Решение № 15314 от 10.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1466/2018 г.

Решение № 15314 от 10.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1466/2018 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на мл. автоконтрольор в сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция (ОД) на МВР – Г. срещу Решение № 173 от 11.12.2017 г., постановено по адм. д. № 313 по описа за 2017 г. на Административен съд – Г., с което съдът е отменил негова Заповед № 17-0892-000413 от 26.10.2017 г. за прилагане на И. Д. на принудителна административна мярка (ПАМ) прекратяване на регистрация на пътно превозно средство (ППС) за срок от 6 (шест) месеца на основание чл. 171, т. 2 а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). В касационната жалба са изложени аргументи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Касационният жалбоподател счита за неправилни изложените от съда мотиви, че тъй като 5 дни след прилагане на ПАМ водачът е преиздал документа с изтекла валидност, то заповедта не съответства на целта на закона. Ответникът – И. Д. от [населено място] не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Настоящият съдебен състав, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на оспорване пред административния съд е Заповед № 17-0892-000413 от 26.10.2017 г. на мл. автоконтрольор в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР – Г. за прилагане на принудителна административна мярка прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца по отношение на И. Д. на основание чл. 171, т. 2 а от ЗДвП. ПАМ е приложена въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 845/26.10.2017 г., съгласно който Д. е управлявал собствения си лек автомобил, без да притежава валидно СУМПС за категорията, към която спада управляваното от него МПС. СУМПС на водача е със срок на валидност: 22.10.2017 г. За да отмени оспорената заповед, съдът е приел, че Д. е подновил СУМПС само 5 дни след извършване на проверката, което представлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК от съществено значение за делото. Предвид преустановяване на противоправното поведение на водача непосредствено след прилагане на мярката и продължителността на мярката – 6 месеца, съдът е обосновал, че приложената ПАМ се явява несъответна на целта на закона, тъй като описаното в процесната заповед нарушение е преустановено. Като допълнителен аргумент за непропорционалност на мярката съдът е посочил, че автомобилът е съпружеска имуществена общност и засяга правата на трето лице. Обжалваното решение е неправилно. Страните не спорят, че на 26.10.2017 г. И. Д. от [населено място] е управлявал собствения си лек автомобил марка "Пежо" модел "407" с рег. [рег. номер на МПС], като при проверка на пътя от мл. автоконтрольор сектор "Пътна полиция" при ОДМВР – Г. представя СУМПС с изтекъл срок на валидност. Водачът е подновил СУМПС 5 дни след извършената проверка. Неправилен е изводът на съда за незаконосъобразност на административния акт поради несъответствие с целта на закона. Целта на мярката се определя към момента на прилагането ? – в случая да преустанови и предотврати управлението на МПС от Д. без валидно свидетелство. Релевираните последващи факти не се отразяват върху материалната законосъобразност на същата, нито обосновават извод за несъответствие с преследваната от закона цел. Съдът неправилно ги е ценил като относими при проверка на законосъобразността на заповедта. В случай като настоящия водачът разполага с възможност да сезира органа с искане за прекратяване на срока на действие на приложената мярка. Ако по такова искане последва отказ на органа да прекрати срока на действие на мярката, то този отказ ще подлежи на самостоятелно основание на обжалване пред административния съд. Касационната инстанция не споделя и допълнителния аргумент на съда, че мярката е непропорционална поради засягане правата на трето лице. Трайна е съдебната практика по аналогични случаи, че законът допуска засягане правата на другия съсобственик с оглед постигане на целта на закона за опазване на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, регламентирана в чл. 1, ал. 2 от ЗДвП. По изложените съображения решението е неправилно поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК и следва да бъде отменено. Съобразно правомощията на касационната инстанция по чл. 222, ал. 1 от АПК спорът следва да бъде решен по същество като съдът отхвърли жалбата на И. Д. срещу Заповед № 17-0892-000413 от 26.10.2017 г. за прилагане на принудителна административна мярка прекратяване на регистрация на ППС за срок от шест месеца на основание чл. 171, т. 2 а от Закона за движението по пътищата Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение № 173 от 11.12.2017 г., постановено по адм. д. № 313 по описа за 2017 г. на Административен съд – Г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Д. срещу Заповед № 17-0892-000413 от 26.10.2017 г. на мл. автоконтрольор в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР – Г. за прилагане на принудителна административна мярка "прекратяване на регистрация на пътно превозно средство за срок от 6 месеца" на основание чл. 171, т. 2 а от Закона за движението по пътищата. Решението е окончателно.