Решение № 8398 от 14.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3244/2011 г.

Решение № 8398 от 14.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3244/2011 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на Павел Георгиев Варадинов против решение по адм. д. № 2250/2010 г. по описа на АС - Пловдив. Иска отмяна с оплаквания за необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и незаконосъобразност. Трябвало да се ценят показанията на баща му, съдържанието на амбулаторния лист е невярно и незаконосъобразно е разпространявано, неправилни са изводите за анулирането на болничния лист, писмото трябвало да се изпрати на НОИ, а не до работодателя.

Ответната страна оспорва касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като не са налице всички елементи на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С решение № 3 от 3.01.2011 г. по адм. д. № 2250/2010 г. по описа на АС - Пловдив са отхвърлени четири обективно съединени искове за присъждане на обезщетения по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни актове и действия на длъжностни лица при ЛКК към Медицински център "Свети врач" АД . Тъй като касационният жалбоподател не е навел конкретни доводи по твърдението за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, настоящата съдебна инстанция не следва да се произнася по това касационно основание. Дължи произнасяне само по касационните основания за необоснованост материална незаконосъобразност.

1. По иска за обезщетение на неимуществени вреди настъпили от незаконосъобразно изявление на председателя на ЛКК, че ищецът лъже, че към ДКЦ 5 Тракия няма ЛКК.

За да отхвърли този иск като неоснователен, съдът е приел, че това изречение не е произнасяно, за което се обосновал с показанията на чл. от комисията д-р Хайм Пардо, а не с показанията на бащата на ищеца Павел Варадинов.

Всъщност дори това изявление да е казано по време на заседанието на общата ЛКК на 2.08.2010 г., това не може да ангажира отговорност на ответника по ЗОДОВ. Твърдението на ищеца в исковата молба и в хода на съдебното производство е, че е обиден от чл. на комисията, защото е обвинен в лъжа. Обидни изречения отправени до гражданин при и по повод извършване на административна дейност, не ангажира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, защото правоотношенията свързани с нанасяне на обида се развиват на плоскостта на гражданското право. Така е, защото претенцията следва да се предяви на друго основание и да се разгледа от гражданския, а не пред административния съд. Отговорността за обезщетения на държавата и общините е специална на ЗЗД и не поглъща гражданската деликтна отговорност.

1. По иска за обезщетяване от незаконосъобразно действие, изразяващо се в попълване в амбулаторен лист № 000910 от 2.08.2010 г. с анамнеза, че ищецът страда от "хроничен хепатит на база дрога". Твърди се в исковата молба, че тази анамнеза няма нищо общо с даденото направление от д-р Спасов и с амбулаторен лист от 27.07.2010 г.

За да отхвърли тази претенция съдът правилно е приел, че амбулаторният лист представлява официален писмен документ, чието съдържание може да се оспори само по реда на чл. 81, ал. 2 от АПК. Решението е законосъобразно. Амбулаторният лист представлява документ, чието съдържание може да се оспорва само по посочения административен ред по чл. 81, ал. 2 от АПК, поради което е недопустим косвен съдебен контрол за законосъобразност върху него в исковото производство по ЗОДОВ.

1. По иска за присъждане на обезщетение за вреди от нищожен административен акт, с който е анулиран болничен лист № 0447441 от 2.08.2010 г. на ЛКК при МЦ "Свети врач" АД.

Основанието на всеки иск е обстоятелството, което е наведено в предмета на спора с исковата молба, а в случая ищецът твърди, че анулирането е нищожен административен акт и е поискал обезщетяване. Настоящата съдебна инстанция споделя правните изводи на първоинстанционния съд, че са извършвани поредица от действия с цел анулиране на болничния лист, но фактическият състав не е завършен по смисъла на чл. 54 от Наредбата на медицинската експертиза и анулиране няма. На второ място правилно е посочено, че следва да се вземе предвид даденото правомощие на ЛКК сама да анулира издадени от нея болнични листи, което означава, че дори анулирането да бе извършено, не е налице нищожен административен акт, нито нищожни действия, защото комисията има възложени такива правомощия с нарочен нормативен акт.

С допълнителната молба от 1.12.2010 г. ищецът е изменил основанието на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ като навел още едно ново и различно основание от въведеното с исковата молба, а именно, че ТЕЛК по реда на контрола е отменил анулирането на болничния лист като нищожен (незаконосъобразен акт) действие на ЛКК. Съдът не е прочел определение по чл. 214, ал. 1 от ГПК дали с оглед защитата на ответника това изменение е уместно, но в случая не представлява съществено нарушение на процесуалните правила.

Правилно съдът е приел обаче, че производството пред ТЕЛК не се е развило по жалба на осигуреното лице ( Павел Георгиев Варадинов) срещу анулиране на болничния лист. В случая по искане на ЛКК № 481 от 2.08.2010 г. и в производство по чл. 112 от Закона за здравето, ТЕЛК е осъществил контрол върху правомерността на болничен лист № 0447441 от 2.08.2010 г. на ЛКК и това е отразено в ЕР № 2042/5.08.2010 г. на ТЕЛК. Като краен резултат от проверката болничният лист не е отменен като неправомерен, защото е констатирано хронично заболяване и необходимостта от продължителната временна нетрудоспособност. При тези данни няма нито незаконосъобразен административен акт, предварително отменен като условия за допустимост по чл. 204 от АПК на претенция по чл. 1 от ЗОДОВ, нито е налице незаконосъобразно действие на ЛКК с издаване и неанулиране на болничен лист.

1. По иска за обезщетяване от неправилно изпратено писмо № 152/2010 г. до работодателя на ищеца, в което е заявено, че комисията е анулирала болничен лист от 30.08.2010 г. поради "заблуда от страна на Павел Варадинов". Ищецът твърди, че с това е уронено доброто му име. Настоящата съдебна инстанция споделя крайният правен извод на съда за неоснователност на претенцията по следните съображения: По делото е представено ксерокс-копие, което не е заверено съобразно изискването на чл. 183 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК, поради което представеният препис се изключва от доказателствата по делото и не може да бъде ценено. Отделно от това върху представения незаверен екземпляр от писмото няма и никакви данни то да е постъпвало в администрацията на работодателя и да е станало достояние на "Шнайдер - електрик" с. Радиново. Само това е достатъчно основание за отхвърляне на претенцията като недоказана.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение,