Решение № 12150 от 16.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 16664/2013 г.

Решение № 12150 от 16.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 16664/2013 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град Варна против решение № 2656 от 25.10.2013 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 2044/2013 г., с което е обявен за нищожен ревизионен акт № 031204135 от 14.02.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП град Варна, потвърден с решение № 181/9.05.2013 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика - Варна. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на процесуалния и материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора решението е постановено в нарушение на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 4 и ал. 3 от ЗНАП, тъй като органите по приходите, възложили процесната ревизия разполагат с материална и териториална компетентност съгласно заповеди на директора на ТД на НАП град Варна. Поддържа, че териториалната компетентност на органите по приходите по издаване на актове в производството по ДОПК се определя според компетентната териториална дирекция по чл. 8 от ДОПК. Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК. Ответникът - "ЕКОЛЕС" ЕООД чрез процесуалния си представител адв. Поля Ченева изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли да се остави без уважение, по съображения, изложени в представени по делото писмен отговор и писмена защита. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС - Варна е бил ревизионен акт № 031204135/14.02.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, в частта, потвърден с Решение № 181/9.05.2013 г. на Директор Дирекция "ОДОП" - Варна. С обжалваното решение съдът е обявил ревизионния акт за нищожен, тъй като ревизионното производство е възложено от орган по приходите от ИРМ - Добрич, който по силата на заповеди, издадени от териториалния директор на ТД на НАП град Варна, не разполага с териториална компетентност по възлагане на ревизии по отношение на данъчно задължени лица, чийто адрес по чл. 8 от ДОПК е в град Варна. Решението е неправилно постановено. В нарушение на нормата на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, съдът е приел, че органите по приходите, възложили ревизията на "ЕКОЛЕС" ЕООД, със седалище в гр. Варна, съгласно заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1202616/20.07.2012 г., изменена със ЗВР № 1203349/27.09.2012 г., ЗВР № 1203716/26.10.2012 г. и ЗВР № 1204135/26.11.2012 г., не разполагат с териториална компетентност, тъй като мястото им на работа е в ИРМ - Добрич. Цитираната норма предвижда, че ревизията може да се възлага от органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция. По силата на чл. 7, ал. 1 от ДОПК актовете по този кодекс се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална дирекция. Кръгът на органите по приходите е очертан в нормата на чл. 7, ал. 1 от ЗНАП, а компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите относно производствата по този кодекс се определя според критериите, посочени в чл. 8 от ДОПК. От тълкуването на посочените разпоредби във връзка с териториалната структура на НАП, съгласно чл. 6 от ЗНАП и приложеното към касационната жалба решение № РМФ-286 от 19.12.2009 г. на Управителния съвет на НАП, в сила от 1.01.2010 г., следва, че компетентността на органите по приходите в производството по издаване на ревизионни актове по ДОПК се определя в рамките на териториалния обхват на компетентната териториална дирекция на НАП. В този смисъл е и тълкувателно решение № 5/22.06.2014 г. на ОСК на Върховния административен съд по т. д. № 4/2014 г., според което не е допустимо със заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК директорът на компетентната териториална дирекция да ограничава по териториален признак правомощията на определените от него органи по приходите за издаване на заповеди за възлагане на ревизии само по отношение на физически или юридически лица, чиито постоянен адрес, седалище, адрес на управление или местоизвършване на дейността се намират в даден регион от територията на тази дирекция. В конкретния случай няма спор, че компетентната териториална дирекция по издаването на процесния ревизионен акт е ТД на НАП град Варна. Тази компетентност се определя от нормата на чл. 8, ал. 1, т. 3 от ДОПК - според седалището на юридическото лице - "ЕКОЛЕС" ЕООД, за което по делото не е спорно, че е в град Варна. Поради това ревизията е възложена от орган по приходите, определен съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК от териториалния директор от компетентната ТД на НАП - Варна. При липсата на структурна обособеност на т. нар. "изнесено работно място" /ИРМ/ и с оглед на действащата правна уредба - чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от ДОПК, изразът "за ИРМ", използван от директора в заповедите по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК при оправомощаването на Ангелинка Димитрова Събева, Росица Милкова Стоянова и Изабела Борисова Дукова на длъжност началник сектор "Ревизии", дирекция "Контрол" в ТД на НАП гр. Варна, ИРМ Добрич, не може да служи като критерий за определяне на териториален обхват на компетентност, различен от този на териториалната дирекция. Обстоятелството, че в посочените заповеди директорът на ТД на НАП гр. Варна е определил и други органи по приходите с правомощия по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, включително и такива с работно място в гр. Варна, не изключва правомощията на останалите органи, посочени в заповедите, тъй като компетентността им произтича от връзката на ревизирания субект с териториалната дирекция, а не с населеното място, където те работят. По тези съображения следва да се приеме, че ревизионният акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите, определен съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК от териториалния директор от компетентната ТД на НАП град Варна е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 118, ал. 2 от ДОПК във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП и не е нищожен. Като е приел противното, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени. В решението липсват мотиви по останалите критерии за законосъобразност на ревизионния акт съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК, което препятства решаването на спора по същество от касационната инстанция. Поради това и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,