Решение № 6415 от 13.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10387/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР/ Комисия/та) със седалище и адрес на управление в София, бул. Княз Ал. Дондуков 8-10, прoтив Решение 16235 от 08.09.2024 г., постановено по адм. дело 10504 на Административния съд София-град за 2022 г. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр. с чл. 13, ал. 9 от Закона за енергетиката (ЗЕ), е отменено Решение Ж-545 от 04.10.2022 г. на КЕВР, с което на Електроразпределение Юг ЕАД са дадени следните задължителни указания: 1. В 14-дневен срок от получаване на решението, да издаде и предостави на Волт Актив ООД Становище с посочени условия за присъединяване на Фотоволтаична централа (ФЕЦ), предвидена за изграждане по чл. 24, т. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) в УПИ VІІ 154, кв. 1, в [населено място], Община Нова Загора, съгласно Глава пета, Раздел втори от Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (Наредба 6), отговарящо за нормативните изисквания на чл. 27 ЗЕВИ и 2. В 7-дневен срок след приключване на дейностите по т. 1, да предостави на Комисията доказателства за изпълнението им. Наред с това КЕВР е осъдена да заплати на Електроразпределение Юг ЕАД 950, 00 лв. разноски по делото. Касационният жалбоподател оспорва първоинстанционното решение, като неправилно. Излага съображения, че същото е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и последно АПК. Иска отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което Решение Ж-545/04.10.2022 г. бъде потвърдено като законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Ответникът Електроразпределение Юг ЕАД, с ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов 37, в писмен отговор, представен в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска потвърждаването на обжалвания съдебен акт. Ответникът Волт Актив ООД, с ЕИК 204357820 и със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, на ул. Юбилейна 6 не изразява становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, като обсъди доводите на страните и съобрази доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която съдебният акт, предмет на инстанционен контрол, е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Електроразпределение Юг ЕАД против Решение Ж-545 от 04.10.2022 г. на КЕВР, с което, на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 ЗЕ, във връзка с чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (Наредба 3), на електроразпределителното дружество са дадени следните задължителни указания: 1. В 14-дневен срок от получаване на решението, да издаде и предостави на Волт Актив ООД Становище с посочени условия за присъединяване на ФЕЦ, предвидена за изграждане по чл. 24, т. 1 ЗЕВИ в УПИ VІІ 154, кв. 1, в [населено място], Община Нова Загора, съгласно Глава пета, Раздел втори от Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, отговарящо за нормативните изисквания на чл. 27 ЗЕВИ и 2. В 7-дневен срок след приключване на дейностите по т. 1 от решението, да предостави на Комисията доказателства за изпълнението им. Административният съд е установил следната фактическа обстановка: Търговско дружество Волт Актив ООД подало до Електроразпределение Юг ЕАД Заявление (вх. 9251710 от 21.04.2021 г.) за проучване на условията и начина за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа на Електроразпределение Юг ЕАД, представлващ ФЕЦ Волт Актив Радецки 7 с инсталирана мощност 30 kWp в УПИ VIІ 154, кв. 1, в [населено място], Община Нова Загора, при условията на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ (л. 39-41 от първоинстанционното дело). В заявлението е уточнено (т. 4 от същото), че произведената електрическа енергия ще се отдава изцяло в електроразпределителната мрежа. Заявено е също, че същестуващият обект в имота е присъединен към електроразпределителната мрежа на Електроразпределение Юг ЕАД с ИТН 4459238, при предоставена мощност 6 kW. Въвеждането на електрическата централа в експлоатация е определено като фиксирана дата 30.11.2021 г. Съгласно Нотариален акт 184, том 1, рег. 2061, дело 149/2020 г. (л. 45-46, пак там) Д. Г. Д. и Г. Б. Б. закупили празно дворно място, съставляващо УПИ II 154, кв. 1 по Подробния устройствен план (ПУП) на [населено място], находящ се в строителните граници на населеното място, предназначен за жилищни нужди, с площ, съгласно скица, от 2270 кв. м. и празно дворно място, съставляващо част от поземлен имот (ПИ) с пл. 154 в кв. 1 с площ от 475 кв. м., за който е отреден Урегулиран поземлен имот (УПИ) III - 154, с площ, съгласно скица, от 735 кв. м., находящ се в строителните граници на населеното място, с неуредени регулационни сметки за 260 кв.м. Със Заповед РД-29-588/31.08.2020 г. (л. 44 (гръб)) на кмета на Община Нова Загова е одобрен проект за изменение на ПУП за УПИ II 154, кв. 1 по ПУП на [населено място], Община Нова Загора. Съгласно проекта за изменение, УПИ II 154 се разделя на четири самостоятелни урегулирани поземлени имоти УПИ V 154, УПИ VI 154, УПИ VII 154 и УПИ VIII 154, кв. 1 по ПУП с установяване на предимно производствена устройствена зона Пп. Съобразно Удостоверение за въвеждане в експлоатация АГ-14-04/14.04.2021 г. (л. 44, пак там) Главният архитект на Община Нова Загора е въвел в експлоатация строеж склад за инвентар, Пета категория, построен в урегулиран ПИ VII 154, кв. 1 по ПУП на [населено място]. На 19.04.2021 г. между Г. Б. Б. и П. Н. Н., от една страна (Наемодатели) и Волт Актив ООД, от друга (Наемател), представлявано от управителя Г. Б. Б., е сключен Договор за наем (л. 41-42, пак там) за временно и възмездно ползване на четирите самостоятелни урегулирани поземлени имоти УПИ V 154, УПИ VI 154, УПИ VII 154 и УПИ VIII 154, като целта на ползването им от Наемателя е стопанска монтиране и експлоатация на инсталация за фотоволтаична централа с мощност до 30 kwP (чл. 2 от договора). Съгласно извършена справка в Търговския регистър, Волт Актив ООД е със съдружници и управители П. Н. Н. и Г. Б. Б. и начин на представляване поотделно. С писмо, изх. 45638 от 07.10.2021 г. (л. 59, пак там) Електроразпределение Юг ЕАД уведомило заявителя, че прекратява процедурата за присъединяване на процесната ФЕЦ в имот УПИ VII, кв. 1 в [населено място], с мотив, че в недвижимия имот не съществува сграда на основно застрояване, към която може да бъде изградена ФЕЦ по реда на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ. Дружеството-заявител подало жалба до КЕВР (вх. Е-12-00-592/03.12.2021 г. л. 57-58, пак там) против това писмо на електроразпределителното дружество, по която е постановено оспореното Решение Ж-545/04.10.2022 г. на Комисията. По делото пред първата инстанция е назначена, изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, извършена от вещо лице Р. Костов геодезист, икономист и оценител л. 115-117 от първоинстанционното дело. При така установената фактическа обстановка, административният съд е разгледал по същество жалбата на Електроразпределение Юг ЕАД против Решение Ж-545/04.10.2022 г. на КЕВР. Счел я е за основателна. Мотивирал се е, че оспореният акт е издаден от компетентен по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗЕ орган, в предвидената от закона писмена форма, мотивиран е, като при провеждане на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Преценил е обаче, че същият не съответства на приложимите по казуса материалноправни разпоредби и на целта на закона. Определил е предмета на спора по следния начин: изпълнени ли са по казуса изискванията на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ относно обекта за производство на електрическа енергия от ФЕЦ, чието присъединяване се иска. Тълкувал е нормите на чл. 18, чл. 22 и чл. 23 ЗЕВИ. Посочил е, че една от основните цели на ЗЕВИ е да насърчава производството и потреблението на енергия, произведена от възобновяеми източници, като производството на такава енергия се насърчава чрез предоставяне на гарантиран достъп на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, до преносната и разпределителните електрически мрежи, при спазване на критериите за сигурност, определени с правилата по чл. 83, ал. 1, т. 4 и 5 ЗЕ. Обосновал се е, че гарантиран достъп не означава безусловен такъв и операторът не е длъжен да присъединява всеки производител на електрическа енергия от възобновяеми източници. Приел е, че смисълът на разпоредбата на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ е да се насърчи използването на енергия от възобновяеми източници от микро, малки и средни предприятия и от отделни граждани за собствено потребление и именно затова се изисква наличието на сграда в имота, като целта е повишаване енергийната ефективност на тази сграда чрез захранването й с електрическа енергия за осветление, отопление и функциониране на дейностите (стопански или битови), за които е предназначена въпросната сграда, намираща се в урбанизираната територия. Подчертал е, че в ЗЕ и ЗЕВИ няма легално определение на понятието сграда, но че такава се съдържа в пар. 1, т. 27 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ). Съобразил е, че дружеството-заявител е декларирало (л. 2 от Заявление, вх. 92516710 от 21.04.2021 г./ л. 39 (гръб) от първоинстанционното дело), че произведената електрическа енергия ще се отдава изцяло в електроразпределителната мрежа, съответно няма да се използва поне отчасти за собствени нужди. Позовал се е на заключението от извършената по делото съдебно-техническа експертиза. Приел е, че размерите на изградения в УПИ VII 154, кв. 1 склад за инвентар сочат, че няма реално да се потребява произведената от енергийния обект енергия. Изложил е съображения, че изграждането на въпросния склад има за цел формално изпълнение на изискванията на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ, като по този начин Волт актив ООД заобикаля общия ред на чл. 23, ал. 1 ЗЕВИ, по който лицата, които желаят да изградят енергиен обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници или да извършат разширение на съществуваща електрическа централа или да увеличат инсталираната електрическа мощност на централа за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, подават до оператора на съответната електрическа мрежа заявления за присъединяване в посочени от тях райони, одобрени по чл. 22, ал. 5 от с.з. Счел е, че са създадени изкуствено съседни имоти, собственост на двамата съдружници и управители на Волт актив ООД, с оглед изграждане на ФЕЦ. Формирал е решаващия извод за незаконосъобразност на решението на КЕВР, поради което го е отменил. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Решението е правилно и не страда от наведените от касационния жалбоподател пороци, поради което не са налице основания за отмяната му. Фактическата обстановка по казуса е обективно установена, като въз основа на нея и след обсъждане на доводите, и възраженията на страните, е формиран обоснован решаващ извод за незаконосъобразност на оспореното Решение Ж-545/04.10.2022 г. на Комисията. За приложението на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ е необходимо изпълнението на три кумулативно изискуеми условия: общата инсталирана мощност на производствения обект да е до 30 kW включително; да бъде изграден върху покривни или фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради и върху недвижими имоти към тях; тези недвижими имоти да са разположени в урбанизирани територии. Правилно Административният съд София-град е тълкувал, че разпоредбата на чл. 24 ЗЕВИ (отменена, но в сила към датата на постаноявяване на оспорния индивидуален административен акт) регламентира изключение от въведения с чл. 23 (отменен) от с.з. ред, по който лицата, които желаят да изградят енергиен обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, следва да процедират, за да се присъединят към електрическата мрежа на съответния оператор. Целта на това изключение е да се стимулира ползването на електроенергия от собствени неголеми обекти и съоръжения за производство на електроенергия от възобновяеми източници предимно за собствени нужди за захранване на обектите, собственост на инвеститора, или за захранване на сгради, намиращи се в имотите, в които са разположени инсталациите и съоръженията. Затова и законът предвижда задължението да е налице сграда в имота, като само остатъчното количество от произведената и неизползвана за собствени нужди електроенергия да се изкупи от оператора по предвидените в закона преференциални цени. При липсата на легална дефиниция на сграда в ЗЕ и ЗЕВИ, по аргумент от чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от Указ 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, следва да се обсъди общоприетия смисъл на това понятие. Утвърденото правно значение на думата сграда е строеж с покрив и стени. Както е посочил и първоинстанционният съд, подобно е определението на сграда, дадено в т. 27 от пар. 1 на ДР на ЗЕЕ, съгласно която това е конструкция със стени и покрив, в която се използва енергия за регулиране на вътрешната температура. Според приложимото вторично право на ЕС в областта на енергетиката Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. относно енергийните характеристики на сградите и по конкретно чл. 2, пар. 1 от нея, сграда означава конструкция със стени и покрив, в която се използва енергия за регулиране на параметрите на вътрешния въздух. Настоящият състав на касационната инстанция споделя изложените в първоинстанционния съдебен акт съображения, че разпоредбата на чл. 24 ЗЕВИ следва да се тълкува стеснително, а не разширително относно смисъла, вложен в понятието сгради, използвано в този закон. Законът за устройство на територията (ЗУТ) борави с две различни понятия, а именно сграда и постройка, което недвусмислено предполага тяхното разграничаване. Застрояване по смисъла на този закон е разполагането и изграждането на сгради, постройки, мрежи и съоръжения в поземлени имоти. Съгласно чл. 20, ал. 1 от същия, застрояването в урегулираните поземлени имоти е основно и допълващо. Основното застрояване съответства на конкретното предназначение на имотите, съгласно чл. 8 от с.з, определено с подробния устройствен план (чл. 20, ал. 2 ЗУТ). Съобразно ал. 3 на посочената разпоредба, застрояването със спомагателни, стопански, обслужващи и второстепенни постройки допълва основното застрояване в урегулираните поземлени имоти. Допълващото застрояване е определено в нормата на чл. 41, ал. 1 ЗУТ, съгласно която допълващото застрояване в урегулирани поземлени имоти се състои от спомагателни, обслужващи, стопански и второстепенни постройки към сградите на основното застрояване и се разрешава в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план. Съгласно Удостоверение за въвеждане в експлоатация АГ-14-04/14.04.2021 г. (л. 44 от първоинстанционното дело), построеният в урегулиран ПИ VII 154, кв. 1 по ПУП на [населено място] обект, въведен в експлоатация от Главния архитект на Община Нова Загора, представлява склад за инвентар, строеж от Пета категория. Според заключението на вещото лице, неоспорено от страните, обектът едноетажна постройка в югоизточния ъгъл на УПИ VII 154, кв. 1 представлява строеж от допълващото застрояване по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5, буква в ЗУТ. Съобразно заявеното от Волт Актив ООД произведената от ФЕЦ електрическа енергия ще се отдава изцяло в електроразпределителната мрежа на Електроразпределение Юг ЕАД. При тази фактическа установеност е обосновано да се приеме, че се касае за обслужваща постройка, която не служи за обитаване/живеене, нито представлява предприятие, реално ползващо електрическа енергия за собствени производствени нужди. Изграждането на такава постройка, която, съобразно гореобсъдените разпоредби от приложимото в случая материално право не притежава характеристиките на сграда, очевидно цели само формалното изпълнение на изискванията на чл. 24 ЗЕВИ, както обосновано се е мотивирал и първоинстанционният съд. Предвид изложеното, касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в касационната инстанция, на касатора КЕВР не се следват разноски за настоящото производство. Такива не се дължат и на ответника по касация Електроразпределение Юг ЕАД, въпреки благоприятния за него резултат, тъй като претенцията на дружеството за присъждане на разноски за касационното производство е несвоевременно заявена едва след приключване на заседанието, в което е даден ход по съществото на спора и е приключило делото пред настоящия съд. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия