Решение № 2131 от 22.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6767/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика гр. София при ЦУ на НАП срещу решение 3648/05.06.2023 г., постановено по адм. дело 312/2023 г. по описа на Административен съд София град, с което по жалба на Компоненти СД ЕООД гр. София е прогласен за нищожен Р 22221422000415 091 001/22.08.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Бургас в частта, която е потвърдена с решение 1806/17.11.2022 г. на директора на посочената по горе дирекция. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е постановено при допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно според касатора съдът е приел, че ревизионният акт е нищожен поради липса на компетентност на органа, възложил ревизията, респ. издал ревизионния акт. Твърди се в касационната жалба ,че неправилно съдът е приел, че възложилият ревизията Н. Желева на длъжност началник сектор Ревизии при ТД на НАП гр. Бургас е оправомощена в нарушение на чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК, която урежда компетентност на изпълнителния директор или определен от него заместник изпълнителен директор да възлагат ревизии на всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски, при което не се прилага чл. 8 ДОПК. Сочи се, че неправилно съдът е приел, че по този начин се дерогира компетентността на териториалния директор по чл. 112, ал. 2, т.1 ДОПК, като в случая се преодолява ограничението на териториалния директор да делегира правомощията си по чл. 112, ал. 2, т.1 ДОПК само на служители от териториалната дирекция, на която е директор (чл. 7, ал.1 ДОПК и чл. 11, ал. 3 ЗНАП), но не се засяга неговата компетентност. Единственият аргумент на съда според касатора е от разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК, която урежда компетентността на изпълнителния директор на НАП или определен от него заместник изпълнителен директор да възлага ревизии на всяко лице и за всеки вид данък, като отрича приложението на всички относими за уреждане на въпроса разпоредби, послужили като правни основания на издадените заповеди на компетентните органи по чл. 112, ал. 2, т.1, чл. 12, ал. 6 ДОПК. В касационната жалба се излага оплакване, че подвеждането на фактическите и правни отношения по възлагане на ревизията под основанието на чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК, е неправилно. Посочено е, че в случая ревизионното производство е образувано със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р 222214222000415 020 001/ 28.01.2022 г., връчена на 02.02.2022 г., изменена със ЗИЗВР Р 2222142000415 020 002/14.04.2022 г. и двете, издадени от Н. Желева. Тя според касатора е била оправомощена със заповед РД 01 787/08.11.2021 г. на директора на ТД на НАП София, с която са определени функциите на компетентен орган по чл. 112, ал. 2, т.1 ДОПК на служители (органи по приходите), за които съгласно заповеди ЗЦУ 137/28.01.2022г. и ЗЦУ 3287/08.11.2021 г. на зам. изпълнителния директор на НАП не се прилагат правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 ДОПК, като сред оправомощените служители е и възложилата ревизията Н. Желева. Твърди се, че цитираните две заповеди на зам. изпълнителния директор са във връзка с делегиране на правомощието на изпълнителния директор по чл. 12, ал. 6 ДОПК и на чл. 10, ал. 9 ЗНАП, което делегиране е осъществено посредством заповеди ЗЦУ ОПР - 2/19.04.2021 г. и заповед ЗЦУ ОПР 9/27.07.2021 г. В тази връзка според касатора и двете разпоредби чл. 12, ал. 6 ДОПК и чл. 10, ал. 9 ЗНАП уреждат възможност за делегиране на правомощието да определят органи по приходите, за които не се прилагат правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 ДОПК. И посочените разпоредби, както и заповедите на зам. изпълнителния директор касаторът счита, че уреждат вътрешнослужебни отношения и не нарушават чл. 112 ДОПК, определяща материалната компетентност на органите, възложили ревизията, като и не засягат компетентността на директора на ТД съгласно чл. 8 ДОПК. За необосновано се счита в касационната жалба приетото от решаващия състав, че със заповедите на заместник изпълнителния директор се делегират правомощия по възлагане на ревизии по чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК, каквито не са предвидени в цитираната разпоредба. В касационната жалба се излагат подробни доводи относно приложението на чл. 112, ал. 2, т.1 ДОПК и на чл. 8, ал. 2, т. 3 ДОПК, както и на чл. 11, ал 3 и чл. 12, ал. 6 ДОПК. Според последната разпоредба се твърди от касатора, че правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 ДОПК не се прилагат за органи по приходите или публични изпълнители, определени от изпълнителния директор на НАП или от оправомощен от него заместник изпълнителен директор, т.е. дерогира се не компетентността по чл. 112, ал. 2, т.1 ДОПК на териториалния директор, а се дерогира ограничението на същия да делегира правомощията си по чл. 112, ал. 2, т.1 ДОПК на органи по приходите и служители от същата дирекция. За неправилно се счита в касационната жалба приетото от съда, че разпоредбата на чл. 12, ал. 6 ДОПК дерогира териториалната компетентност по чл. 112, ал. 2, т.1 ДОПК, тъй като по този начин се преодолява ограничението по чл. 11, ал. 3 ДОПК на териториалния директор да делегира правомощията си по възлагане на ревизия на органи по приходите и служители от същата териториална дирекция, но неправилно било прието съда, че в случая е налице неуредена от закона делегация на правомощия в хипотезата на чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК. Сочи се също така, че съдът не е изследвал при проверката на валидността на ревизионния акт материалната компетентност в неговата цялост, а проблемът е изваден от контекста на цялостната нормативна уредба на материалната компетентност на органите по приходите във връзка с възлагането на ревизии и издаването на ревизионни актове. В тази връзка са цитирани пасажи от Административно правосъдие, П. Стайнов, изд. На БАН, 1993 г., стр. 368 и Делегиране на административни правомощия, сп. Правна мисъл, 3/96. В тази връзка според касатора разпоредбата на чл. 2, ал. 2 и 3 на Закона за държавния служител (ЗДСл) постановява, че длъжностите, които се заемат от държавни служители, се определят в Класификатора на длъжностите в администрацията, който се приема от Министерския съвет и се обнародва в Държавен вестник, а длъжностното разписание се утвърждава от органа по назначаването на съответната администрация в случая това е изпълнителния директор на НАП. Според касатора кръгът от служители не се определя по усмотрение на териториалния директор според личността им, а според длъжността им в администрацията съгласно утвърденото длъжностно разписание, като в конкретния случай определените със заповед РД 01 787/08.11.2021 г. на териториалния директор във връзка със заповеди на зам. изпълнителния директор на НАП и те касаят изпълнението на функциите на компетентен орган по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на конкретни служители, които заемат длъжността началник сектор ревизии към различни ТД на НАП, но по отношение на които не се прилагат правилата на чл. 7, ал.1 и чл. 8 ДОПК. В заключението касаторът посочва, че ревизията е възложена от компетентен орган, както и ревизионният акт е издаден от компетентниоргани. С касационната жалба се иска да се отмени като неправилно обжалваното решение и вместо него да се постанови решение, с което се отхвърли жалбата срещу ревизионния акт и да се присъдят направените по делото разноски на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК. За всяка инстанция в общ размер на 4 489,14 лв. (по 2 424,57 лв. за инстанция) и заплатената държавна такса от 179,96 лв. за касационното обжалване. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Горанов, който е представил списък за разноските по чл. 80 ГПК. Ответникът по касационната жалба Компоненти СД ЕООД гр. София чрез адв. К. Пенкова в съдебно заседание и в депозиран по делото писмен отговор, я оспорва и моли да се остави в сила като правилно обжалваното съдебно решение. Претендират се присъждането на разноски и се прави възражение за прекомерност на разноските на касационния жалбоподател. Представителят на Върховна прокуратура в съдебно заседание и в представеното писмено заключение счита, че решението на първоинстанционния съд, с което е обявен за нищожен ревизионния акт, е неправилно. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да прогласи за нищожен оспореният от Компоненти СД ЕООД ревизионен акт за установени задължения за ДДС, вследствие непризнато право на данъчен кредит за ревизираните периоди от 01.01.2019 г. до 31.08.2021 г., първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от материално некомпетентен приходен орган, който е възложил ревизията и издалия ревизионния акт. Според съда приложимият ДОПК регламентира два вида компетентност във връзка с правомощието да се образува ревизионно производство, посредством възлагането му със заповед: от една страна е налице териториална компетентност, а от друга страна е универсална компетентност, обхващаща територията на цялата страна, всички лица, задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски и същата е обект на регламентация в текста на чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК, като е позната и т.нар извънредна компетентност аd hoc, възникваща съобразно реда и условието на чл. 10, ал. 9 ЗНАП. За универсалната компетентност за лице, различно от изпълнителния директор на НАП или определен от него заместник според съда не е достатъчно само да бъде дерогирана местната компетентност, а следва да е налице валидно учредена универсална компетентност и тя е обект на регламентация в ДОПК. В тази връзка съдът се е позовал на ТР 4/22.04.2004 г. тълк. дело 4/2002 г. на ВАС, в което е посочено, че компетентността на всеки административен орган е нормативно определена, поради което издаването на административен акт без необходимата компетентност води до нищожност на акта. Първоинстанционният съд е обсъдил в решението си и чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК, който регламентира универсалната компетентност и е посочено, че като самостоятелна уредба не може да бъде допълвана, променяна и преучредявана с административен акт. Съдът е приел, че посочената универсална компетентност предвижда категорична дерогация от правилото на чл. 8 ДОПК, което означава, че териториалната компетентност не се прилага и затова универсалната компетентност има абсолютен характер. По отношение на чл. 12, ал. 6 ДОПК съдът е приел, че чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК предвижда изрична компетентност за възлагане на ревизия и по отношение на нея, кодексът не допуска изключение, такова, каквото е налице спрямо чл. 7, ал.1 и чл. 8 ДОПК посредством правилото на чл. 12, ал. 6 ДОПК. Съдът е приел, че по отношение на универсалната компетентност, текстът на чл. 112, ал. 3 ДОПК предвижда категорична дерогация на правилото на чл. 8, т.е. налице е универсална компетентност, териториалната не се прилага и изводът, който е направен в решението е, че що се касае до изключителна компетентност, местната е непротивопоставимост. По отношение на конкретния казус съдът е установил, че със заповед З ЦУ 13/28.01.2021 г. (правилният номер на заповедта е З ЦУ 137/28.01.2021 г.) на заместник изпълнителния директор на НАП е наредено служителите, посочени в списъка по заповед З ЦУ 3287/08.11.2021 г. да осъществяват производствата по данъчно осигурителния контрол по отношение на лицата, посочени в приложение към тази заповед, за които компетентна съгласно чл. 8 ДОПК е ТД на НАП София, като контролните производства да бъдат възложени от началниците на сектори, посочени в заповед З ЦУ 3287/08.11.2021 г., както и от директора на ТД на НАП София със заповед РД 01 787/08.11.2021 г. на основание чл. 112, ал. 2, т.1 ДОПК. С нея на основание чл. 11, ал. 3 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) във връзка с чл. 112 , ал. 2, т.1 ДОПК и заповед З ЦУ 3287/08.11.2021 г. на заместник изпълнителния директор на НАП са определени конкретни служители измежду тези, за които съгласно горепосочената заповед не се прилагат правилата на чл. 7, ал.1 и чл. 8 ДОПК, които да изпълняват функциите на компетентен орган по чл. 112, ал. 2, т.1 ДОПК и сред тях е и началника на сектор Ревизии Бургас. Въз основа на така представените доказателства съдът е приел, че заповедта на директора на ТД на НАП ( РД 01 787/08.11.2021 г.) и на основание чл. 11, ал. 3 ЗНАП и според която се предвижда териториалният директор да може да възлага със заповед на определени органи по приходите и служители от териториалната дирекция изпълнението на правомощията по ал. 1 и 2, с изключение на тези по ал. 2, т. 2. В случая според съда Н. Желева е служител на ТД на НАП Бургас, но по посочената по горе заповед тя се разглежда като служител на ТД на НАП София, като възможността един служител в дадена териториална дирекция е възможна само в хипотезата на преминаване по ал. 8 на чл. 10 ЗНАП, като в този случай следва да е налице надлежна заповед от изпълнителния директор или определено от него лице, посочваща кои служители, от коя в коя ТД на НАП преминават, както и акт на командироване, издаден от съответния териториален директор в съответствие с Кодекса на труда (КТ). Според съда заповедта на директора на ТД на НАП София не визира командироването на определени служители, нито е налице заповед на изпълнителния директор на НАП или определено от него лице, което да нарежда преминаване на служители от една ТД в друга ТД на НАП. В тази връзка съдът е приел, че посочената в заповедта на ТД на НАП - София Н. Желева нито има качеството на орган по приходите в ТД на НАП София, нито по отношение на нея е приложена процедура по преминаване в посочената дирекция така, че да се приеме, че е налице валидно учредена компетентност по чл. 112, ал. 2, т.1 ДОПК. Посочено е в обжалваното решение, че заповед З ЦУ 137/28.01.2021 г. на заместник изпълнителния директор на НАП обективира делегация на правомощия, каквато чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК не допуска, като успоредно с това тази делегация е по отношение на лица, нямащи необходимото качество (осъществена е въз основа на несъществуваща законова фикция). Разпоредбата на чл. 10 ЗНАП, част от която е и ал. 9 от нея съдът е приел, че тя е вътрешнослужебна по своя характер и регламентира правомощия, които могат да се упражняват от изпълнителния директор по отношение на служителите на НАП и по отношение на същата агенция в цялост, но тя не може да регламентира компетентност на органите по приходите, посредством правомощие на изпълнителния директор и то компетентност, която действа в отношенията с трети лица и е обект на регламентация в друг нормативен акт ДОПК. В останалата част на решението съдът е обсъдил разпоредбата на чл. 113 ДФЕС, според която Съюзът има компетентност да приема разпоредби относно косвеното данъчно облагане, респ. на ДДС, като тя се упражнява чрез приемането на няколко съюзни директиви, сред които с основно значение Директива 2006/112/ЕО. Цитирани са от съда и решения на СЕС, базирани на националните конституционни традиции на държавите членки и принципите на легитимните правни очаквания и на пропорционалност и те изискват правните норми да бъда ясни, точни и предвидими. В решението съдът е установил, че ЗНАП е нормативен акт с ранг на закон и е от същия порядък, като ДОПК, но ЗНАП е предимно устройствен закон, уреждащ вътрешнослужебният статут и отношенията в НАП и не може да се приеме, че неговата насоченост е към лицата обекти на данъчно осигурителен контрол, като правоотношенията във връзка с данъчно осигурителен контрол по отношение на частноправните субекти са обект на законова уредба в ДОПК. Изводът на съда предвид изложените от него мотиви е, че процесният ревизионен акт е нищожен и той е прогласен като такъв. Обжалваното решение е правилно като краен резултат. Данъчно осигурителният контрол е регламентиран в раздел II, Глава петнадесета от ДОПК и се осъществява посредством извършването от органите по приходите на проверки и ревизии съгласно чл. 110 ДОПК. Началото на всяко ревизионно производство се поставя със заповед за възлагане на съответната ревизия и в нея съгласно разпоредбата на чл. 113, ал.1 ДОПК се съдържат данни за ревизираното лице, ревизиращите органи по приходите и ръководителят на ревизията, срокът, за който ревизията ще се извършва, ревизираният период, видове ревизирани задължения за данъци и /или осигурителни вноски, както и други обстоятелства, които имат значение за конкретната ревизия. В разпоредбата на чл. 112, ал. 2 ДОПК е указано кой може да издава ЗВР, а това са по т. 1 органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция и по т 2. изпълнителният директор на НАП или определен от него заместник изпълнителен директор - за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски. В тази разпоредба законодателят е регламентирал, че когато ревизията се възлага със заповед на изпълнителния директор на НАП или определен от него заместник директор, то тогава не се прилага чл. 8 ДОПК. С нея се определя компетентната териториална дирекция съобразно седалището на юридическото лице, постоянният адрес на физическото лице, адресът на управление на неперсонифицираните дружества и осигурителни каси и т.н. В процесния случай ЗВР Р - 22221422000415 - 020 -001/28.01.2022 г. е издадена от Н. Желева началник сектор Ревизии в ТД на НАП Бургас. В тази връзка следва да се посочи, че със заповед на изпълнителния директор на НАП (ИД на НАП) ЗЦУ ОПР 9/21.05.2021 г. са делегирани правомощия на заместник ИД на НАП Г. Димов на основание чл. 12, ал. 6 ДОПК и чл. 10, ал. 8 и 9 ЗНАП да определя органите по приходите, за които не се прилагат правилата на чл. 7, ал.1 и чл. 8 ДОПК. Както е посочено и в обжалвания съдебен акт с разпоредбата на чл. 12, ал. 6 ДОПК се допуска изключение от правилото, че компетентната дирекция е по седалището на юридическото лице, както и че органът по приходите, който възлага ревизията е също от тази компетентна дирекция. Такава заповед е издадена от Г. Димов З ЦУ 3287/08.11.2021 г. на основание чл. 12, ал. 6 и в нея са изброени имената и длъжностите на органи по приходите от ТД на НАП Бургас, Варна, Велико Търново и Пловдив, които да осъществяват правомощията си по чл. 12, ал.6 ДОПК на територията на цялата страна. Преценена разпоредбата на чл. 12, ал. 6 ДОПК, ведно с чл. 10, ал. 8 и 9 ЗНАП води до извод, че за преминаването на служители от една териториална дирекция в друга, е необходим акт на съответния компетентен териториален данъчен директор да ги командирова. По делото е представена заповед РД 01 787/08.11.2021 г. на изпълняващия длъжността директор на ТД на НАП София, в която са изброени органи по приходите, за които съгласно заповедта на заместник ИД на НАП не важат правилата по чл. 7, ал.1 и чл. 8 ДОПК, между които е и издателят на ЗВР на процесната ревизия Н. Желева от ТД на НАП гр. Бургас. Разпоредбата на чл. 10, ал. 8 ЗНАП предвижда при необходимост ИД на НАП или чрез оправомощаване от него на заместник ИД на НАП да се издаде заповед, с която служители от една териториална дирекция да преминат в друга с изрично командироване от съответния компетентен териториален директор. В процесния случай не е налице такова преминаване от една дирекция в друга, поради което не е било необходимо и командироване на органи по приходите от ТД на НАП Бургас в ТД на НАП София. В заповедта на ИД на НАП е предвидена такава възможност, но в конкретния казус не е налице преминаване на служители от ТД на НАП Бургас в ТД на НАП София по смисъла на чл. 10, ал. 8 ЗНАП. Хипотезата, относима за случая е тази на чл. 10, ал. 9 ЗНАП, според която пак при необходимост законодателят е въвел правомощие на ИД на НАП или същият да упълномощи заместник ИД на НАП със заповед да нареди служители от една териториална дирекция да осъществяват функции в друга териториална дирекция по отношение на лица, за които не се прилагат правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 ДОПК, която се явява компетентна териториална дирекция. Тази разпоредба не изисква командироване на служители от директора на съответната ТД на НАП, тъй като не е налице преминаването им в друга дирекция, както е по ал. 8, а е предвидено в чл. 10, ал. 9 ДОПК служителите от другата териториална дирекция да осъществяват функциите в другата териториална дирекция за части от работното време и без промяна мястото си на работа.. В касационното производство чрез процесуалния представител на касатора се представи заповед на ИД на НАП З-ЦУ ОПР 9/21.05.2021 г, с която е оправомощен заместник ИД на НАП Г. Димов да определи лицата, за които не важат правилата по чл. 7, ал. 1 и чл. 8 ДОПК, т.е. те могат да действат на територията на цялата страна. От друга страна чл. 112, ал. 2 т. 2 ДОПК оправомощава ИД на НАП и негов заместник да възлагат ревизия, но настоящия казус не е такъв. В процесния случай неправилно първостепенният съд се е позовал на чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК, тъй като по делото липсват каквито и да било писмени данни ИД на НАП да е възложил конкретната ревизия или да е упълномощил свой заместник ИД на НАП, т.е. да е превъзложил тази компетентност на заместника си. Изрично в заповед З ЦУ 3287/08.11.2021 г. на заместник ИД на НАП Г. Димов са посочени поименно органи по приходите от ТД на НАП Бургас, Варна, Велико Търново и Пловдив и за които е разпоредено, че изпълняват функции на компетентни органи по чл. 112, ал. 2, т.1 ДОП и за които не се прилага правилото по чл. 7, ал.1 и чл. 8 ДОПК, т.е. тези функции те да могат да изпълняват на територията на цялата страна. Заповед РД 01 787/08.11.2021 г. на изпълняващия длъжността директор на ТД на НАП София (във връзка със заповед З ЦУ 3287/08.11.2021 г. на Г. Димов в качеството му на заместник ИД на НАП) е по чл. 112, ал. 1, т.1 ДОПК и с нея са посочени поименно кои органи по приходите могат да възлагат ревизии на територията на цялата страна, между които е и възложителят на процесната ревизия Н. Желева от ТД на НАП Бургас и за ръководителя на Ревизията С. Чакъров, за които не се прилагат правилата по чл. 7, ал.1 и чл. 8 ДОПК. Посоченият списък приложение към заповедта на директора на ТД на НАП София не е достатъчен, за да обоснове необходимостта от прилагане на изключението, а не на правилото, определящо териториалната компетентност по ДОПК в чл. 7, ал. 1 и чл. 8 ДОПК. Нещо повече, в чл. 10, ал. 9 ЗНАП възлагането от ИД на НАП или оправомощен от него заместник е за да се нареди служители от една териториална дирекция да осъществяват правомощията си по отношение на лица, за които съгласно правилата на чл. 8 ДОПК компетентни са органите на друга териториална дирекция, включително за части от работното време и без промяна на мястото на работа, е само при необходимост, а в случая няма такава мотивировка, която да обоснове какво налага ревизията да се възложи и извърши от органи на приходите при ТД на НАП - Бургас, като се има предвид, че цитираната разпоредба на ЗНАП и чл. 12, ал. 6 ДОПК са изключение от принципа, заложен в чл. 7, ал.1 и чл. 8 ДОПК за обсега на териториалната компетентност. Липсата на обосновка за наличие на необходимост да се приложи изключението, а не правилото прави невалиден ревизионния акт, както и би могло да се стигне до превратно упражняване на правомощия на органите по приходите. Следва да се споделят изводите на съда, мотивирани от съдебната практика на ВАС и на ТР 5/13.12.2016 г. по тълк. дело 10/2016 г. на ОСС от Първа и Втора колегия на ВАС, че материалната компетентност за издаване на ревизионния акт по отношение на органа, който издава заповедта за възлагане на ревизията, произтича само по силата на закона чл. 119, ал. 2 ДОПК, а не от заповедта на териториалния директор по чл. 112, ал. 2, т.1 ДОПК, поради което законът не допуска пределегиране на компетентност с акт, но както вече се посочи по горе в настоящето решение в настоящия казус не сме изправени пред пределегиране на правомощия, каквито мотиви се съдържат в обжалваното решение. След като е налице изключение от предвидената в чл. 7, ал.1 и чл. 8 ДОПК компетентност, то е необходимо мотивиране какво налага да се приложи изключението. Липсата на мотиви не обосновава необходимостта посочената компетентност на органи от друга териториална дирекция, в случая ТД на НАП гр. Бургас за възлагане и извършване на ревизия на Компоненти СД ЕООД, чието седалище е на територията на ТД на НАП София съгласно чл. 8, ал. 1, т. 3 ДОПК. След като са дерогирани по силата на чл. 12, ал. 6 ДОПК правилата на предвидената в чл. 8 ДОПК териториална компетентност ревизията да се извърши не от органи по приходите в съответната ТД на НАП по седалището на местното юридическо лице, а от органи по приходите в друга ТД на НАП, за които не важат правилата на чл. 7, ал.1 и чл. 8 ДОПК, то е задължително да се обоснове какво налага т.нар. в чл. 10, ал. 9 ДОПК необходимост ревизията да се възложи и извърши от органи по приходите, които съгласно посочените по горе заповеди на заместник ИД на НАП и на директора на ТД на НАП - София имат правомощия за цялата територия на страната, независимо, че са служители от ТД на НАП, която не е в обсега на седалището на ревизираното юридическо лице, за което компетентна териториалната дирекция по чл. 8, ал. 1, т. ДОПК. Липсата на посочените мотиви, обосноваващи необходимостта да се приложи изключението по чл. 12, ал. 6 ДОПК във връзка с чл. 10, ал. 9 ЗНАП опорочава възлагането и извършването на ревизията, съотв. издаването на ревизионния акт от некомпетентни органи, поради което правилно първоинстанционния съд е прогласил нищожността на оспорения ревизионен акт. С оглед изложеното по горе обжалваното решение като краен резултат е правилно постановено и не са налице сочените основания в касационната жалба за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила съгласно чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Предвид изхода на делото и направеното искане от ответника по касация и съгласно представения списък за разноските, на Компоненти СД ЕООД следва да се присъдят разноски за настоящата съдебна инстанция в размер на 1 200 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение