Решение № 8044 от 16.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1564/2010 г.
ВАСVI отделение16.06.2010 г.докладчик Тодор Тодоров
Диспозитив
Оставя в сила решение № 806/04.01.2010 г. по адм. дело № 1000/2009 г. на Административен съд - Благоевград. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 8044 от 16.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1564/2010 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Румен Владимиров Станков, от гр. Благоевград против решение № 806/04.01.2010 г. по адм. дело № 1000/2009 г. на Административен съд - Благоевград. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Благоевград не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. С решение № 806/04.01.2010 г. по адм. дело № 1000/2009 г. Административен съд - Благоевград е отхвърлил жалбата на Румен Владимиров Станков, от гр. Благоевград срещу решение № Б - 9/07.10.2009 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Благоевград, с което е потвърдено разпореждане № 011 - 00 2065/21.08.2009 г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ досежно отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица. За да постанови този резултат, първостепенният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с целта на закона и при точно прилагане на материалноправните разпоредби. Решението е постановено при точно издирване и прилагане на материалния закон. По делото е установено, че уволнението на жалбоподателя по заповед № 106/08.10.2007 г. на управителя на ТД "Пирин Комерс" ООД, гр. Благоевград е признато за незаконно и с решение № 3901/07.08.2008 г. по гр. дело № 1759/2007 г. Районен съд - Благоевград (влязло в сила на 17.06.2009 г.) го е възстановил на заеманата преди уволнението длъжност. В законоустановения двумесечен срок, Станков е подал молба за възстановяване на предишната си работа, считано от 28.07.2009 г. На 05.08.2009 г. е подал нова молба за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 325, т. 2 от КТ. Въз основа на нея трудовото му правоотношение е прекратено със заповед № 172/05.08.2009 г., считано от 03.08.2009 г. Със заявление вх. № 011 - 00 - 2065/14.08.2009 г. жалбоподателят е поискал от Районно управление "Социално осигуряване" - Благоевград отпускане на парично обезщетение за безработица като последица от прекратеното му трудово правоотношение с ТД "Пирин Комерс" ООД, гр. Благоевград. Органите на НОИ са постановили отказ като са приели, че лицето не отговаря на условията на чл. 54а, ал. 1 от КСО - не е осигурено за 9 месеца от последните 15 календарни месеци във фонд "Безработица", а за периода на незаконното му уволнение е осигурявано само за фонд "Пенсии". Съгласно чл. 54а от КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта, нямат отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране и не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. Времето през което лицата не са работили поради незаконно уволнение се зачита за осигурителен стаж, но съгласно чл. 9, ал. 5 от КСО осигурителните вноски в този случай са в размерите за фонд "Пенсии" и за ДЗПО. Лицата нямат качеството на осигурени лица за риска безработица и в случая на жалбоподателя законосъобразно е отказано отпускане на обезщетение по чл. 54а от КСО. Достигайки до същите изводи, първостепенният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо Върховният административен съд, шесто отделение