Решение № 390 от 12.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1273/2012 г.

Решение № 390 от 12.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1273/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията Фиданка Пенева Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК.

Образувано е по искане на Главния прокурор на Р България за възобновяване на наказателното производство по н о х д № 13800/2009 г. по описа на Софийски районен съд и отмяна на постановеното по него определение от 1.12.2011 г., в частта в която е определено общо най-тежко наказание, на основание чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК по това дело и по н о х д № 3025/2008 г., както и частична отмяна на определението, с което е постановено отделно изтърпяване на наказанието, наложено по н о х д № 9060/2003 г.

В искането, като предпоставка за допустимостта му, са въведени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Твърди се, че е допуснато нарушение на материалния закон, тъй като неправилно е определено общото наказание с определението за одобряване на споразумението и първоначалния режим за изтърпяване и вида на затворническото общежитие с второто определение.

В съдебно заседание прокурорът от ВКПр поддържа искането по изложените в него съображения.

Пред касационната инстанция осъденият Т. Д. се явява лично и със служебния си защитник - адвокат Р. К. от САК. Последната възразява срещу искането на Главния прокурор, като в писмена защита излага съображения срещу основателността на мотивите относно законосъобразността на определения първоначален режим за изтърпяване на наказанието по активираната условна присъда и типа на затворническото общежитие.

В правото си на лична защита осъденият прави искане спрямо него да се приложи принципа за най-благоприятно групиране на присъдите, подлежащи на кумулация.

Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Искането е основателно.

При проверката по делото се установи, че с определение от 1.12.2011 г., постановено по н о х д № 13800/2009 г. по описа на СРС, е одобрено споразумение между осъдения Д., неговия защитник и прокурора от СРПр, с което той е признат за виновен в това, че на 24.05.2008 г. в гр. София е отнел чужда движима вещ, на стойност 212 лева от владението на Р. А., при условията на повторност и в немаловажен случай - прест. по чл. 195, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 194, ал. 1 и чл. 28, ал. 1 от НК. Наложено му е наказание лишаване от свобода в размер на седем месеца, при строг първоначален режим за изтърпяване в затвор.

Приспаднато е времето през което осъденият е бил с мярка за неотклонение "задържане под стража".

На основание чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК му е определено едно общо наказание в размер на седем месеца лишаване от свобода, като предмет на групиране са били две наказания - 1. това по цитираното определение за одобряване на споразумение и 2. наложеното по н о х д № 3025/2008 г. по описа на СРС с определение за одобряване на споразумение, влязло в сила на 2.11.2009 г., в размер на девет месеца лишаване от свобода.

В същото наказателно производство, с отделно определение съдът е привел в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 от НК наказанието лишаване от свобода в размер на девет месеца, отложено условно и наложено на същия осъден по н о х д № 9060/2003 г., по описа на СРС, IV-ти наказателен състав с определение, влязло в сила на 3.01.2007 г. На основание чл. 61 от ЗИНЗС определил за това наказание изтърпяване при общ първоначален режим в затворническо общежитие от открит тип.

Това определение не е обжалвано или протестирано и е влязло в сила на 16.12.2011 г.

1. Преди всичко, следва да се отбележи, че атакуваното определение за одобряване на споразумение, в частта му с която е извършено групиране на наказания, на основание чл. 25, ал. 1 от НК е постановено по време на действието на чл. 381, ал. 8 от НПК в редакцията му преди изменението на текста със ЗИДНПК, обнародван в ДВ бр. 93/2011 г., в сила от 28.11.2011 г., която не предвиждаше изрично, че със споразумение може да се прилага само чл. 23, ал. 1 от НК. Затова от процесуална гледна точка не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

При проверката се установи основателност на искането на Главния прокурор за материалноправна незаконосъобразност при определяне на общото наказание, тъй като видно от изложеното по-горе, по-тежкото от двете наказания предмет на групиране е наложеното с размер от девет месеца лишаване от свобода, а не както е постановил съставът на СРС - седем месеца. Нарушена е нормата на чл. 23, ал. 1 от НК, във връзка с която е приложен чл. 25, ал. 1 от НК, в която изрично е предвидено, че при наличие на условия за групиране на наказанията, определени за всяко престъпление поотделно, се налага като общо най-тежкото от тях.

Наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, налага по реда на възобновяването атакуваното определение за одобряване на споразумение да се отмени само в частта, с която е определено общото наказание на осъдения от седем месеца лишаване от свобода. Отмяната налага връщане на делото за ново разглеждане, от друг съдебен състав, който при това, с оглед действаща вече забрана за определяне на общо наказание по реда на чл. 25, ал. 1 от НК, съгласно последната редакция на чл. 381, ал. 8 от НПК, следва да се произнесе в отменената част по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК. При това следва да се има предвид, че в случая е налице усложнена форма на множество престъпления, някои от които се намират едновременно в отношение на съвкупност и рецидив, при което, за да се определи общо наказание, следва да се приложи принципът за най-благоприятното за осъдения съчетание /т. 9 от постановление № 4/65 г. на ПлВС и решение № 11/87 на ОСНК на ВС/. Престъплението по н о х д № 13800/2009 е в съвкупност с престъплението н о х д № 3025/2008 г. и едновременно в рецидив с това по н о х д № 9060/2003 г., а последните две дела са в съвкупност помежду си.

1. Съгласно правилата на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, видът на режима, който трябва да се наложи при определено наказание лишаване от свобода е във функционална зависимост от типа на затворническото общежитие, в което е постановено да се търпи това наказание. Съгласно т. 3 от чл. 61 от ЗИНЗС, общ режим се определя на осъдените, които се настаняват в затворническо общежитие от открит тип. За да е законосъобразно това, е необходимо или лицето да е осъдено за престъпление, извършено по непредпазливост, или да е осъдено на лишаване от свобода до 5 години, за първи път. В конкретния случай, особеното е това, че именно второто осъждане на Д. с обсъжданото в п. 1 определение на лишаване от свобода, ефективно, е основание да се активира първото осъждане на лишаване от свобода по н о х д № 9060/2003 г., на основание чл. 68, ал. 1 от НК. Осъждането по последното дело само формално е първо по ред осъждане, тъй като то се привежда за ефективно изпълнение поради това, че следващото осъждане е за деяние, извършено в изпитателния срок на условно отложеното негово изпълнение. Това води до по-неблагоприятни последици за осъденото лице при определяне на режима, който следва да е строг, а не общ, както е постановил проверявания съд, поради наличието на предпоставката по ЗИНЗС за изтърпяване на активираното наказание в затворническо общежитие от закрит тип /арг. чл. 61, т. 2, вр. чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС/.

Поради изложеното, след отмяна на обсъдените определения, постановени от СРС на 1.12.2011 г. по н о х д 13800/2009 г. по реда на възобновяването, делото следва да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав, за законосъобразно, пълно и цялостно групиране на наказанията, наложени на осъдения Т. О. Д.

Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение