Решение № 5322 от 16.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 401/2013 г.

Решение № 5322 от 16.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 401/2013 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Бонка Атанасова Славова, от гр. Варна, чрез проц. представител адв. Шулева, против Решение № 2538/22.10.2012 г., постановено по адм. д. № 2805/2012 г. по описа на Административен съд Варна. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на оспореното решение в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Бонка Атанасова Славова против заповед № КД-14.03-1240/14.05.2012 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - Варна, с която на основание чл. 54, ал. 1 и чл. 53, ал. 2 ЗКИР е отказано изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, състоящо се в промяна на граници на самостоятелен обект с идентификатор 10135.1505.23.2.16 в сграда с идентификатор 10135.1505.23.2. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел оспорения отказ за законосъобразен, доколкото е налице висящ спор за материално право, решаването на който по общия исков ред е предпоставка за исканото изменение в одобрените КККР. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. Решаващият съд след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, е достигнал до верни правни изводи. По делото е безспорно установено, че е налице спор между ответниците Владимир Велчев Тонев и Боян Ненчев Станчев и касаторката по отношение правото на собственост върху част от имот с идентификатор 10135.1505.23.2.16. Разрешаването му с влязло в сила съдебно решение е предпоставка за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрален регистър съгласно чл. 53, ал. 2 ЗКИР. Мотивираният с наличието на този спор отказ е законосъобразен и правилно е потвърден с обжалваното решение. Неоснователно е възражението на касационната жалбоподателка за незаконосъобразност на оспорената заповед поради несъставянето на нов акт за непълноти и грешки след възобновяването на административното производство на основание чл. 99, т. 2 АПК. Изменението на одобрения кадастър чрез нанасяне на промяна в границите на самостоятелен обект се извършва въз основа на акт за установяване на непълноти и грешки, съставен на самото място и подписан от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици - чл. 53 ЗКИР и чл. 62 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР. Правилно съдът е посочил, че изискването на закона за подписване на акта за непълноти и грешки от всички заинтересувани лица по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР е въведено, за да се изключи евентуален спор за материално право, а в случая такъв е налице. Актът за непълноти и грешки № 495/11.04.2011 г., съставен преди възобновяването на административното производство, не е подписан от етажните собственици Владимир Велчев Тонев и Боян Ненчев Станчев, които са заинтересувани лица по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР като собственици на имоти, чиито права се засягат от изменението. Тези лица възразяват срещу исканото изменение на КККР и възраженията, направени от тях в административното производство срещу първоначалното одобряване на исканото изменение на КККР със заповед № КД-14-03-934/11.04.2011 г. на началника на СГКК - Варна, са равносилни на неподписване на акта за непълноти и грешки от пряко заинтересуваните собственици. Неподписването на акта е основание за издаване от административния орган на отказ за исканото изменение на КККР, какъвто е постановен с оспорваната заповед. Не е установено да е нарушена процедурата по издаване на заповедта, както и да са налице нарушения материалноправни норми. Настоящата инстанция споделя изцяло изложените от първоинстанционния съд мотиви. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като правилно следва да се остави в сила. Воден от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав,