самуилово и допълнително се водоснабдява от ВС Гергевец, като различните водни количества не се измерват отделно. Съобразно разпоредбата на чл. 202 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, съдът е възприел заключението на вещото лице, обсъждайки го ведно с останалите доказателства, а именно констатирането на същите обстоятелства още в хода на административното производство, видно от съдържанието на КП № СЛ 94/08.03.2018 г. /л. 73 от делото/, съгласно който водовземането за с. Гергевец се осъществява от ВС Гергевец. Изводът, формиран от експерта, че има смесване на водоизточници, посочени в Разрешително № 0396/04.07.2001 г. и процесния АУПДВ и водоизточници от разрешително № 1204/08.10.2002 г. за водоснабдителна група "Гергевец", не е оборен в хода на съдебното производство и следва да бъде споделен. На следващо място, обстоятелството, че водоснабдяването на с. Самуилово се извършва от два водоизточника, без възможност отнетото водно количество да бъде измерено по водоизточници, обосновано е прието от съда като пречка да се установят с точност ползваните от водоизточниците по Разрешително № 0396/04.07.2001 г. и посочени в акта водни количества. В този смисъл изводите на съда относно порочността на начина на определяне на отнетия воден обем и на размера на таксата се явяват правилни. В допълнение следва да се посочи, че видно от съдържанието на приложените по делото доказателства и посочените от органа фактически основания за издаването на процесния АУПДВ, размерът на дължимата годишна такса е изчислен на база подадена от дружеството справка за 2017 г. /л. 157 и сл. от делото/, от която се установява количеството подадена вода за районите на гр. Сливен, гр. Нова Загора и гр. Твърдица, водовзето от различни водоизточници. От съдържанието на представените справки по райони не се установява количеството отнета вода, като този факт не се установява и от приложените декларациите по чл. 194б от ЗВ, с които е декларирано иззетото количество вода за 2017 г. по Разрешително № 0396/04.07.2001 г. за водовземане от подземни води за 16 населени места в общ. Сливен, общ. Нова Загора и общ. Твърдица. Декларираният от дружеството отнет годишен воден обем е 1 405 121 куб. м. В процесния АУПДВ дължимата годишна такса за периода е изчислена на база 3 660 734 куб. м. отнет воден обем за питейно – битово водоснабдяване на 40 населени места на териториите на общини Сливен, Нова Загора и Твърдица. В тази връзка доводите на касатора, че е налице съвпадение между декларираното от дружеството и отразеното в акта водно количество се явяват неоснователни. Следва да се отбележи, че добитото, респ. отнетото водно количество от подземните източници, които ползва "Водоснабдяване и канализация – Сливен" ООД не е идентично с количеството подадена вода към съответните населени места и реално ползвания обем вода от абонатите. Както се каза по – горе, размерът на таксата по чл. 194 ЗВ се определя на база отнетия обем вода и в този смисъл е и разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване. По силата на чл. 170, ал. 1 АПК, в тежест на административния орган е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения административен акт, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, което в конкретния случай не е сторено. По изложените съображения оспореното в настоящото касационно производство решение на Административен съд – Сливен като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на ответника за присъждане на разноски по делото за касационната инстанция следва да бъде уважено, съобразно с представените доказателства за извършването им. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение