Решение № 3880 от 20.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11566/2020 г.

Решение № 3880 от 20.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11566/2020 г., VIII о., докладчик председателят Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директорът на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП и на М. И., подадена чрез адв. Писюзев против решение № 1549/18.08.2020 г. постановено по адм. дело № 1756/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отменен Ревизионен акт (РА) №Р-16001619006686-091-001 от 15.04.2020 г., издаден от Т. П. - началник на сектор в ТД - Пловдив на НАП, възложила ревизията и М. К. - главен инспектор по приходите в ТД - Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, изменен с Решение № 286 от 22.06.2020 г. на директора на Дирекция "ОДОП"- Пловдив при ЦУ на НАП, с който на М. И., в качеството му на самоосигуряващо се лице, са установени вноски за ДОО за самоосигуряващо се лице по КСО; установени са вноски за ДЗПО-УПФ за самоосигуряващо се лице по КСО; установени са вноски за ЗО за самоосигуряващо се лице по ЗЗО, за периода 1.01.2012 г. - 31.12.2016 г., в общ размер от 6 355. 70 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер от 3 753. 15 лв., както следва: в частта му, с която на жалбоподателя са установени вноски за ДОО за самоосигуряващо се лице по КСО за 2016 г. в общ размер от 642. 22 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер от 246. 91 лв., за сумата над 465. 82 лв. до пълния размер на задължението от 642. 22 лв., както и за начислените законни лихви над 179. 09 лв. до пълния им размер от 246. 91 лв.; жалбата е отхвърлена в останалата й част; НАП е осъдена да заплати на М. И., сумата от 12. 37 лв., представляваща направени по делото разноски, съразмерно на уважената част от жалбата и М. И. е осъден да заплати на НАП, сумата от 823. 23 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от жалбата. Директорът на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП обжалва решението, в частта, с която на ревизираното лице са установени вноски за ДОО за самоосигуряващо се лице по КСО за 2016 г. за сумата над 465. 82 лв. до пълния размер на задължението от 642. 22 лв., както и за начислените законни лихви над 179.09 лв. до пълния им размер от 246. 91 лв. Счита, че решението в обжалваната му част е неправилно и необосновано – касационни отменителни основания по чл. 208, т. 3 АПК. В касационната жалба се твърди, че по смисъла на чл. 5, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), М. И. е самоосигуряващо се лице - физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски изцяло за своя сметка. Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност - чл. 6, ал. 2 КСО. Правилно предвид горното в хода на ревизионното производство по отношение размера на осигурителните вноски е приета ставка от 16. 3 % - сборът на вноската за ДОО (12. 8) и вноската за фонд "Общо заболяване и майчинство" (3. 5 %), каквато вноска ревизираното лице е следвало да прави предвид разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ в действащата редакция и направения от задълженото лице избор на вид осигуряване - за всички осигурени социални рискове, в т. ч. и за фонд "Общо заболяване и майчинство". Иска решението да бъде отменено в обжалваната част. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на 300 лв. и направените разноски за държавна такса в размер на 1. 95 лв. Ответникът по тази касационна жалба – М. И. я оспорва. М. И. обжалва решението, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу РА, както и в частта, с която М. И. е осъден да заплати на НАП сумата от 823. 23 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила – касационни отменителни основания по чл. 208, т. 3 АПК. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че не са оборени констатациите на ревизиращия орган. Твърди, че средствата, получени през процесния данъчен период не представляват осигурителен доход, поради което не се дължи за този период вноски по КСО и ЗЗО. В случая няма извършване на търговска дейност — няма доказателства за реализиране на печалба, с оглед на което не следва да се начисляват осигуровки по КСО и ЗЗО. Неправилно съдът не е кредитирал обясненията на ревизираното лице, че през процесният период е бил на безсрочен трудов договор във фирма "Христов Комерс" ЕООД, гр. Първомай на длъжност управител на автосалон и е получавал доходи от трудови правоотношения. В задълженията му е влизало да регистрира в КАТ Пловдив всички превозни средства, собственост на "Христов Комерс" ЕООД, както и на клиентите на фирмата. За извършваната от него работа не е получавал допълнително възнаграждение освен трудовото възнаграждение по трудов договор, тъй като организацията по продажба на стоки влиза в длъжностната му характеристика. Относно произхода на средства е посочил допълнителен източник, а именно, че съпругата му е продала наследствени имоти в землището на [населено място] и [населено място], които получени средства в размер на 25 000 лв. са използвани за купуване на лични превозни средства. В касационната жалба са изложени съображения, че И. е придобивал и продавал МПС, но тези МПС са били за личните му нужди на него и на членове от неговото семейство. Иска решението да бъде отменено в обжалваната част и претендира разноски по делото. Ответникът по тази касационна жалба - директорът на Дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител я оспорва. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са процесуално допустими. По същество касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП е основателна, а касационната жалба на ревизираното лице е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационните жалби, валидността, допустимостта и правилността на съдебното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационните жалби са подадени от страна по делото и в срок, поради което са допустими. Разгледана по същество, касационната жалба на М. И. е неоснователна, а касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП е основателна. С обжалваното решение е отменен РА №Р-16001619006686-091-001 от 15.04.2020 г., издаден от органи по приходите в ТД - Пловдив на НАП, изменен с Решение № 286 от 22.06.2020 г. на директора на Дирекция "ОДОП"- Пловдив при ЦУ на НАП, в частта с която на М. И., в качеството му на самоосигуряващо се лице, са установени вноски за ДОО за самоосигуряващо се лице по КСО за 2016 г. за сумата над 465. 82 лв. до пълния размер на задължението от 642. 22 лв., както и за начислените законни лихви над 179. 09 лв. до пълния им размер от 246. 91 лв. и жалбата на ревизираното лице е отхвърлена в останалата й част. Фактическата обстановка е подробно описана в решението на първоинстанционния съд. По делото е установено, че ревизираното лице е получавало брутни месечни трудови възнаграждения, чиито размери са идентични с размерите на месечния осигурителен доход, върху който за жалбоподателя са правени осигурителни вноски, а именно - за периода 1.01.2012 г. - 31.12.2012 г. общо 6 422. 40 лв.; за периода 1.01.2013 г. - 31.12.2013 г. общо 6 860. 52 лв.; за периода 1.01.2014 г. - 31.12.2014 г. общо 7 032. 48 лв.; за периода 1.01-2015 г. - 30.04.2015 г. общо 2 047. 76 лв. В рамките на ревизията, приключила с издаването на РА с № Р-16001618001021- 091-001 от 9.08.2019 г., е прието за установено, че за ревизирания период И. развива редовно стопанска дейност, свързана с покупко-продажба и регистрация на автомобили. И. не е отчитал тази дейност чрез ЕТ или ЕООД, не е декларирал доходи от тази дейност с годишна данъчна декларация (ГДД) и не е заплащал данъци. Прието е за установено, че доходите на И. в периода 1.01.2012 г. - 31.12.2016 г., които не са декларирани от негова страна, са доходи от търговска дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ) - услуги по регистрация и покупко-продажби на моторни превозни средства (МПС). Прието е за установено, че извършваните от И. разходи за ревизирания период превишават получените доходи. Превишението е прието като недеклариран и необложен с данък доход и се определя като данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. С Уведомление № Р-16001618001021 -113-001 от 13.11.2018 г., И. е уведомен, че данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за периода 1.01.201 г. - 31.12.2016 г. и осигурителният доход за установяване на задълженията от ЗОВ ще бъде определена по реда на чл. 122 - 124а ДОПК. Първоинстанционният съд е посочил, че по жалба на И. против РА №Р-16001618001021- 091-001 от 9.08.2019 г., потвърден с Решение № 644 от 11.11.2019 г. на директора на Дирекция "ОПОД" - Пловдив при ЦУ на НАП, е образувано адм. дело № 3736 по описа на Административен съд - Пловдив за 2019 г. С решение № 833 от 30.04.2020 г. по горепосоченото дело, Административен съд - Пловдив, е отхвърлил жалбата на И. срещу РА № Р-16001618001021- 091-001 от 9.08.2019 г., потвърден с Решение № 644 от 11.11.2019 г. на директора на Дирекция "ОПОД" - Пловдив при ЦУ на НАП. И. е обжалвал Решение № 833 от 30.04.2020 г. адм. дело № 3736 по описа на Административен съд - Пловдив за 2019 г. и пред Върховния административен съд (ВАС) е образувано адм. дело № 6784 по описа на ВАС за 2020 г., осмо отделение. Съдът е посочил, че към дата на постановяване на спорното решение, не е постановено решение по адм. дело № 6784 по описа на ВАС за 2020 г. Съдът е приел, че в случая е установено наличието на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - укрити приходи или доходи, формирани от осъществявана дейност като ЕТ през ревизирания период, изразяваща се в покупко-продажби на автомобили и предоставяне на услуги по регистрацията на автомобили пред контролните органи. Съдът е приел, че на ревизираното лице правилно са установени размерите на вноските за 2016 г. за ДЗПО-УПФ и за ЗО и жалбата на ревизираното лице срещу РА е отхвърлена в тази част. Първоинстанционният съд е приел, че жалбата на И. е частично основателна по отношение на установените с РА задължения за вноски за ДОО за 2016 г. В тази част съдът е изложил мотиви, че за родените лица след 31.12.1959 г., осигурени за старост, инвалидност и смърт, за фонд "Пенсии", ставката е 12. 8 %, докато в оспорения по делото РА, неправилно от ревизорите е прието, че ставката е 16. 3 %. Направен е извод, че вероятно приходните органи са определили ставка от 16. 3 % на вноската за ДОО като са събрали ставката от 12. 8 % и вноската за фонд "Общо заболяване и майчинство" (3. 5 %). Съдът е приел, че ревизираното лице не е длъжно да прави вноската за фонд "Общо заболяване и майчинство" и въз основа на този извод е отменил РА за размера в над 465. 82 лв. до пълния размер на установеното задължение от 642. 22 лв., както и в частта за законната лихва над 179. 09 лв. до пълния им размер от 246. 91 лв. По касационната жалба на директорът на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП: Касационната жалба е основателна. Настоящият състав намира, че ревизираното лице е заявило изрично осигуряването си за всички осигурени социални рискове, като с подадена декларация по чл. 1/2 от относимата Наредба, И. е декларирал започване на дейност като едноличен собственик на ЕООД, считано от 13.10.16 г. и осигуряване за всички социални рискове, включително и за "Общо заболяване и майчинство". Поради изложеното органа по приходите правилно е определи ставката от 16. 3 %, представляващ сбора на вноската по чл. 6/1/ т. 2, т. 1 от КСО (12. 8 %) и този на вноската по цитирания фонд (3. 5 %). По изложените съображения решението е неправилно и следва да се отмени в частта, с която РА е отменен, като вместо него се отхвърли жалбата на ревизираното лице в тази част. Решението следва да се отмени и в съответната част за разноските. По касационната жалба на М. И.: Касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е извършил пълна и обективна проверка за наличието на основанията за прилагане на чл. 122 ДОПК и правилно е счел въз основа на доказателствата по делото, че по безспорен и категоричен начин се установява наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, а именно: укрити приходи или доходи, формирани от осъществявана дейност като ЕТ през ревизирания период, изразяваща се в покупко-продажби на автомобили и предоставяне на услуги по регистрацията на автомобили пред контролните органи. По делото не е спорно, че с РА №Р-16001618001021- 091-001 от 09.08.2019 г., потвърден с Решение № 644 от 11.11.2019 г. на директора на Дирекция "ОПОД" - Пловдив при ЦУ на НАП на М. И. са установени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2012 г. в размер на 143. ЗЗ лв. и лихви 91. 34 лв. и данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2014 г. – 986. 10 лв. и лихви 428. 05 лв. Допълнително определените данъчни задължения са вследствие на констатациите в хода на ревизията за извършвана от РЛ независима икономическа дейност, свързана с покупко-продажба на МПС /28 бр. / и регистрация на автомобили /описани на стр. 3-6 в РД/ на база получени отговори от ОД на МВР – Пловдив, община Пловдив, общ. Родопи. Този РА е потвърден с решение № 833 от 30.04.2020 г. по адм. дело № 3736/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив. С решение № 14942 от 3.12.2020 г. по адм. дело № 6784/2020 г. по описа на ВАС е оставено в сила решение № 833 от 30.04.2020 г. по адм. д. № 3736/2019 г. на Административен съд – Пловдив. Настоящият състав намира, че в случая е установено извършването на стопанска дейност, от която не са декларирани приходи и не са подавани ГДД. При определяне размера на реализираните приходи от стопанска дейност органите по приходите правилно са взели предвид общо извършените услуги по регистрация на МПС в КАТ от касатора лично в негова полза, като са изключени тези извършени от И. в качеството му на служител на "Христов комерс" ЕООД и отчетени чрез "И. 2010" ЕООД /дружество, чийто едноличен собственик на капитала е М. И./. Правилно е прието от административния съд, че И. е осъществявал по занятие и систематично търговска дейност, от която е реализирал приходи. Тези приходи не са декларирани по предвидения от закона ред. В случая приходната администрация е доказала, че установеният недостиг на средства за всяка една от процесните години представлява укрит доход от трудова дейност, който е осигурителен доход. По отношение на тези парични средства е установено, че са с източник трудова дейност и представляват осигурителен доход, върху който се дължат ЗОВ на основание чл. 124а ДОПК. В този смисъл е и приетото от Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд Тълкувателно решение № 2 от 2.02.2022 г. по тълкувателно дело № 8/2020 г. С оглед изложеното в тази обжалвана част съдебното решение на първостепенния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на НАП следва да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 300 лв. и направените разноски за държавна такса в размер на 1. 95 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение