Решение № 5618 от 19.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5998/2011 г.

Решение № 5618 от 19.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5998/2011 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт Павел Георгиев, в качеството му на процесуален представител на началника на митница Пловдив, срещу решение № 470 от 19.03.2011 г. по адм. дело № 2431 по описа за 2010 г. на административния съд - Пловдив. С него по жалба на "Садат" ООД е отменено решение за определяне на митническа стойност № 1620 от 22.10.2010 г. на началника на митница Пловдив, с което на дружеството е определено допълнително задължение за ДДС в размер на 6 413.01 лв. по ЕАД № 10BG003000Н0152895. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - "Садат" ООД оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител адв. Валентин Русев. Претендира присъждане на съдебни разноски за настоящата инстанция, като представя договор за правна помощ. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Пловдив е решение за определяне на митническа стойност № 1620 от 22.10.2010 г. на началника на митница Пловдив, с което на дружеството е определена нова митническа стойност, на основание чл. 30, § 2, б."б" от Регламент (ЕИО) № 2913/92 от 12.10.1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността по ЕАД № 10BG003000Н0152895, съответно и допълнително задължение за ДДС в размер на 6 413.01 лв. Съдът е изложил фактическата страна по спора и е направил преценка за незаконосъобразност на оспорения административен акт, понеже митническият орган не е изложил никакви съображения относно неприемането на декларираната стойност на внесените стоки (сапуни марка "Далан", "Синди" и "Рокси" - 14 946 кг. и сапун за пране марка "Далан" - 6 000 кг.), така както е посочена в митническата декларация и търговска фактура/инвойс № 974828 от 1.10.2010 г. на стойност 9 518.57 евро с левова равностойност от 18 616.70 лв., с изпращач "DALAN KIMYA ENDUSTRI A. S.", Турция. Според този административен орган, след извършен сравнителен анализ в базата данни на агенция "Митници" е установено, че стоките, оформени под режим допускане за свободно обръщение и крайно потребление са със занижена митническа стойност. Направена е съпоставка на продажби за износ от "Турция за РБългария, осъществени по същото време и е констатирано, че цените на сходни стоки са по-високи. С писмо изх. № 2600-4925 от 4.10.2010 г. дружеството е било уведомено, че следва да внесе обезпечение в размера на 6 413.01 лв. за регистриране на режим за допускане за свободно обръщение по процесния ЕАД, съгласно чл. 248 от Регламент 2454/93. Съдът се е позовал и на липсата на доказателства, като е отчел, че са представени само пакетажен лист, международна товарителница и сертификат за движение АTR № L0146425 от 1.10.2010 г. Обсъдил е в мотивите си прилагането на чл. 35, ал. 1 от ЗМ, както и на чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92, които разпоредби определят, че митническата стойност на внасяните стоки е договорната стойност, която е реално платена или подлежаща на плащане цена на стоките. Според него по делото безспорно е установена подлежащата на плащане цена и реално платената цена и не намира приложение разпоредбата на чл. 30, § 2, б."б" от посочения регламент. Обсъдил е и цената на килограм сапун без търговска марка по ЕАД № 10BG005807H0055585 от 14.07.2010 г. от 2.4721 лв., цената на килограм тоалетен сапун по ЕАД № 10BG003000Н0152895 от 4.10.2010 г. (процесния) от 0.9064 лв. и цената на килограм сапун за пране по ЕАД № 10BG003000Н0152895 от 4.10.2010 г. (процесния) от 0.8449 лв., като е приел, че действително е налице значителна разлика, което предпоставя съмнение, че договорната цена е неприемлива по смисъла на чл. 29, § 2, б."а" от Регламент (ЕИО) № 2913/92. Това обстоятелство не се явява достатъчно, за да обоснове извод за правилност на направеното определяне на митническата стойност на стоките по процесния ЕАД, независимо, че сравняваните стоки са сходни по смисъла на чл. 66, ал. 1, т. 4 от ППЗМ и времето на двата вноса не е по-голямо от три месеца. Не може да се изведе категоричен извод, че по-ниската цена е неприемлива, а по-високата е приемлива. Няма спор между страните по делото, че "Садат" ООД е внесло с ЕАД № 10BG003000Н0152895 посочените по-горе стоки - тоалетен сапун и сапун за пране. Изпращач на стоката е "DALAN KIMYA ENDUSTRI A. S.", Турция. Няма спор и за режим, под който тези стоки са поставени при внасянето им в България, а именно допускане за свободно обръщение и крайно потребление. Към момента на вноса е представена от вносителя "Садат" ООД и търговска фактура/инвойс № 974828 от 1.10.2010 г. на стойност 9 518.57 евро с левова равностойност от 18 616.70 лв. Представена е и квитанция от 1.10.2010 г., издадена от турската фирма - износител, с която се удостоверява, че стойността по фактура 974828 от 1.10.2010 г. е 9 518.57 евр., която е платена от "Садат" ООД. В решението на митническия орган за определяне на нова митническа стойност се съдържат твърдения, неподкрепени с доказателства, че от извършения сравнителен анализ в базата данни процесната стока е оформена за свободно обръщение и крайно потребление със занижена стойност. Доказателства за този сравнителен анализ не са представени. На следващо място митническите органи са отразили, че от направената съпоставка на продажба за износ от Турция за България, изнесени в същия момент е установено, че цената на сходни стоки е по-висока. Отново не са ангажирани доказателства, поради което това твърдение също е голословно. Затова и първоинстанционният съд е направил законосъобразни изводи при преценката на събраните по делото доказателства, както и че митническия орган е изразил твърдения, които въобще не са подкрепени с доказателства. Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционният съд правилно е приложил и материалния закон, позовавайки се на чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92, който разпорежда, че митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на чл. 32 и чл. 33 от същия регламент при условията на б "а" до "г". В този смисъл съдът правилно се е позовал на поредността, която е определена в чл. 29 от регламента и която трябва да се съобрази при определяне на митническата стойност при последователно прилагане на букви от "а" до "г". Наличието на фактура, издадена от износителя, както и квитанция за плащане на фактурираната стойност, са доказателства, че посочената в ЕАД митническа стойност е установената за плащане и реално пратената цена. Затова не е имало основание митническите органи да определят нова по-висока митническа стойност, понеже възникналото у тях съмнение не е подкрепено с писмени доказателства, а е обосновано само с твърдения, които са необосновани и недоказани с писмени доказателства. След като митническият орган не е обосновал защо декларираната стойност не може да се определи по чл. 29 от цитирания регламент, а е преминал към определянето на тази стойност по чл. 30, § 2, б. "б" във връзка с § 2, б. "б" от регламента, това води до извод за немотивираност на административния акт (решение № 14640 от 10.11.2011 г. по адм. дело № 3228 по описа за 2011 г. на ВАС, I отд.). Освен това съгласно разпоредбата на чл. 181а от Регламент на (ЕИО) на Съвета 2454/93 г. митническият орган освен, че при съмнение може да изисква от лицето допълнителна информация, което е направено и в процесния случай, е длъжен, когато съмненията му продължават да предостави възможност за отговор на заинтересованото лице, а тази процедура, както се установява по делото не е изпълнена. Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото на ответната страна по касационната жалба следва да се присъдят съдебни разноски за настоящата съдебна инстанция в размер на 500.00 лв., на основание чл. 143 от АПК, представляващо реално внесено адвокатско възнаграждение. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение