Решение № 119 от 6.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2547/2014 г.

Решение № 119 от 6.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2547/2014 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ТД на НАП против решение № 8118/18.12.2013 г. по адм. д. № 10974/2012 г. на Административен съд София-град в частта, с която е отменен РА № 2251100296/7.05.2012 г. издаден от инспектор по приходи в ТД на НАП - София - СДО, потвърден с решение № 1875/2.08.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП в частта на отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 2 353 196,50 лв., ведно с дължимите за забава лихви в размер на 408 344,89 лв. за данъчни периоди от 1.04.2010 г. до 31.12.2010 г. по фактури, издадени от: "Джи Ел Пи Трейдинг" ЕООД, "Мега Б" ЕООД, "Алкомал Композит" ЕООД, "Макс Ривърс" ЕООД, "Рулекс консулт" ЕООД, "О. Т. И. С." ЕООД, "Овербрет консулт" ЕООД, "Стар Инн" ООД и "Стартек Ауто" ООД, както и в частта за определен корпоративен данък и лихви за забава, вследствие увеличение на финансовия резултат по ЗКПО за 2009 г. със сумата 533 453,34 лв. - неотчетени лихви по договори за заем с "Биотекс" ЕООД, "Стил Трейд" ЕООД и "ЛВК-56" ЕООД.

В касационната жалба се поддържат доводи, че решението е неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба са развити подробни съображения в тази насока. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на решение по същество, с което да се потвърди РА. В открито съдебно заседание касаторът се представлява от юрк. Калоферова, която поддържа касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Ответникът - "Римекс 1" ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. София, не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е частично основателна.

По ЗДДС:

Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА с установени задължения по ЗДДС за периоди от 1.04.2010 г. до 31.12.2010 г. от непризнат данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 9 и чл. 71 ЗДДС по фактури, издадени от доставчиците: "Джи Ел Пи Трейдинг" ЕООД, "Мега Б" ЕООД, "Алкомал Композит" ЕООД, "Макс Ривърс" ЕООД, "Рулекс консулт" ЕООД, "О. Т. И. С." ЕООД, "Овербрет консулт" ЕООД, "Стар Инн" ООД и "Стартек Ауто" ООД.

Основанието за отказ е недоказана реалност на доставките от посочените доставчици в издадените от тях данъчни фактури. Видно от фактурите, предметът на доставките е различен, като в голямата си част са СМР услуги.

В тази част, РА е изцяло отменен като при проверка на решението от настоящата инстанция се установява допуснати от страна на съда съществени нарушения на съдопроизводството изразяващи се в немотивиране на съдебния акт с относимите към спора доказателства, а излагане на мотиви изключително въз основа на заключенията на вещите лица по приетите по делото ССчЕ и СТЕ.

Нарушена е разпоредбата на чл. 202 ГПК, изискваща обсъждане заключенията на вещите лица, наред с останалите доказателства по делото.

Съдът е изместил спора като е изследвал единствено предпоставките за наличие на данъчна измама и в тази връзка е анализирал практиката на Съда на Европейския съюз.

Този подход е в несъответствие със спора по делото.

Липсва разпореждане на съдията по делото за отграничаване спорното от безспорното, за даване указания на страните относно доказателствената тежест, във връзка с твърденията и възражения им, съобразно разпоредбата на чл. 171, ал. 4 АПК, вр. § 2 ДОПК.

Видно от първото проведено съдебно заседание, е допусната исканата експертиза.

В съдебното решение - от стр. 1 до стр. 13 се съдържат приповторени констатациите на ревизията, отразени в потвърдителното решение на решаващия административен орган - директора на Дирекция "ОУИ" - София, сега - Дирекция "ОДОП" - София, като останалата част от решението не съдържа мотиви с опровержение на тези констатации. Въпреки отразените констатации за ненамиране доставчиците на адресите им, за липса на доказателства относими към отразените в процесните фактури доставки, изводите на съда по съществото на спора са в пълно противоречие с така съдържащите се в оспорения административен акт констатации.

Съдебното решение съдържа изводи единствено на база приетите експертизи - като съдебно-техническата експертиза е въз основа на "оглед" на място.

Липсват изводи за наличие на съответната пълна техническа документация, свързана с обектите, в които се твърди че са доставени СМР услугите. Получателят на доставките СМР следва да притежава в тяхната последователност всички необходимите доказателства за установяване реалното изпълнение на доставките СМР, още повече, че в случая се касае за влагане и на съответни количества материали в строителни обекти. Липсва разграничение на видовете СМР, съпоставени с отразените във фактурите и реално съществуващите в обектите, които са упоменати съвкупно, при това се приповтарят при повече от един от доставчиците. Липсват зададени въпроси на допуснатата експертиза, свързани със строителните дейности, които са относими към спора, а именно: на колко обекта на ревизираното лице са се извършвали СМР през съответния период, работили ли са неговите работници на тези обекти, за колко обекта са налице данни, че доставчиците на СМР са повече от един и дали съответните дейности не са дублирани в издадените фактури, включително и извършените дейности от самото ревизирано дружество, което е с основен предмет на дейност - строителство и има кадрови и технически потенциал да осъществи сам голяма част от процесните строителните дейности. Липсва анализ дали представените документи отговарят на изискванията по Наредба № 3 от 31 юли 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, дали са налице двустранно подписани Актове за приемане на извършените СМР по нива и елементи на строителната конструкция, които задължително се изготвят по (Образец 7), като Приложение № 7 към чл. 7, ал. 3, т. 7 и Актове за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващи, че са постигнати изискванията на проекта /Актове за скрити работи/ по (Образец 12), от Наредбата.

В тази част с отменен РА по отказан данъчен кредит по фактури, издадени от: "Джи Ел Пи Трейдинг" ЕООД, "Мега Б" ЕООД, "Алкомал Композит" ЕООД, "Макс Ривърс" ЕООД, "Рулекс консулт" ЕООД, "О. Т. И. С." ЕООД и "Овербрет консулт" ЕООД, решението като поставено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводството, следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда, който да съобрази указанията дадени в настоящото решение и провеждане на съответните задължителни процесуални действия.

В останалата част, по отказан данъчен кредит по фактурите издадени от "Стар Инн" ООД и "Стартек Ауто" ООД, които са с предмет различен от СМР, решението е правилно.

Фактурите, издадени от тези доставчици са с предмет наем на недвижими имоти и на МПС.

Съдът правилно е съпоставил заключението на ССчЕ - основно и допълнително, със събраните в хода на производството доказателства и е приел за установено правилно осчетоводяване на фактурите, при доставчиците и при ревизираното дружество, като са изследвани и кредитните известия, които също са намерили счетоводно отразяване в счетоводствата и на доставчиците и на получателя. Установено е със заключението на вещото лице и наличието на разходи, свързани с експлоатацията на наетите активи, което установява свързаност с икономическата дейност на ревизираното дружество. Правилно съдът е приел, че отказът на данъчен кредит е незаконосъобразен, порази наличие на всички предпоставки по чл. 68 и чл. 69 ЗДДС, вр. с чл. 9 ЗДДС за възникване на правото и ползването му.

Решението в тази обжалвана част е правилно и следва да бъде оставено в сила.

По ЗКПО:

Видно от оспорения пред първоинстанционния съд РА са установени задължения по ЗКПО за 2009 г., вследствие на увеличение на финансовия резултат, както следва:

• с непризнати разходи по фактури, по отношение на които с влязъл в сила РА не е признат ДК;

• с разходи, които не са признати като несвързани с дейността на фирмата;

• с неосчетоводени приходи от лихви по договори за предоставени суми в заем на "Биотекс" ЕООД, "Стил Трейд" ЕООД и "ЛВК-56" ЕООД.

Само по отношение на последното преобразуване с неосчетоводени приходи от лихви по договори за предоставени суми в заем на "Биотекс" ЕООД, "Стил Трейд" ЕООД и "ЛВК-56" ЕООД, РА е отменен и е предмет на обжалване от страна на ДД "ОДОП".

В останалата част по ЗКПО оспорването на РА е отхвърлено и решението като необжалвано от засегнатата страна - "Римекс 1" ЕАД, е влязло в сила.

Касационната жалба в тази част съдържа, освен доводи за неправилност на решението и твърдение за допусната от съда очевидна фактическа грешка - несъответствие между мотиви и диспозитив относими към размера на отмененото задължение по ЗКПО, за което компетентен да я отстрани е съдът, постановил съдебния акт и доводите в тази част от касационната жалба са неотносими в настоящото производство.

Преобразуването на финансовия резултат, видно от РА в тази част, е със сумата, която е определена като лихва в размер на 14% върху отпуснатите заемни средства през м. 12.2009 г.

В тази част решението е правилно.

Съдът е обосновал решението си с констатацията, че всеки един от въпросните договори за заем е сключен във втората половина на месец декември 2009 г. и е с падеж различна дата от второто полугодие на 2010 г. и уговорената лихва по договорите от 14% се заплаща при издължаване на главницата. Според допълнителното заключение на вещото лице се установява, че за процесния период 2009 г. ревизираното дружество не е получило приходи от лихви по описаните договори. От друга страна, с експертиза е установено, че уговореният в договорите за заем лихвен процент от 14% съответства и надхвърля значително пазарния лихвен процент по данни на БНБ. Доход от лихви по въпросните договори би следвало да се декларира от ревизираното дружество в подадената от него декларация по ЗКПО за 2010 г.

При така установените факти съдът е приел, че в тази част оспорения ревизионен акт е незаконосъобразен и следва да се отмени.

Решението в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сило.

Твърдението за допусната от съда очевидна фактическа грешка в диспозитива относно размера на отмененото задължение, подлежи на разглеждане от първоинстанционния съд, постановил съдебния акт, в производство по реда на чл. 175 АПК.

Съобразно отменената част, следва да се отменят и присъдените в полза на дружеството разноски за размер над 650 лв.

Воден от горното и на основание чл. 221 АПК Върховният административен съд, първо отделение