Решение № 13333 от 19.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4057/2011 г.

Решение № 13333 от 19.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4057/2011 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Съдебното производство по чл. 226, ал. 1 и 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е образувано по жалба на Хосейн Азадфар - гражданин на Иран, против решение № 259/22.06.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет. В жалбата се поддържа, че административното решение следва да се отмени по изложени съображения, че е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречи на материалноправни разпоредби от приложимия закон - основания за оспорване по чл. 146, т. 3 и 4 АПК. Ответната страна - председателят на ДАБ при МС, не се представлява и не изразява становище по жалбата. Представител на Върховната административна прокуратура изразява становище за законосъобразност на обжалвания административен акт, считайки, че административният орган правилно не е кредитирал като достоверна бежанската история на жалбоподателя. Направено е заключение, че по преписката липсват данни, които да обоснован извод за необходимост от закрила. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че същата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 87 от ЗУБ. Административното производство е образувано по молба за закрила № 82/16.09.2009 г., подадена чрез СДВНЧ към Дирекция "Миграция ", като същата е препратена по компетентност на председателя на ДАБ и е приета под вх. № 973/13.10.2009 г. при РПЦБ - София. С молба вх. № УП-4053/28.12.2009 г. при ДАБ, искането за закрила е потвърдено. Задължението на органа по чл. 58, ал. 6 от ЗУБ е изпълнено с даване на писмени указания и запознаването на разбирам за молителя език (персийски) с реда за подаване на молбата, за процедурата, която ще се следва, и за правата и задълженията на лицата търсещи закрила, както и за организации, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. В регистрационният лист на чужденеца е декларирано иранско гражданство, етническа принадлежност - персиец, религия - християнин - ортодог, семейно положение - неженен, без деца, образование - основно. На 28.12.2009 г., на 24.02.2010 г. и на 10.03.2010 г., съгласно чл. 63а от ЗУБ и след предварителни покани, са проведени интервюта за изясняване бежанската история. Видно от изявленията на молителя, същият посочва, като основен мотив за напускането на държавата си на произход, съществуващият с неговия брат конфликт и приемането на християнството, както и страхът да не бъде арестуван за участието му в митинг на 15.06.2009 г. против правителството, който се е състоял в град Техеран с участието на 100 - 200 хиляди души. Опасенията на кандидата за преследване са обосновани със съдебното му минало: осъждан е през 2006 г. за притежаване на религиозна литература и обстоятелството, че това ще доведе до тежки последици - затвор или евентуално последващо негово задържане. Със становище от 22.03.2010 г., интервюиращият орган е направил предложение за отказ от предоставяне на закрила с мотива, че твърдяната бежанска история е неубедителна, невярна и съдържа взаимоизключващи се обстоятелства. Към административната преписка е представена справка с вх. № 3634/30.11.2009 г. относно обществено-политическата обстановка в Иран, ситуацията в страната през 2009 г. и след поведените президентски избори, както и за последиците за участниците в протестните действия. Видно от справката от 13 юни 2009 г. и следващите десетина дни, основно в Техеран, но и в други градове се провеждат многохилядни протестни демонстрации, достигащи до над 2 милиона протестиращи. Протестите са овладени в резултат на действията на силите за сигурност, довели до арестите на около 4 хиляди души, стотици ранени и десетки убити. С обжалваното решение е постановен отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Административният орган приел, че изложената бежанска история е недостоверна. Този извод е подкрепен със следното: излагат се противоречиви твърдения относно функционирането на съдебната система в Иран и в частност кога и какъв акт са, може едно лице да бъде задържано в затвор; неправдоподобно е участник в демонстрация проведена на 15.06.2009 г., с участието на 100 - 200 хиляди души, да получи призовка на следващия ден - 16.06.2009 г., след проведено разпознаване по видеозаписи; липсата на реакция от страна на "басиджиите" (определени като субекти осъществяващи преследване), след като се е завърнал от проведената демонстрация; липса на познание относно християнските празници; позоваването на събития от 2006 г. като основание за наказателно преследване. Въз основа на тези фактически констатации е направен извод за несъставомерност на хипотезите по чл. 8 и 9 на ЗУБ. При така установеното, настоящата инстанция намира, че Решение № 259/22.06.2010 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България е постановено от компетентен административен орган и в установената от закона форма, без да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при спазване на приложимия материален закон чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Настоящата инстанция напълно споделя изводите на административния орган относно недостоверността на поддържаната бежанска история като счита, че същите са изведени при правилна оценка на събраните в хода на производството доказателства. Представените от процесуалния представител Хосейн Азадфар призовки за явяване в съд не доказват твърденията на жалбоподателя, че срещу него е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1, вр. ал. 4 от ЗУБ. Заповедта за задържане е издадена след неявяване на жалбоподателя пред съдебните органи и показва желанието на Хосейн Азадфар да избегне арест или присъда. По отношение на представената съдебна присъда, с която жалбоподателят е осъден на три и половина години затвор и на 91 удара с камшик във връзка с притежаване на християнска литература, следва да се посочи, че наложената присъда не обуславя предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Хосейн Азадфар е осъден за престъпление от общ характер, като в изложената история липсват данни той да е сезирал правозащитните органи в страната си по произход за заплашващото го криминално деяние. Относно отказа за предоставяне на хуманитарен статут съгласно чл. 9 от ЗУБ, то решението на административния орган в тази му част също е законосъобразно. Не се касае за тежки и лични заплахи срещу живота и личността на същия, като гражданско лице, поради насилие в случай на въоръжен конфликт. Самият кандидат не сочи действия, които да имат характер на тежки и лични заплахи или други тежки посегателства, следващи от организация или група, на която държавата не може да противодейства ефективно. Няма данни кандидатът да е бил принуден да напусне или да остане извън страната на произход по причина на заплаха за неговия живот, сигурност или свобода, поради насилие, възникващо от ситуации на въоръжен конфликт, както и да е бил изложен на опасност от изтезание или други форми на унизително отношение, съответно административният орган е направил обоснован извод и правилно е приложил материалния закон като е отказал хуманитарен статут с оглед на чл. 9 от ЗУБ. Спазено е и изискването на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, като са преценени всички относими факти, свързани с личното положение и относно данните по произход и отношения с трети лица. По изложените съображения, жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Обжалваното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на установената форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение, на основание чл. 226, ал. 2 от АПК