Решение № 1817 от 4.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11331/2019 г.

Решение № 1817 от 4.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11331/2019 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 4805 от 9.07.2019 г., постановено по адм. д. № 6204/2019 г. Административен съд – София град, първо отделение, 5-ти състав, е отменил по жалба на "Риъл Естеитс Дивелъпмънт" ЕАД акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № ДНД18 – ТД26- 127/40 от 6.02.2019 г., издаден от старши инспектор в отдел "Общински приходи Надежда/Връбница", в частта, в която са установени задължения на за такса битови отпадъци за м. 04/2018 г. в размер на 7 855,59 лв., потвърден с решение № СФД19-РД28-127/24.04.2019 г. на директора на Дирекция "Общински приходи" при Столична община, като е върнал преписката на общинската администрация за издаването на нов акт съобразно мотивите на решението. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от директора на дирекция "Общински приходи" към направление "Финанси и стопанска дейност" при Столична община. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд – София град е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения акт за установяване на задължение по декларация. Претендира заплащане на разноски, в това число юрисконсулско възнаграждение, за двете съдебни инстанции. Ответното по касационната жалба дружество "Риъл Естеитс Дивелъпмънт" ЕАД – гр. София не е взело становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е неоснователна. С решението си Административен съд – София град е отменил по жалба на "Риъл Естеитс Дивелъпмънт" ЕАД акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № ДНД18 – ТД26- 127/40 от 6.02.2019 г., издаден от старши инспектор в отдел "Общински приходи Надежда/Връбница", потвърден с решение № СФД19-РД28-127/24.04.2019 г. на директора на дирекция "Общински приходи" към направление "Финанси и стопанска дейност" при Столична община, в частта, в която на дружеството жалбоподател са установени задължения на за такса битови отпадъци за м. 04/2018 г. в размер на 7 855, 59 лв., като е върнал преписката на административния орган за издаване на нов акт съобразно указанията, дадени в решението. Съдът е описал подробно установената фактическа обстановка във връзка с издаване на оспорения акт за установяване на задължение по декларация. Решаващият мотив на съда за отмяна на акта в посочената като незаконосъобразен се изразява в това, че съгласно чл. 67, ал. 1 ЗМДТ, размерът на таксата за битови отпадъци се определя за календарната година при спазване на принципа за понасяне на разходите от причинителя или притежателя на отпадъците. Посочено, че по силата на чл. 21, ал. 1 от НОАМТЦУПСО за новопридобити имоти таксата се събира от началото на месеца, следващ придобиването на имота, поради което след като имотът е придобит на 15.03.2018 г., е следвало да бъде определена такса за времето от 1.04.2018 г. до 31.12.2018 г., а не само за месец април на 2018 г. Като допълнителни аргументи за отмяна на акта е посочено и обстоятелството, че при издаване на акта не е бил изследван въпросът дали таксата не е била заплатена от прехвърлителя на имота, съответно с оглед на чл. 68, ал. 1 ЗМДТ, който не допуска изменение на начина на определяне и на размера на таксата битови отпадъци в течение на годината, не е бил изследван въпросът кой е бил начина и какъв е бил размера на таксата за въпросния имот за цялата 2018 г. В тази връзка е отбелязано, че предходният собственик е подал декларация по чл. 23, ал. 1 от цитираната Наредба, поради което неговото задължение е определено по друг ред, различен от този по акта. По изложените съображения е направен генерален извод, че оспореният АУЗД е издаден при допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила /чл. 146, т. 3 АПК/, което обуславя необходимостта от неговата отмяна и връщане на преписката за издаването на нов акт при спазване на изискванията на закона. Решението на Административен съд – София град е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Навеждат се доводи, че решаващият съд не е съобразил, че актът е издаден по искане на дружеството, като при издаването му са спазени законовите изисквания. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: По делото няма спор за факти и същите са правилно изяснени и възприети от първоинстанционния съд. Спорът се свежда до тълкуването и прилагането на закона от страна на последния. Настоящата съдебна инстанция споделя изложените по-горе мотиви за отмяна на акта и връщане на преписката за издаване на нов. С нормата на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ е регламентирано определянето на таксата битови отпадъци за календарната година, като единственото изключение е по отношение на новопридобити имоти, за които такса се дължи от началото на месеца, следващ придобиването. Аргументи в тази насока могат да бъдат изведени и от нормата на чл. 68, ал. 1 ЗМДТ, който забранява изменение на размера на таксата в рамките на календарната година. Предвид на това решаващият съд е направил обоснован извод, че определяйки задължение за такса в рамките на един календарен месец, е допуснато нарушение на материалния закон. Този извод не се променя от факта, че собственикът на имота е поискал да му бъде определен размер на задължението за един месец, доколкото при издаването на акта органът не е обвързан от посочения в искането период. Следва да бъдат споделени и останалите аргументи на първоинстанционния съд, че при издаване на акта не е бил изследван въпросът дали таксата не е била изплатена от прехвърлителя на имота, съответно какъв ред и размера на таксата е бил определен за имота за цялата 2018 г. съобразно подадена декларация от предишния собственик в светлината на цитираната норма на чл. 68, ал. 1 ЗМДТ. Като правилно и законосъобразно, решението на Административен съд – София град следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,