Решение № 4494 от 10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1983/2017 г.

Решение № 4494 от 10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1983/2017 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН"), чрез упълномощен процесуален представител, срещу Решение № 432 от 28.11.2016 г., постановено по адм. д. № 429 по описа за 2016 г. на Административен съд - В. (АС-В.), в частта, с която ГД "ИН" е осъдена да заплати на Д. Г. И. сума в размер на 1500,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода 19.09.2014 г. - 18.07.2016 г., причинени от неосигурени адекватни битови условия и медицинско обслужване, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска - 18.07.2016 г. до окончателното й изплащане, както и в частта, с която ГД "ИН" е осъдена да заплати на Иванов сума в размер на 210,00 лв. за сторените деловодни разноски. Искът в останалата му част до пълния предявен размер от 10000,00 лв. е отхвърлен като неоснователен, но решението в тази част не е предмет на касационен контрол. В касационната жалба се поддържа, че решението предмет на контрол, в обжалваната част е постановено при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради допуснато нарушение на материалния закон и неговата необоснованост. Според касационния жалбоподател Иванов не установил при условията на пълно и главно доказване какви са причинените му неудобства, надхвърлящи обичайните, свързани с изпълнение на наложеното му наказание, които са довели до неимущественото му увреждане, надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на задържането. Не било установено наличие на неизпълнение на вменено от закона задължение от страна на ответника, което да ангажира отговорността му. Не била установена както вредата за Иванов, така и причинната връзка между незаконосъобразните бездействия и увреждането. Неправилно били кредитирани дадените от свидетелите показания, тъй като те били "призовани от ищеца" и в този смисъл били заинтересовани от изхода на делото. По изложените в жалбата съображения се иска отмяната на решението в осъдителната ГД "ИН" част. Моли се за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. Преди съдебното заседание по делото е постъпило писмено становище с характер на писмени бележки. С него се поддържа касационната жалба, а по същество се иска отмяната на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявената от Иванов искова претенция. При условията на евентуалност се иска намаляване на размера на присъденото обезщетение. О. Д. Г. Иванов не представя писмен отговор на жалбата, не се явява и не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Предлага намаляване размера на присъденото обезщетение до 300,00 лв. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и релевираните касационни оплаквания, и извърши проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението в обжалваната му част с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт в обжалваната му част е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С решението в обжалваната част, съставът на АС - В. е осъдил ГД "ИН" да заплати на Иванов сума в размер на 1500,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от неосигурени адекватни битови условия и медицинско обслужване в Затворническо общежитие от открит тип (ЗООТ) "Керамична фабрика" към Затвора - В. в периода 19.09.2014 г. - 18.07.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска - 18.07.2016 г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 210,00 лв. за сторените от Иванов деловодни разноски. От фактическа страна съдът приел за установено, че в исковия период Иванов изтърпявал наказание лишаване от свобода в ЗООТ "Керамична фабрика" при Затвора - В.. Въз основа на показанията на свидетелите Макавеев и Петров, които не са в една килия с Иванов, но са посещавали същата и имат преки впечатления от състоянието й, съдът приел за установено, че помещението, в което бил настанен той е с площ от около 15-16 кв. м, обзаведено с легла и по едно шкафче, без санитарен възел и питейна вода и без свободен достъп до такива. В килията има бълхи, хлебарки и еднократно там е убита змия. Общата тоалетна, която е без врати и прозорци, се намира на двора. Питейна вода се черпи от дворна чешма, която замръзва през зимата. Банята също е извън основната сграда, без прозорци е и има само три душа. През времето, когато лишените от свобода са заключени нямат достъп нито до питейна вода, нито до тоалетна. Тогав при нужда ползват две пластмасови кофи, които се намират в коридорчето между двете килии. Самите килии се отопляват с печки на твърдо гориво, без изградена коминна инсталация, което при вятър предизвиква задимяване в помещението. Дрехите се сушат или на въжета, опънати пред килиите, или вътре в помещението. Иванов има право да ползва банята един път седмично. Оказвана му е недостатъчна медицинска помощ. Импровизиран лекарски кабинет е открит след м. март 2016 г. Описаните условия карали Иванов да се чувства зле. От правна страна съдът приел иска за допустим, а по същество за частично основателен. Позовал се е на установеното по делото, че помещението, в което бил настанен Иванов не е имало постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, отоплявано е било неподходящо, не са осигурени адекватни условия за осъществяване на хигиенните потребности на същия, както и подходящо медицинско обслужване. Тези факти приел за доказани въз основа на показанията на разпитаните свидетели и на установеното в публикуваните доклади на Омбудсмана на Р. Б. като национален превантивен механизъм за 2014 г. и 2015 г. Изложил съображения, че неоснователното неизпълнение на задължението на администрацията на Затвора - В., част от структурата на който е и ЗООТ "Керамична фабрика" да осигури адекватни битови условия за лишените от свобода по време на изтърпяване на наказанието им, представлява бездействие на административните органи. Последица от това бездействие са претърпените от Иванов вреди. Приел, че са нарушени правата му не само съобразно българското законодателство, но и според Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС, Конвенцията), тъй като страданията и трудностите, които търпял Иванов надвишават неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането и излизат извън прага на строгост по чл. 3 от нея. По тези мотиви приел, че искът е основателен, но като е съобразил периода от време, през който са търпени негативните последици - година и десет месеца, както и това, че не е настъпило трайно увреждане на физическото и психическото състояние на Иванов, съдът приел, че за обезщетяването на претърпените вреди следва да бъде присъдена сумата от 1500,00 лв. ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 18.07.2016 г. до окончателното изплащане на сумата. В останалата част до пълния й размер претенцията била отхвърлена. Решението е валидно, допустимо и правилно. При правилно установена фактическа обстановка, съставът на АС - В. е достигнал до правилен и подробно мотивиран извод за частична основателност на предявената от Иванов искова претенция във връзка с установеното незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника. Твърдените и приети за установени вреди, претърпени от Иванов, са в пряка връзка с бездействия на длъжностни лица от ГД "ИН", изразяващи се в поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Не се споделят от настоящия състав оплакванията на ГД "ИН", че от събраните доказателства не се установява настъпването на описаните в исковата молба неимуществени вреди (причинено страдание, трудности, унижение, срам, неудобство), като резултат от неосигурените му нормални условия за живот, както и причинната връзка между бездействията и увреждането на Иванов. При съвкупната преценка на всички приобщени по делото доказателства и свидетелските показания по безспорен начин е установено наличието на лоши санитарно - битови условия, липса на течаща вода и постоянен достъп до санитарен възел (в този смисъл е и представената по първоинстанционното дело справка). Това от своя страна води до извод за наличие на бездействие на длъжностни лица от администрацията на ГД "ИН" относно привеждане на затворническите помещения и условията в ЗООТ "Керамична фабрика" при Затвора - В. съобразно стандартите на вътрешното право и Конвенцията. Неоснователни са оплакванията, че съдът кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели. Казаното от тях кореспондира на останалите приети по делото доказателства, а обстоятелството, че свидетелите са посочени от Иванов не води непременно на извод за тяхната заинтересованост от изхода на делото, както се сочи в касационната жалба. С оглед приетото и установено по делото, следва да се приеме, че страданията, които е бил принуден да търпи Иванов във връзка с условията в ЗООТ "Керамична фабрика" при Затвора - В. надвишават неизбежното ниво на страдания, присъщо на задържането и излизат извън прага на строгост по чл. 3 КЗПЧОС, предвид което претърпените от него вреди, описани в исковата молба, следва да бъдат репарирани, както правилно е приел и първоинстанционният съд. По силата на общите принципи, уреждащи прилагането на чл. 3 от Конвенцията, администрацията е длъжна да осигури нормални условия за пребиваване в местата за лишаване от свобода. Конвенцията е ратифицирана от Р. Б., поради което и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията има пряко действие и съставлява част от вътрешното право. Спазването на принципите на чл. 3 КЗПЧОС в исковия период представлява задължение, пряко произтичащо от закон. Липсата на санитарен възел и течаща вода в помещенията, както и установените по делото условия, при които е пребивавал Иванов са му причинили дискомфорт и неудобства, които могат да бъдат квалифицирани като причиняващи страдание и унижаващи достойнството му. В тази насока установените по делото факти, преценени в тяхната съвкупност водят на извод за допуснато спрямо него нарушение на чл. 3 КЗПЧОС. И. е бил поставен в положение да търпи негативни и унизителни изживявания, правилно квалифицирани от състава на АС - В. като унижаващи по смисъла на чл. 3 от Конвенцията. Ето защо, правилно е прието от него, че са налице всички елементи на фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата, а именно - доказано незаконосъобразно бездействие и доказана настъпила вреда от него в пряка връзка с първото. Затова исковата претенция за обезщетяване на тези вреди правилно е приета за доказана по основание. В съответствие с нормата на чл. 52 ЗЗД, приложима на основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ, преценявайки критерия за справедливост, съдът се е мотивирал и е определил размера на обезщетението. Този размер е съответен на конкретно установените по делото обстоятелства, свързани с продължителността на увреждането и отражението им върху Иванов, който според настоящия състав ще го възмезди адекватно. Обезщетението в така определения размер е съобразено с характера, степента, интензитета и продължителността от време, през който са понасяни вредите при отчитане на всички установени по делото относими факти. Така определено, то е справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД, размерът му не се явява завишен, в състояние е да компенсира вредите, претърпени от посоченото лице, без да доведе до обогатяване. Затова, решението в обжалваната част се преценява от настоящия състав като правилно и по отношение на размера на присъденото обезщетение. Искането за неговото намаляване е неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение