Решение № 5156 от 19.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11983/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на К. Г. ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Раковски, чрез адвокат Темчев и адвокат Хаджиев, срещу решение 8450 от 08.10.2024 г. постановено по адм. дело 888/2024 г. по описа на Административен съд - Пловдив. С доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му. Ответникът кмет на община Раковски, чрез адвокат Лесова взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок. Производството пред Административен съд - Пловдив се е развило по жалба на К. Г. ЕООД, срещу заповед на кмета на община Раковски, с която на основание чл. 44, ал.2 от ЗМСМА във вр. с чл. 13, ал.4 от Наредбата за организацията и работата на обектите за търговия, туризъм и услуги на община Раковски е отказано издаването на разрешение за работа с удължено работно време на обект: Класически ресторант Бакарди , находящ се в гр. Раковски, стопанисван от К. Г. ЕООД. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат е приел, че решението е издадено от компетентен орган в кръга на предоставените му по закон правомощия, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че при постановяване на обжалваното решение са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в развилото се съдебно производство не е препятствано по никакъв начин, в мотивите си административният съд е дал отговор на важните и съществени въпроси, относими към решаване на делото. Доводите на касационния жалбоподател за необоснованост на обжалваното решение и неправилно приложение на закона са неоснователни. В решението е налице изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Въз основа на установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния извод за законосъобразност на оспорения пред него административен акт. Съдът е осъществил дължимата преценка на относимите към спора доказателства, събрани в хода на административното и съдебно производство. Въз основа на установените по делото факти е извел правни изводи, които надлежно е мотивирал. Настоящата инстанция споделя същите, не намира за необходимо да ги преповтаря и препраща към тях при приложението на чл. 221, ал. 2 изр. последно АПК. Съгласно чл. 16б, ал. 1 от Закона за защита от шума в околната среда (ЗЗШОС), физическите лица, юридическите лица и едноличните търговци подават заявление пред общинската или районната администрация за работно време при откриване на обекти по чл. 16а, ал. 1, както и за промяна на работното им време, при условия и по ред, определени с наредба на съответния общински съвет. В случая чл. 13, ал. 2 от Наредбата за организацията и работата на обектите за търговия, туризъм и услуги на община Раковски (Наредбата) изисква за издаване на разрешение за работа с удължено работно време да бъдат представени и : протокол от извършено измерване на нивото на шума, излъчван от обекта в рамките на заявеното работно време, като измерването се извършва при спазване на чл. 16б, ал. 4 от ЗЗШОС; писмено становище от Регионалната здравна инспекция относно спазване на граничните стойности на показателите от шума в околната среда; собственоръчно написано съгласие от съседите на обекта. Тези изисквания на наредбата в случая не са изпълнени от касационния жалбоподател, при което правилно е прието от административния съд, че при правилно приложение на закона с обжалваната пред съда заповед е отказано разрешение за работа на обекта с удължено работно време. Неоснователни са доводите в касационната жалба, поддържани и в първоинстанционното производство, за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорената преда съда заповед. Непосочването в нея пред кого и в какъв срок подлежи на обжалване е относимо към срока за упражняване правото на оспорване, но не основава нейната незаконосъобразност. Не основава такава и твърдяното от касационния жалбоподател, че се е запознал с цялата административна преписка по заявлението му едва след образуване на дело пред съда. Оспорената заповед се основава на неизпълнение на изискванията на чл. 13, ал.2 от Наредбата за организацията и работата на обектите за търговия, туризъм и услуги в община Раковски, което неизпълнение в изискуемия се обем от жалбоподателя е доказано по делото. Не основава незаконосъобразност на оспорената заповед и издаването и извън установения в закона срок. Неоснователно е твърдяното, че неправилно първоинстанционния съд не е приел за спазено изискването на чл. 13, ал. 2, т. 4 от Наредбата, тъй като разпоредбата не изисквала посочване на дата на съгласието на съседите на обекта. Датата предпоставя съобразяване на относимостта на съгласието към конкретното искане. Отделно от това, както правилно е прието в оспорената пред съда заповед и от съда, липсва каквато и да е индивидуализация на подписалите съгласието лица. Независимо от това следва да се отбележи, че в рамките на извършената проверка в административното производство административният орган е констатирал, че две от лицата (по имена), посочени като дали съгласие, не са регистрирани по постоянен и настоящ адрес в съседен на обекта имот, което установяване жалбоподателят не е оспорил. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение