Решение № 328 от 9.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9161/2018 г.

Решение № 328 от 9.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9161/2018 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството e по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Брегово, област Видин срещу решение № 42/04.05.2018 г., постановено по адм. дело № 284/2017 г. по описа на Административен съд – Видин, с което е отменена заповед № 25/20.11.2017 г. на кмета на община Брегово. Изложените в жалбата възражения навеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, пр. 1, 2 и 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на процесното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадения административен акт. Ответникът - директор на Дирекция "Социално подпомагане" – гр. Брегово, област Видин не ангажира становище по касационната жалба. Ответникът – Р. Капитанова, чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на разглеждане в първоинстанционното производство е заповед № 25/20.11.2017 г. на кмета на община Брегово, с която е прекратен договор № 146/28.04.2017 г. за предоставяне на услуга "топъл обяд" по проект "Заповядай обяд" в рамките на схема за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ "Осигуряване на топъл обяд 2016-2019" по Оперативна програма за храни и/или основно материално подпомагане по Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица по операция "Безплатен обяд" с Р. Капитанова поради отпадането й от целева група. От фактическа страна в първоинстанционното производство е установено, че между страните е сключен договор № 146/15.07.2016 г., за предоставяне на социална услуга "Топъл обяд" по договор БФП BG05 FMOP001-03.02 "Осигуряване на безплатен обяд", изразяваща се в предоставяне в работните дни от месеца на обедно хранене - супа, основно ястие и хляб. Договорът е сключен първоначално за срок от 18.07.2016 г. до 30.04.2017 г., като впоследствие, с анекс № 138/28.04.2017 г. към основния договор срокът е продължен до 31.12.2019 г. С анекса е добавено и ново основание за прекратяване на договора, а именно, с отпадане от целевата група. Видно от преписката, първоинстанционният съд приема, че с писмо изх. № 0502-08-00-0380/16.11.2017 г. директорът на ДСП-Брегово е уведомил кмета на община Брегово, че при извършена проверка за ползвателите на услуга "Осигуряване на топъл обяд 2016-2019" е установено, че оспорващата Капитанова е отпаднала от целевата група. Към писмото е приложен списък на потребителите, в който срещу името на жалбоподателката е посочена следната информация: в графа "Продължава принадлежността към целевата група" има отбелязване "Не" и забележка: "637. 53 лева пенсии на семейството". Решаващият съд изисква от трето неучастващо в производството лице - ТП на НОИ-Видин справка изх. № 1046-05-140/20.03.2018 г., от която се установява, че съобразно информационните масиви на НОИ, съпругът на оспорващата В. Капитанов е получил през месец октомври 2017 г. лична пенсия за инвалидност в размер на 343.83 лева, както и пенсионен запис за сумата от 52. 62 лева, за периода от 11.01.2016 г. до 31.10.2017 г., представляващ разлика между стария и новия размер на пенсията на лицето за минало време. Уточнено е, че актуалният размер на пенсията на същото лице за м. март 2018 г. е 346.20 лева. Представени са удостоверения от ТП на НОИ-Видин, за получаваните от жалбоподателката и съпруга й доходи през 2016 и 2017 г., от които се установява, че пенсията на оспорващата за м. ноември 2017 г., когато е издадена процесната заповед, са възлизали съответно на 241. 08 лева и на 346. 20 лева. От удостоверението на съпруга на жалбоподателката се установява, че през м. октомври същият е получил пенсия в по-висок размер - 396. 45 лева. При съпоставяне с горецитираното писмо от ТП на НОИ-Видин се установява, че разликата възлиза на сумата от 52. 62 лева, представляваща разлика между новия и стария размер на пенсията на лицето за периода от 11.01.2016 г. до 31.10.2017 г. След анализ на съвкупния доказателствен материал първоинстанционният съд намира, че оспорената заповед е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила, материалния закон и в противоречие с целта на закона, поради което я отменя. Върховният административен съд – шесто отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд – Видин, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Съгласно §. 1, т. 8 от ДР на Наредба № РД-07-1/04.04.2016 г. за реда и условията за определяне на целевите групи по ОП за храни и/или основно материално подпомагане, съфинансирана по Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица, издадена от министъра на труда и социалната политика (обн., ДВ, бр. 29/12.04.2016 г.) "Ниски доходи" за целите на наредбата са брутни приходи съгласно §. 1, т. 9 от ДР на ППЗСП, чийто размер не надвишава официалната линия на бедност за страната за съответната година. В чл. единствен от Постановление № 23/26.01.2017 г. за определяне размера на линията на бедност за страната за 2017 г. този размер е определен на 314 лева. От данните по делото се установява, че общия размер на получаваните пенсии от жалбоподателката и нейния съпруг за м. ноември, когато е издадена процесната заповед, възлиза на сумата от 587. 28 лева (241. 08 лева + 346. 20 лева). Респективно тази сума, разделена на двамата членове на семейството е значително под линията на бедност за страната за 2017 г. Посочената в списъка на потребителите на социални услуги към писмо изх. № 0502-08-00-0380/16.11.2017 г. на директора на ДСП-Брегово сума от 637. 53 лева е инцидентно по-висока, поради изплатената на съпруга В. Капитанов добавка в размер на 52. 62 лева през м. октомври 2017 г., представляваща доплащане на разликата между стар и нов размер на пенсията на лицето, изчислена за периода от 11.01.2016 г. до 31.10.2017 г. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд правилно извежда, че посоченото обстоятелство поради еднократния и инцидентен характер на събитието не може да послужи като основание за отпадане от целевата група за получаване на социалната услуга "Безплатен обяд", тъй като с изключение на м. октомври 2017 г. доходите на лицата са под линията на бедност за страната. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд досежно неизпълнение от страна на касатора на задълженията му по чл. 35 и чл. 36 АПК – да изясни фактите и обстоятелствата от значение за конкретния случай и да обсъди обясненията и възраженията на заинтересованите лица, да събере служебно доказателства с оглед законосъобразността на основанието за издаване на процесната заповед и прекратяване на договора за предоставяне на социална услуга "Топъл обяд". С издаване на оспорената заповед е нарушена и целта на закона. В съответствие с действащото законодателство и изискванията на Регламент № 223/2014 на Европейския парламент и на Съвета, относно Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица, предоставянето както на топъл обяд, така и на съпътстващите мерки се осъществява при зачитане основните права и съблюдаване принципите, признати по-специално в Хартата на основните права на Европейския съюз, в т. ч. зачитане на човешкото достойнство, личния и семейния живот, правото на защита на личните данни, правата на детето, правата на възрастните хора, равенството между мъжете и жените и забраната на дискриминацията. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника по касация, на основание чл. 143, ал. 1 АПК и съгласно представените доказателства за реалното им извършване (договор за правна защита и съдействие от 15.05.2018 г.), Община Брегово, област Видин следва да бъде осъдена да заплати на Р. Капитанова съдебни разноски в размер на 300 лева (триста лева) – възнаграждение за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,