Решение № 13244 от 18.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8523/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) Велико Търново чрез ст. юриск. Антонов против Решение 2494/23.07.2025 г., постановено по адм. дело 794/2024 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е отменена по жалба на Индивидуална практика за първична медицинска помощ Дейони д-р Р. Рачев ЕООД Заповед РД-09-1486/02.10.2024 г., издадена от директора на РЗОК Велико Търново, с която е наложена санкция прекратяване на договора - частично по отношение на д-р Р. Рачев за нарушение по чл. 462, ал. 1, пр. 1 от Национален рамков договор 2023 - 2025 г. за медицинските дейности (НРД за МД) във вр. с чл. 59, ал. 11, т. 1, б а от Закон за здравното осигуряване (ЗЗО). Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното съдебното решение е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Навежда аргументи, че изложените от съда мотиви не отговарят на събрания по делото доказателствен материал. Иска отмяна на решението на първоинстанционния съд и уважаване на жалбата срещу оспорения административен акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Индивидуална практика за първична медицинска помощ Дейони д-р Р. Рачев ЕООД , чрез адв. Димова, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Счита, че са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 от АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред АС Велико Търново е Заповед за налагане на санкция РД-09-1486/02.10.2024 г., издадена от директора на РЗОК Велико Търново, с която на ИППМП Дейони д-р Р. Рачев ЕООД по изпълнение на индивидуален договор за оказване на първична извънболнична медицинска помощ 041074/04.10.2023 г. и допълнителните споразумения по него, е наложена санкция прекратяване на договора - частично по отношение на д-р Р. Рачев за това, че е отчел дейност, която е извършена в нарушение на чл. 462, ал. 1, пр. 1 от НРД за МД 2023 - 2025 г. във вр. с чл. 59, ал. 11, т. 1, б а от ЗЗО. По делото е прието заключение по съдебно техническа експертиза (СТЕ), което АС Велико Търново е кредитирал като обективно и компетентно дадено. Въз основа на установеното от експертизата е заключил, че в частта за ОПЛ информационната система НИСЕТ не е работила за периода от януари до март 2024 г., както и че изтриване/анулиране на амбулаторен лист (АЛ) е невъзможно, когато в него има издадени направления за консултация с лекар- специалист или направления за МДД (изследвания), в случай, че същите са изпълнени. Съдът е приел за достоверни показанията на св. мед. сестра М. Л. относно това, че АЛ е издаден като тестови. След анализ на съвкупния доказателствен материал административният съд е установил, че по отношение на ЗОЛ Т. М. д-р Р. Рачев е отчел медицинска дейност, която не е извършена консултативен амбулаторен вторичен преглед, тъй като към този момент лицето е покойник. За да отмени оспорената Заповед РД-09-1486/02.10.2024 г. на директора на РЗОК Велико Търново, първоинстанционният съд е приел, че макар обективно да е налице противоправен резултат отчетена е дейност, която не е извършена, деянието не е виновно извършено, поради което и не може да бъде наказуемо. Обосновал е правен извод, че при вярно установена фактическа обстановка, административният орган неправилно е приложил материалния закон. Заключил е, че е налице основание за освобождаване от отговорност на дееца, тъй като противоправният резултат е настъпил в следствие на случайно деяние по смисъла на чл. 15 от Наказателния кодекс (НК). Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Между страните не е спорно, че административният акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 59, ал. 13 във вр. с чл. 74, ал. 5 от ЗЗО, в предвидената от закона писмена форма и при излагане на фактическите и правни основания за постановяване на санкцията. Спорът е правен и се свежда до това дали установеното нарушение е извършено виновно от д-р Р. Рачев или е налице основание за освобождаване от отговорност поради наличието на случайно деяние . На първо място следва да се отбележи, че от данните по делото не се установяват нарушения в работата на системата НИСЕТ през месец юни, когато е съставен и отчетен процесният АЛ, касаещ обжалваната заповед за санкция. Изводът на първоинстанционният съд, че АЛ за лицето Т. М. не е могъл да бъде изтрит, тъй като сдържа направление за хоспитализация, което е вече изпълнено, не кореспондира със събраните по делото доказателства и приетата СТЕ. Заключението на вещото лице визира принципното положение, че АЛ, който съдържа вече изпълнено направление за консултация с лекар- специалист или за изследвания не може да бъде изтрит/анулиран. Не се споделят доводите на съда, че заради технически затруднения за работа с НИСЕТ е налице случайно деяние по смис. на чл. 15 от НК. Дори да се приеме, че са били налице технически причини, които не са позволили АЛ да бъде анулиран/изтрит, то няма пречка РЗОК да бъде своевременно информирана за настъпилата ситуация. В хода на съдебното производство не са събрани доказателства за подобно уведомяване, въпреки че видно от свидетелските показания д-р Рачев е бил информиран за тестовия АЛ на другия ден. Отделно от това въпросното ЗОЛ е починало на 27.03.2024 г., а амбулаторният лист е отчетен на 26.06.2024 г. три месеца, след като посоченият в обясненията на д-р Рачев срив в системата е бил отстранен. Дори да се приеме, че в конкретните ден и час отново е имало проблем с НИСЕТ, ответникът е отчел неизвършена медицинска дейност като е пуснал тестови АЛ, въпреки, че е допускал възможността същият да бъде отчетен от РЗОК в момента, в който системата отново заработи. В тази връзка единственото съображение за отмяна на Заповед за налагане на санкция РД-09-1486/02.10.2024 г.на директора на РЗОК Велико Търново, е приетото в оспореното съдебно решение, наличие на несъставомерност на деянието от субективна страна. Съгласно чл. 15 от НК не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на обществено-опасните последици. За разлика от небрежността (несъзнавана непредпазливост), тук деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици на деянието, за да направи евентуално опит да ги предотврати. За да е налице случайно деяние не е достатъчно деецът субективно да не е предвиждал последиците, а трябва обективно, при конкретните обстоятелства, да е било невъзможно или крайно малко вероятно те да настъпят. Имайки предвид сключения между РЗОК - Велико Търново и ИППМП ДЕЙОНИ д-р Р. Рачев ЕООД индивидуален договор 041074/04.10.2023 г., НРД 2023 - 2025 г. за МД и относимата нормативна уредба, то следва, че д-р Рачев е бил длъжен да предвиди общественоопасните последици от издаването на АЛ на починало лице. Съгласно чл. 39 от ИД 041074/04.10.2023 г. лекарите, работещи в лечебното заведение - ИЗПЪЛНИТЕЛ, отчитат месечно по електронен път в утвърдени от НЗОК формати оказаната през месеца извънболнична медицинска дейност, включена в предмета на договора през интернет портала на НЗОК или чрез WEB услуга. В случая всички дейности се считат за извършени от д-р Р. Рачев, включително и дейностите по съставяне на амбулаторни листи, независимо от възможността реалното попълване на амбулаторните листи да е резултат от действията на друго лице, различно от д-р Рачев. Според ал. 2 на чл. 39 от ИД 041074/04.10.2023 г. електронният отчет по ал. 1 съдържа информацията за извършената медицинска дейност по чл. 28 - чл. 38, отразена в амбулаторните листове в определен от НЗОК формат. В ал. 3 изрично е посочено, че електронните отчети се подписват от лекарите, извършили дейността с квалифициран електронен подпис (КЕП) по смисъла на чл. 13, ал. 3 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). От цитирания текст следва, че д-р Рачев е имал възможността при подаването на отчета си за дейността за месец юни, да премахне АЛ на починалото лице, но не го е направил, а го е заявил, в резултат на което ИС на НЗОК е индикирала за допуснатото нарушение. Лекарят, изпълнител по договора, има задължение да изготви месечен отчет за извършената медицинска дейност, а изпращането на този отчет се извършва посредством личен КЕП, с което той поема отговорността за съдържанието на предоставената информация. Както беше посочено, видно от показанията на св. Л., д-р Рачев е информиран за изготвения АЛ на починало лице, с оглед на което ответникът е знаел и е могъл да предвиди общественоопасния резултат от деянието. Фактът, че издаването на тестовия АЛ е доведен до знанието на д-р Рачев не се опровергава от доказателствата по делото, включително и от обясненията на лицето, представени в хода на проверката. Нещо повече, д-р Рачев е могъл да установи наличието на издадения АЛ на починалото лице и при подаването на месечния отчет за извършената медицинска дейност, което води до извода, че той не е бил в невъзможност да изпълни задълженията си и да предотврати настъпването на вредните последствия. С предоставяне на своята парола и КЕП, д-р Рачев е имал възможността да предвиди, че в резултат от действията на неговата мед. сестра, може да настъпят неблагоприятни последици. Тези негови действия, а впоследствие и бездействие (липсата на своевременно уведомяване на РЗОК Велико Търново за издадения АЛ на починало лице и това, че АЛ не е премахнат от месечния отчет) са причина за вредоносния резултат. Не е съществувала никаква пречка пред д- р Рачев да предвиди, че деянията му могат да доведат до настъпването на общественоопасните последици. При подаване на месечния си отчет, ако беше положил дължимата грижа и внимание, д-р Рачев е имал обективната възможност да узнае за издаването на АЛ. Съвкупният анализ на приетите по делото писмени и гласни доказателства опровергава тезата, застъпена в първоинстанционното съдебно решение, че поради липса на съставомерност на деянието от субективната страна същото не може да бъде прието за нарушение и не подлежи на санкция. Отчитането на медицинска дейност, която не е извършена, по отношение на починало ЗОЛ, засяга обществените отношения свързани с разходването на публични средства от страна на НЗОК към изпълнителите на извънболнична медицинска помощ, тъй като за всеки отчетен амбулаторен лист НЗОК изплаща определена по закон сума на изпълнителите. Нарушението по чл. 462, ал. 1, пр. 1 от НРД за МД 2023 2025 г., представлява тежко провинение, противоречащо не само на закона, но и на морала и добрите нрави. Регламентираната в приложимата нормативна уредба санкционна процедура гарантира прозрачност и финансова отчетност на дейностите, свързани със здравеопазването и здравното осигуряване особено когато същите касаят обществени средства и тяхното разходване. При безспорно установено нарушение от изпълнител на извънболнична медицинска помощ по определен пакет, изразяващо се в неизвършване на дейност , разпоредбата на чл. 59, ал. 11, т. 1, б. а от ЗЗО във вр. с чл. 462, ал. 1, пр. 1 от НРД за МД 2023 2025 г. предвижда като единствена възможна санкция "прекратяване на договора" частично, по отношение на лекаря, който не е извършил тази дейност . Случаят не може да се квалифицира и като маловажен, тъй като подобно неизпълнение (отчитане на дейност, която не е извършена) не попада в обхвата на дефинитивната норма на § 1, т. 4.1 от ДР на НРД за МД 2023 2025 г. По изложените съображения, наложената от административният орган санкция се явява съответна на извършеното нарушение. В допълнение следва да се отбележи, че Върховният административен съд с решение 7828/2025 г. по адм. дело 263/2025 г. е имал възможността да се произнесе по идентичен случай, в който отново се твърди неумишлена грешка, допусната във връзка с технически затруднения при работата с НИСЕТ. С посочения съдебен акт съдът е потвърдил решението на АС Велико Търново, в което е прието, че правилно административният орган е наложил санкция частично прекратяване на договора . С оглед изложеното, административният орган правилно е приложил нормата на чл. 462, ал. 1, пр. 1 от НРД за МД 2023 2025 г. и на основание чл. 59, ал. 11, т. 1, б а от ЗЗО е наложил на ИППМП ДЕЙОНИ д-р Р. Рачев санкция прекратяване на договора - частично по отношение на д-р Р. Рачев. Като е отменил Заповед за налагане на санкция РД-09-1486/02.10.2024 г. първоинстанционният съд, в противоречие с материалноправните разпоредби, е постановил неправилен съдебен акт. Налице са сочените касационни основания за неговата отмяна. Решението на административния съд следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на ИППМП ДЕЙОНИ - д-р Р. Рачев ЕООД срещу процесната заповедта. Предвид изхода на спора основателно е своевременно заявеното от касатора искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ ИППМП ДЕЙОНИ д-р Р. Рачев следва да заплати на РЗОК Велико Търново разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева за всяка съдебна инстанция или общо 400 лева за двете инстанции, както и сумата от 200 лева, представляваща държавна такса за касационно оспорване. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. второ от АПК Върховният административен съд - шесто отделение,