Решение № 12945 от 30.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5005/2016 г.

Решение № 12945 от 30.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5005/2016 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда нап чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на С. Й. Б., от гр. В., чрез пълномощника й - дъщеря С. Д. П., против решение № 86/18.03.2016 г. по адм. дело № 58/2016 г. на Административен съд - В., с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът: кмета на община-В., редовно призован, не се явява и не се представлява. От същия, чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Стаменова, е постъпил писмен отговор, с който оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд-В. е отхвърлил като неоснователна жалбата на С. Й. Б. за обявяване частична нищожност на Заповед № 1286/04.10.1994 г. на кмета на община-В., издадена на основание чл. 100 от ЗТСУ (отм.), по отношение на вписаното в нея лице Д. Д. Б., като собственик на 2/3 ид. части. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта като цяло не страда от съществени пороци, обуславящи нищожността й. Според него същата е издадена от компетентен орган и при спазване на формата, а оплакванията свързани с нарушение на административнопроизводствените правила са преклудирани, поради това, че касаят законосъобразността на заповедта, която, като необжалвана е влязла в сила. Съдът е приел за недоказано твърдението в жалбата, че вписания като собственик на 2/3 части от дадения като обезщетение жилищен имот и гараж - Д. Д. Б., е внука на оспорващата. Решението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Изводите на съда, че оспорената заповед е валидна, като издадена от компетентен орган, са необосновани и постановени при неизяснена фактическа обстановка. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 100, ал. 1 от ЗТСУ (отм.). Съгласно тази разпоредба органът по чл. 95 от ЗТСУ (отм.) издава допълнителна заповед, с която конкретизира обектите които се отстъпват като обезщетение, правото на строеж, тяхната цена и за прилагането на чл. 90 ЗТСУ (отм.), т. е по силата на закона компетентността на органа, издател на процесната заповед е точно определена. Той може да издаде заповедта само по отношение собственика на отчуждения имот - в случая Д. Д. Б., съпруг на касатора, починал преди издаване на заповедта, на 11.01.1994 г. Тази му компетентност, вкл. и по отношение адресата на заповедта, може да бъде разширена единствено в случая по чл. 102 от ЗТСУ /отм. Д. в. бр. 124/1998 г./., но в сила към датата на издаване на заповедта. Разпоредбата предвижда специален ред и срок, по който имотно обезщетения собственик може да прехвърли правата си направо на определени от него членове на семейството му или на други роднини по права линия до първа степен, които отговарят на условията за придобиване на имота. Прехвърлянето се извършва в писмена форма с нотариално заверени подписи на страните. Искането, съгласно чл. 255, ал. 2, т. 2 от ППЗТСУ (отм.), се прави до издаване на заповедта по чл. 100, ал. 1 от ЗТСУ (отм.). В случая, в нарушение на чл. 171, ал. 2 и 4 от АПК и на принципа на служебното начало в съдебноадминистративния процес, съдът не е изследвал и не е събрал доказателства относими към приложението на чл. 102 от ЗТСУ (отм.), а оттук и за наличието на разширена компетентност на органа по чл. 95 ЗТСУ (отм.), в лицето на кмета на община-Врача да впише в оспорената заповед като правоимащи С. Б. и Д. Д. Б. /внук/, на мястото на отчуждения собственик Д. Д. Б.. Не са изискани и приети като доказателства описаните в заповедта нот. заверени молби от С. Д. П., с рег. № 9100/07.09.1994 г. и от Д. Д. Б., с рег. № 9099/07.09.1994 г., както и цялата административна преписка по издаване на заповедта. Липсват данни в какво качество С. П. и Д. Б. са съставили посочените по-горе нот. заверени молби: в качеството им на наследници по закон на починалия Д. Б., или като получатели на прехвърлено приживе от баща им право на обезщетение, както и на какво правно основание са тези молби. Съдът не е съобразил и обстоятелството, че приживе Д. Д. Б. е бил чл. на ЖСК "Комсомолец 2" по право, като отчужден собственик, което членствено правоотношение е прекратено със смъртта му. Правните последици от смъртта на чл. по право са различни от смъртта на чл. на ЖСК на общо основание. За първия членствените му права се наследяват от наследниците по закон, съгласно Закона за наследството /ЗН/, а за втория правните последици са уредени от чл. 23 от ЗЖСК. Членството по право е функция на правото на обезщетение и затова прехвърлянето / по реда на чл. 102 от ЗТСУ, ако се установи, че има такова/ или наследяването на правото на обезщетение / след смъртта на правоимащия/ води автоматично до промени в членството по право, независимо и въпреки волята на ЖСК. В първия случай такива членове на ЖСК, на мястото на Д. Д. Б., ще станат получателите на правото на имотно обезщетение, а в хипотезата на смърт - неговите наследници по закон: съпруга, дъщеря и син. При липса на доказателства по поставените въпроси, не би могло да се даде отговор дали кмета на община-В. е действал в рамките на предоставените му по закон компетенции, вкл. и разширени такива, като е издал заповедта по чл. 100, ал. 1 от ЗТСУ (отм.) след смъртта на титуляра на правото на обезщетение, с адресати съпруга и внук. По делото са представени доказателства от които е видно, че това е трета по ред заповед по чл. 100 ЗТСУ (отм.), след отмяна на предходните две, при липса на мотиви от съда за това изменение като се има предвид и разпоредбата на чл. 103, ал. 5 от ЗТСУ (отм.). Предвид изложеното обжалваното решение се явява неправилно, тъй като е постановено при неизяснена фактическа обстановка в резултат на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Като неправилно същото следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда, за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения. При този резултат по искането за разноски на ответника дължи произнасяне първоинстанционния съд, на когото делото е върнато за ново разглеждане, по аргумент от чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение