Решение № 1615 от 8.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2497/2016 г.

Решение № 1615 от 8.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2497/2016 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. при ЦУ на НАП против решение № 8206/28.12.2015 г. по адм. д. № 8168/2013 г. на Административен съд С.-град, с което е отменен Ревизионен акт № 2101207444/04.03.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП С., потвърден с решение № 1327/01.08.2013 г. от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С. при ЦУ на НАП, с който на "К. Х. Т." ЕООД са установени задължения по ЗДДС в размер на 786 792.03 лв. и са начислените лихви в общ размер на 114 166.76 лв. Изложени са доводи за неправилност на решението, иска се отмяната му и отхвърляне на оспорването на РА с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "К. Х. Т." ЕООД, чрез процесуален представител адв. Гешева, в представено писмено възражение оспорва касационната жалба и желае решението да бъде оставено в сила по изложени съображения. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е частично основателна. Предмет на съдебен контрол е бил РА, с който на "К. Х. Т." ЕООД са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 08.2011 г. и м. 09.2011 г. произтичащи от непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от "С. В." ЕООД и "П. Т." ЕООД в общ размер на 530 121.90 лв. и допълнително начислен ДДС за м. 08.2011 г. в размер на 256 670.12 лв. и са начислените лихви в общ размер на 114 166.76 лв. В хода на ревизионното производство е установено, че основна дейност на "К. Х. Т." ЕООД е внос, износ и търговия със суровини за химическата промишленост, преработка и продажба на горива и други петролни продукти, производство и търговия с продукти за лаково бояджийската промишленост и с биодизел. Дружеството е данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки. П. Л. № 151/27.06.2006 г. от Агенция "Митници", с вписан в лиценза идентификационен номер на данъчен склад BGNCA00138000 и адрес на данъчния склад: гр. В., ул. "К." ..№..., химически завод "Кристал химия". Във връзка с осъществените доставки от "С. В." ЕООД и "П. Т." ЕООД към "К. Х. Т." ЕООД са представени договори за покупко-продажба на гориво, договори за съхранение и освобождаване на стоката, съставени във връзка с нормативните изисквания за търговия на петролни продукти, установени в ЗАДС, договори за доставка с предходен доставчик гръцко дружество - "М. Д.", доказателства за осъществен транспорт - международни товарителници (ЧМР), копия от фактури за извършен транспорт, пътни листове, стокови разписки, акцизни данъчни документи (АДД), фактури, издадени от "К. Х. Т." ЕООД на "С. В." ЕООД и "П. Т." ЕООД с предмет акциз за дизеловото гориво, съответно бензин, декларации за съответствие на качеството, приемо-предавателни протоколи за предаване на горивото от складодържателя - "К. Х. Т." ЕООД към "С. В." ЕООД и "П. Т." ЕООД и счетоводни документи. Във връзка с уреждането на финансовите отношения по фактурите, издадени от "С. В." ЕООД и "П. Т." ЕООД са подписани протоколи за прихващане на вземания и задължения подписвани между РЛ и доставчиците. Видно от банковите извлечения по една от фактурите № 23/20.08.2011 г. е налице частично плащане. Констатирана е веригата на осъществяване на доставката на гориво до България, неговото съхранение и извеждане от данъчния склад. Процесните доставчици са заявявали доставката на дизелово гориво и бензин на гръцкото дружество, след което с издаване на ЧМР и съпътстващи транспортни документи горивото се изпраща към данъчния склад на "К. Х. Т." ЕООД за съхранение. Във всички ЧМР към фактурите за покупка на гориво от Гърция е обективирано следното: място на товарене: Д. К.; Складодържател /Получател: "К. Х. Т." ЕООД, ул. К., № ..., Велинград; данни за платеца: "С. В." ЕООД/" П. т." ЕООД. В международните товарителници е посочено изпращач: М. Д.; получател: "К. Х. трейдинг" ЕООД; разтоварен пункт: Велинград, България; товарен пункт: Солун, Гърция; купувач: "С. В." ЕООД/"П. т." ЕООД. При постъпването на горивото в склада на ревизираното лице, са съставяни стокови разписки, на които като получател е посочен "К. Х. Т." ЕООД, а като доставчик "С. В." ЕООД/"П. Т." ЕООД. При изтегляне от страна на "С. В." ЕООД и "П. т." ЕООД на съхраняваните при "К. Х. Т." ЕООД горива от данъчния склад, последният е освобождавал стоката като е плащал дължимия акциз и е съставял съответните акцизни документи. Във всеки АДД като получател е посочен "С. В." ЕООД/"П. т." ЕООД, а издател и платец на акциза е "К. Х. Т." ЕООД. Подписвани са приемо-предавателни протоколи, които се разминават по съдържание. В част от представените приемо-предавателни протоколи е посочено, че вложителят "С. В." ЕООД/"П. т." ЕООД е приел от складодържателя "К. Х. Т." ЕООД съответното гориво. В останалата част е посочено, че "С. В." ЕООД/"П. т." ЕООД в качеството си на купувач е приел от "К. Х. Т." ЕООД в качество на продавач съответното гориво. Органът по приходите е отбелязал, че фактурите са с последващи дати, от тези, на които са издадени декларациите за съответствие, АДД и ППП, но последното е невъзможно, тъй като горивото вече е предоставено от "К. Х. Т." ЕООД на "С. В." ЕООД/"П. Т." ЕООД и е налице доставка от РЛ към процесните доставчици, а не обратното. В хода на съдебното оспорване на РА е приета ССчЕ (основна и две допълнителни), неоспорена от страните, СТЕ (некредитирана от съда) и е разпитан свидетел. На база приетите експертни заключения по ССчЕ, съпоставено с останалите писмени и гласни доказателства и мотиви базирани на ЗАДС, съдът е обосновал извод за доказани реални доставки на фактурираните от С. В." ЕООД и "П. т." ЕООД количества дизелово гориво и бензин А95Н. По отношение на допълнително начисления ДДС за данъчен период м. 08.2011 г. в размер на 256 670,12 лв. ревизиращите органи са приели, че от "К. Х. Т." ЕООД са извършени доставки към "С. В." ЕООД и "П. т." ЕООД, а не обратното (както твърди ревизираното лице за процесните доставки и претендира данъчен кредит по тях). Органът по приходите е обосновал реалността на доставката осъществена от "К. Х. Т." ЕООД към "С. В." ЕООД и "П. т." ЕООД с подписаните приемо-предавателни протоколи и е счел, че е налице настъпило данъчно събитие по чл. 25 от ЗДДС и задължение за начисляване на дължим данък по чл. 86 от ЗДДС и издаване на фактура по чл. 113 от ЗДДС. Решението е частично неправилно. В процеса на оспорване на РА, задължение на жалбоподателя (оспорващ) е било да установи със съответните доказателства механизма на осъществяване на доставките, действителното получаване на стоките - дизелово гориво и бензин А95Н, тяхното индивидуализиране по съгласие на страните или физическото им предаване отново на "К. Х. Т." ЕООД, след като същите са изведени от склада на ревизираното лице и са предадени на "С. В." ЕООД и "П. т." ЕООД за разпространяване. Единствено установяването на тези обстоятелства би позволило да се направи несъмнен извод, че процесните доставки са осъществени, така както предвижда правилото на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС. Наложителността на това установяване пък, произтича от това, че жалбоподателят черпи за себе си спорното в процеса право на данъчен кредит именно от тези доставки, за всяка една от които твърди да е позитивно проявен юридически факт. Това определя и тежестта на доказване в конкретния процес. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение, дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт или от противната страна по административния спор. Въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Това разбиране произтича от законно установеното задължение за съда да реши делото по същество, като отмени изцяло или частично ревизионния акт, като го измени в обжалваната част или отхвърли жалбата (чл. 160, ал. 1 от ДОПК). По делото не се установява един от елемент от приложимата правна норма, а именно предаване на стоката (дизелово гориво и бензин), с което реалността на доставките не е доказана и отказът на данъчен кредит е законосъобразен. Случаят е специфичен - наличието единствено на издадени фактури, договори, стокови разписки и международни товарителници засягащи доставката от гръцкото дружество, не доказва реалното извършване на доставката по процесните фактури, издадени от "С. В." ЕООД и "П. т." ЕООД, нито доказва връзка със стоката, доставена от Гърция, предвид невъзможността за нейното индивидуализиране. За посочените обстоятелства получателят на доставката следва да притежава безспорни доказателства в тяхната последователност и изчерпателност, каквито в случая липсват. Наличието на множество доказателства доказващи предходната доставка от гръцкото дружество към "С. В." ЕООД и "П. т." ЕООД, не обуславя и не гарантира, предаването й (прехвърлянето собствеността) от последните към ревизираното лице. Реализацията на последната трябва да се разглежда в съвкупност с всички доказателства по делото. От установената по делото фактическа обстановка не се установява фактическото предоставяне на стоката между страните по пряката доставка, което е определящо за реалността на процесните доставки. Такива доказателства липсват, което води до извод за недоказани реално осъществени доставки на стоки по фактурите, оспорени от органа по приходите. Както по-горе бе посочено, след като получателят е този, който претендира правото, по общото изискване на чл. 154 от ГПК, приложим в данъчното съдебно производство, съобразно § 2 ДР ДОПК е длъжен да установи с безспорни доказателства реалност на доставките по смисъла на чл. 6 ЗДДС и да опровергае основанието за отказ. При тези данни, законосъобразно органът по приходите е отказал данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС по отношение на посочените двама доставчици "С. В." ЕООД и "П. т." ЕООД общо в размер на 530 121.90 лв. за д. п. м. 08 и м. 09.2011 г. Фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно реалността на посочената доставка са необосновани и са довели до материална незаконосъобразност на решението и същото следва да бъде отменено в тази му част. Делото е изяснено от фактическа и правна страна и настоящата инстанция следва да постанови решение по същество, с което да отхвърли като неоснователна жалбата на "К. Х. Т." ЕООД срещу процесния РА в частта, с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 530 121.90 лв. по фактури издадени от "С. В." ЕООД и "П. т." ЕООД за данъчни периоди м. 08 и 09.2011 г., и съответните лихви. Решението в останалата отменителна част относно допълнително начисления ДДС за данъчен период м. 08.2011 г. в размер на 256 670.20 лв., следва да бъде оставено в сила, като правилно. Ревизионният акт се явява незаконосъобразен в така посочената част. Изводът на органа по приходите, че "К. Х. Т." ЕООД е извършило доставка на стока, по смисъла на чл. 6 от ЗДДС към "С. В." ЕООД и "П. Т." ЕООД, която не е оформило документално, не се подкрепя от приетите по делото доказателства. От ревизиращите органи не са събрани доказателства, сочещи на извършени доставки от "К. Х. Т." ЕООД към "С. В." ЕООД и "П. Т." ЕООД, такива не са представени и в съдебно производство. Твърдението лежи единствено на предположение, което не представлява основание за допълнително начисляване на данък, визирано в ЗДДС. Решението като правилно в тази му част следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на касатора Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-С. следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 8625 лв. за първата съдебна инстанция и такова за касационната съразмерно на уважената част. Предвид което на касатора съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се следва юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер на 17 250 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение