Решение № 13884 от 19.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8432/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнорпоцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Ю. Х., срещу Решение 3128/26.07.2024 г. по адм. дело 383/2024 г. по описа на Административен съд Хасково, с което се отхвърля жалбата на И. Ю. Х. срещу Решение 1012-26-128-3/04.04.2024 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Хасково, с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане РВ-3-26-01547936/28.02.2024 г. на ръководителя на Контрола по разходите на държавното обществено осигуряване (ДОО) при ТП на НОИ Хасково. Доводите на касатора са за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и на основание чл. 209, ал. 3, предл. първо АПК. Претендира се отмяна на решението на първоинстанционния съд и отмяна на оспорения административен акт. Ответникът директорът на ТП на НОИ Хасково, чрез главен юрк. Т. П. Запрянова, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, а решението като правилно, да се остави в сила. Представителят на Върховна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт. Върховният административен съд, шесто отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С Решение 3128/26.07.2024 г. по адм. дело 383/2024 г. Административен съд Хасково е отхвърлил жалбата на И. Ю. Х. срещу Решение 1012-26-128-3/04.04.2024 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт Хасково, потвърждаващо Разпореждане РВ-3-26-01547936/28.02.2024 г. на Ръководителя на Контрола по разходите на държавното обществено осигуряване (ДОО) при ТП на НОИ Хасково. За да достигне до посочения правен резултат, съдът е приел следната фактическа обстановка: Касаторът в качеството си на самоосигуряващо се лице земеделски стопанин е представил удостоверения по образец (приложение 9 към чл. 8,ал. 1, чл. 11, ал. 1 ) към болнични листове издадени за периода от 11.08.2020 г. до 15.02.2021 г. и удостоверения по образец (приложение 11 къ, чл. 11, ал. 2) към заявление - декларация за изплащане на парично обезщетение по чл. 50, ал. 1 и ал. 5 КСО, считано от 16.02.2021 г. към заявление декларация за изплащане на парично обезщетение по чл. 53 КСО, считано от 18.11.2021 г. и заявление декларация за изплащане на обезщетение по чл. 54 КСО, считано от 04.10.2022 г. В извлеченията е посочено, че регистрацията е съответно до 01.03.2021 г., до 15.06.2022 г., до 01.03.2023 г. и до 21.06.2023 г. Със Заповед ЗР-5-26-01460170 /13.11.2023 г. на ръководителя на ТП на НОИ Хасково е наредено да се извърши проверка по разходите на ДОО на И. Ю. Х.. Резултатите от проверката били обективирани в Констативен протокол КП-5-26-01488851/22.12.2023 г. От направената справка в регистър Апис 7+ е било установено, че съгласно Закона за Булстат И. Ю. Х. е била вписана с правна форма самоосигуряващо се лице, с ЕИК 9504128571 (нов ЕИК 177553819), с КИД 008: 0121 - отглеждане на грозде с управляващ И. Ю. Х.. Същата декларира, че като земеделски стопанин упражнява дейност от дата 01.07.2020 г. и е заявила вид осигуряване за фонд Пенсии и фонд Общо заболяване и майчинство от същата дата. За лицето са били внесени осигурителни вноски с приход в бюджета на ДОО за периода от 01.07.2020 г. до 10.08.2020 г., а съгласно Регистъра на осигурените лица за нея имало подадени данни за периода от 01.07.2020 г. до 31.10.2023 г. с вид осигурен 13. Съгласно така подадените данни на И. Ю. Х. са били изплатени парични обезщетения за периода 01.07.2020 г 17.11.2023 г. Органът е извършил проверка дали лицето преди настъпване на съответния осигурен социален риск бременност, раждане и отглеждане на малко дете, е осъществявало трудова дейност като регистриран земеделски стопанин по смисъла на чл. 10, ал. 1 КСО, която да е основание за осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 4. Проверката е установила, че И. Ю. Х. за сроковете, за които е била регистрирана, е отглеждала лозе собственост на Х. Р. Х., като не е прибирала продукцията от лозето, както и че няма данни за извършени продажби и подавани данъчни декларации по чл. 50 ЗДДФЛ. След като органът е достигнал до извод, че И. Ю. Х. не е осъществявала реално трудова дейност към датата на настъпване на осигурените рискове, тя не е била осигурено лице по смисъла на КСО и няма основание за осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 4 КСО като самоосигуряващо се лице земеделски стопанин. На лицето са били издадени Задължителни предписания ЗД-1-26-01488863/22.12.2023 г. за заличаване на данните по чл.5, ал. 4, т. 1 КСО за периода 01.07.2020 г. - 31.12.2021 г. и Задължителни предписания ЗД-1-26-01488869/22.12.2023 г. за заличаване на данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, за периода 01.01.2022 г. - 30.11.2023 г. с код вид осигурен 13, декларация образец 1. При така установената обстановка ръководителят на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Хасково е издал Разпореждане РВ-3-26-01547936/27.02.2024 г., с което на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 и чл. 114, ал. 3 КСО е разпоредено на И. Ю. Х., да възстанови доброволно получените суми за обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 11.08.2020 г. до 31.10.2022 г. в размер на 10,465 лева. Разпореждането е било връчено на И. Ю. Х. на 11.03.2024 г. и срещу същото е подадена жалба с вх. 1012-26-128-1/18.03.2024 г. до директора на ТП на НОИ Хасково, който се е произнесъл с Решение -1012-26-128-3/04.04.2024 г., като жалбата била отхвърлена. Първоинстанционният съд при извършения контрол по чл. 168 АПК за законосъобразност на административния акт и на посочените в чл. 146 АПК основания, е достигнал до извода, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ е издадено от компетентен административен орган в кръга на предоставените му правомощия по смисъла на чл. 117, ал. 3 КСО. Спазена е установената от закона форма оспореният акт е писмен и е мотивиран, като са посочени фактическите и правни основания за издаването му, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и че актът е издаден в съответствие с материалния закон и неговата цел. Решението е валидно, допустимо и правилно. Решението на Административен съд Хасково, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право. Извел е обосновани изводи, които изцяло се възприемат от касационната инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Съдът е анализирал установените факти за осигурителния статут на касатора и е формирал законосъобразен извод, че органът по контрола на разходите правилно е приложил разпоредбата на чл. 114, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 114, ал. 3 КСО и е постановил разпореждане, с което е разпоредил възстановяване на неоснователно получени суми за обезщетение за бременност и раждане. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 114, ал. 2, т. 2 КСО. Обратното е вярно налице са били материалноправните предпоставки за постановяване на разпореждането за възстановяване на получените суми за обезщетение. Регистрацията като земеделски стопанин съгласно чл. 5, ал. 3 от Наредба 3/29.01.1999 г. не е достатъчна, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй като не е налице идентичност между качеството земеделски производител и осигурено лице. Лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност и което не е произвеждало земеделска продукция, предназначена за продажба, не може да има качеството осигурено лице като земеделски производител, независимо, че за него са подадени данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски. Защитими са само тези осигурителни права, които реално са възникнали. От страна на И. Ю. Х. не са ангажирани доказателства, които да сочат, че тя е отглеждала животни и е произвеждала продукция. Първоинстанционният съд правилно е приел, че макар и формално касаторът да е регистриран като земеделски стопанин, той не е осигурено лице по смисъла на §1, ал. 1, т. 3 във вр. с т. 5 от ДР на КСО. Поради така установеното релевантно обстоятелство, към момента на изплащане на паричните обезщетения не са били налице предпоставките за изплащането им, тъй като касаторът не е имал качество осигурено лице. Разпоредбата на чл. 114, ал. 2, т. 2 КСО предвижда, че когато след изплащането на обезщетенията са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане, каквито са Задължителни предписания ЗД-1-26-01488863/22.12.2023 г. и ЗД-1-26-01488869/22.12.2023 г., доколкото не са били оспорени от жалбоподателката по съдебен ред, изплатеното парично обезщетение за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете, следва да бъде възстановено на осигурителния орган. В този аспект издадените нови писмени документи задължителни предписания във връзка с настъпването на правоизключващите факти, които имат значение за претенцията на Х. да получи следващото се обезщетение, са послужили като фактическо основание органът с обжалваното по делото решение, да приложи законосъобразно разпоредбата на чл. 114, ал. 2, т. 2 КСО и да разпореди връщане на неоснователно полученото осигурително плащане за безработица в посочения размер. По изтъкнатите съображения настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяна на обжалвания съдебен акт по чл. 209, т. 3 АПК, който като правилен следва да се остави в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение