Решение № 446 от 17.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7138/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Ш. Ш., гражданин на Афганистан, чрез адвокат Златкова, против Решение 5242 от 15.05.2024 г., постановено по адм. дело 1880/2024 г. по описа на Административен съд София-град. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет, чрез юрисконсулт Кръстева, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за правилно и предлага да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебния акт е неблагоприятен, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 145 и сл. АПК, във вр. с чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлил жалбата на Ш. Ш., гражданин на Афганистан, срещу Решение 2256 от 05.02.2024 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 поради липса на предпоставките на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е приел, че административен акт, в обжалваната му част, съдържаща отказ за предоставяне на хуманитарен статут е постановен от компетентен орган, в установената форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не противоречи на приложимите материалноправни разпоредби. Решението е валидно, допустимо и правилно. При разглеждане на делото от административния съд не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Не се установява процесуалните права на жалбоподателя да са препятствани и ограничени по никакъв начин в развилото се съдебното производство. Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на закона също са неоснователни. В решението е налице изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Въз основа на установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния извод за законосъобразност на оспорения пред него административен акт при правилно приложение на закона. Правилно съдът е приел, че не са налице основания за предоставяне на хуманитарен статут съгласно чл. 9 ЗУБ. Търсещият закрила не е бил принуден да напусне Афганистан поради това, че там е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Не се твърдят и установяват тежки посегателства спрямо личността му, както и изтезание или нечовешко, или унизително отношение или наказание по други причини. Предпоставките по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ не са налице. Обстановката в Афганистан сама по себе си не дава основание да се приеме, че по отношение на жалбоподателя е налице страх от преследване, не е установено по отношение на него да е налице реална опасност, която да е била повод за напускането му. Дори да е налице обща ситуация на несигурност в държавата по произход, то тя не е достигнала степен на безогледно насилие, с опасност от тежки посегателства, което да е основание за предоставяне на хуманитарна закрила на базата на общата ситуация. Същото се установява от фактите в представената при разглеждане от първоинстанционния съд справка на Дирекция Международна дейност при ДАБ, относно положението в Афганистан, потвърдени и с представената актуална такава пред настоящата инстанция. Фактите, на които жалбоподателят се основава, следва да бъдат преценени и с оглед цялостното му поведение, на първо място с липсата на желание да поиска предоставяне на закрила във възможно най-ранния момент, когато това е възможно, при приложението на чл. 4, т. 5 от Директива 2994/83/ЕО. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че чужденецът не е имал намерение да поиска такава от компетентните власти в Република България. Влязъл е на нейна територия, не по установения в закона ред, като след задържането му от полицията и регистрирането му, подава молба за закрила и по-късно я напуска по същия начин, без да бъде приключена процедурата по предоставяне на закрила. Отделно от това, при проведеното интервю се установява, че чужденецът не е имал намерение да се установи в България и е направил всичко възможно да достигне желаната от него дестинация. Поведението на чужденеца дава повод да не бъдат кредитирани твърденията му, че го е страх да се завърне в страната си по произход, а тези, че я е напуснал по икономически причини, които не предпоставят предоставяне на убежище. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,