Решение № 15148 от 18.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 236/2013 г.

Решение № 15148 от 18.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 236/2013 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Обединение гражданско сдружение - Варна, чрез процесуалния си представител - адв. Иванов, против решение № 2716 от 5.11.2012 г., постановено по адм. дело № 2080/2011 г. на Административен съд - Варна, с което е допусната поправка на писмена грешка в Решение № 2287 от 12.10.2011 г., постановено по същото административно дело, като в диспозитива на решението вместо "мълчалив отказ за достъп до обществена информация по заявление ЗДОИ № 4/12.05.2011 г. " да се чете "Решение за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация по преписка № 4/2011 г. ". В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на решението и за нарушение на материалния закон. С оглед на това се иска отмяна на решението (неправилно квалифицирано в жалбата като отхвърляне на допуснатата поправка), както и присъждането на разноските в производството. Ответната страна - Окръжният прокурор на Окръжна прокуратура - Варна не изпраща представител и на изразява становщие по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и за правилност на спореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение АС - Варна, по свой почин, е констатирал наличие на писмена грешка в диспозитива на решението си, поради което е постановил обжалваното решение, с което е поправил допуснатата грешка. Съдебното производство пред АС - Варна е било инициирано по жалба на "Обединение гражданско сдружение" - Варна против мълчалив отказ на окръжния прокурор на Окръжна прокуратура Варна за достъп до обществена информация и е завършило с решение № 2287/12.10.2011 г., постановено по адм. дело № 2080/2011 г. по описа на АС - Варна. В хода на първоинстанционното съдебно производство е бил постановен и приложен по делото и изричен отказ за предоставяне на исканата информация. При това положение първоинстанционният съд е приел, че съдебен контрол за законосъобразност следва да бъде осъществен именно върху постановения изричен отказ на окръжния прокурор. Навсякъде в мотивите на решението си съдът е обсъждал именно изричния отказ, за когото е приел, че същият е законосъобразен, а оспорването следва да бъде отхвърлено. В диспозитива на решението обаче, съдът е отхвърлил оспорването по жалба на сдружението срещу мълчалив отказ на окръжния прокурор. При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира, че се касае за очевидна фактическа грешка, по смисъла на чл. 175, ал. 1 от АПК. От мотивната част на решението се вижда, че АС - Варна е формирал воля да се произнесе по законосъобразността на изричния отказ на окръжния прокурор за предоставяне на достъп до обществена информация. В диспозитва обаче е било записано, че отхвърля оспорването срещу мълчалив отказ на окръжния прокурор, каквато воля съдът не е формирал. При това положение се е получило разминаване между действително формираната воля на съда и външно изразената воля, което представлява разновидност на очевидната фактическа грешка, а именно писмена грешка. Ето защо съдът законосъобразно е упражнил правомощието си, предвидено в чл. 175, ал. 1 от АПК, по свой почин да отстрани допуснатата грешка, в резултат на което е постановил процесното решение. Същото е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Релевираните от жалбоподателя оплаквания, че първостепенният съд е потвърдил един незаконосъобразен административен акт, са недопустими и не следва да бъдат обсъждани в това производство. От една страна, предмет на настоящото дело е единствено решение № 2716 от 5.11.2012 г., т. е. решението за поправка на очевидна фактическа грешка, а не и решение № 2287/12.10.2011 г., с което съдът се е произнесъл по същество на оспорения административен акт. От друга страна, следва да се отбележи, че решение № 2287/12.10.2011 г. вече е било предмет на касационна проверка пред друг състав на Върховния административен съд, поради което повторното му разглеждане в настоящото производство се явява недопустимо. Разноски от ответника не са претендирани, поради което такива не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение